КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9

Понеделник, 30 Декември 2013 16:19
int-47
 

Градски ескизи 56.
Автор: Михаил Петков

 
Енергията на интелигентността

1. Натрупването на знание и преминаването на незнаещия по стъпалата му до степените на интелигентността е натрупване на колосална енергия! Акумулирана и овладяна - тя е най-мощната енергия, съществуваща на Земята.

Натрупването й е бавен, може би, най-бавният и несигурен процес, несравним с нищо подобно в Космоса.

Този процес е най-скъпо струващия на финансиралите го и с най-малка сигурност за възвръщаeмoст на вложенията.

Добиването на степените на знанието, ерудицията и интелигентността се осъществява и увеличава в продължителен период време, и започва за човека, още преди безброя хилядолетия, когато Създателят или, който и да е друг, е поставил мозък в главата му и го е оставил сам да решава, и сам да се управлява чрез него.

Натрупаното богатство принадлежи на човечеството, но и до днес частици от него се използват пълноценно, само от малцина.

Добиването на ум е началото, а всичко останало се трупа постепенно в бездънната яма прашинка по прашинка и за да придобиеш знанията, сътворени от хората, и да вървиш нагоре, чрез опита им - през зъберите и пропастите му към ерудицията, и достигайки труднодостижимостта на върховете на интелигентността, са ти нужни нечовешки усилия. Колко малко са тези, придобили я, в сравнение с равнините на глупостта и незнанието, че чак ми става неудобно да мисля за такова сравнение, още повече, че трудно мога да видя интелигентността, скрила се във висините над облаците.

Дори да се взирам, дори да използвам и помощни средства, за да прогледна!......

Като че ли и гравитацията, залепила се за всичко, живо и неживо, в пространствата на космоса, не й влияе! Сякаш нейната консистенция е от друг, извън космически вид, непознат за нас. Дори нейните дименсии не могат да се установят с увереност, а вместимостта на черепа на човека е приблизително една и съща за всички!

Предхождащите интелигентността незнание и самото знание, дори ми приличат много на разнообразния релеф на Земята. Котловини, падини и клисури, равни равнини, малки и ниски планини, и изведнъж влизаш в ерудицията, все едно, че стъпваш в устоите на Хималайските масиви. А по-нататък?

Всичко започва да ти тежи, краката ти отмаляват, нямаш въздух, не ти стигат сили, хвърляш ненужното, мъчиш себе си, сърцето и душата, с желание да стигнеш, колкото си може по-високо, а него – високото, нито го виждаш, нито знаеш, че го има! Липсва ти кислород, защото си се отървал отдавна от бутилката, очите не виждат, умът ти блокира и почти в безсъзнание си задаваш въпроса - накъде си тръгнал, какво търсиш, защо гониш Михаля! Падаш в безпомощността си, едвам добрал се до определеното от усилията и възможностите ти ниво, доволен накрая, че все нещо си постигнал и то с нечовешки усилия и воля! Оглеждаш се. Виждаш и други нападали наоколо преди теб... и доволен – си отиваш от тоя свят, без дори да си помислиш, колко е бил кратък живота ти, превърнат от теб в едно изкачване, което дори не ти е било необходимо, за да го изживееш така,.......... както само буболечките умеят!

Какъв парадоксален свят! Пълен с угодливи буболечки, а единици алпинисти неистово похабяват живота си в тяхна помощ и услуга!

Кой ли ги кара да вършат тази саможертва?

Кой я вижда?

Оценява ли я някой, по кои критерии?..

Достигналите върховете – нито ги виждаш, нито чуваш, нито те интересуват, затъпял в безумието на своето изкачване! Дори ги презираш, особено онези, които са те задминали почтено, унизен в немощтта си.

Все пак си се опитал, положил си усилия, за да знаеш, колкото може повече, сравнявайки постигнатото с подобните си или сравнявайки се с буболечките, напълнили до неузнаваемост света на нормалните!А те те подминават, слушайки хармонията на класическите трели, презирайки усилията ти, както буболечката подминава като светлина - интелигентността!

Пренася ли се по някакъв начин във времето интелигентността?

Пази ли тя своите вибрации, може ли да се придобива от всеки, дори от буболечка?

Как тя гледа света наоколо, горделива ли е или е човешки обикновена?

Колко и какви са очите й, с които се вижда, сама себе си?

Колко и какви усилия трябва да положиш, за да я достигнеш?

Има ли смисъл да се жертваш, за да я придобиеш?

Какви способности са ти нужни за това?

Трябва ли да имаш ум за това?

Отговорите може да си даде всеки, а ако някой не би могъл, то е добре да пита знаещите.

2. Вървиш по земята и се срещаш със знаещи и незнаещи, с ерудирани и с недостигнали нивата на ерудицията, понякога срещаш и интелигенти, и чак тогава.. ти е приятно. Не, че си като тях, но те те привличат и те омайват, и те оплитат в паяжините на своята невидима интелигентност. Ти се оставяш безпомощен и не усещаш, как паякът й лакомо те налапва и схрусква.... кръц, кръц и .....вече си сдъвкан и те няма, защото тя е погълнала и твоя дух! Мъчиш се да се измъкнеш, предполагайки какво ще се случи, но малкото ти знание не устоява. Твоята крепост е все още недоизградена и има пробойни на много места. В бъдеще тя не би могла да бъде дори паметник на културното човешко наследство, към което всички инстиктивно се стремим с желанието да се сдобием и да я оставим след нас... Крепостта ти, може би, се превзема, подобно на успеха на настъпателните действия на буболечките към бреговете на човешкото блато, независимо от стремежа им да слушат класическа музика, вместо по-подходящата за тях – чалга!

Защо ли? Защото твоето въображение е по-податливо от гьонсуратлъка на хлебарката, а твоята интелигентност по-остъпчива, защото въображението ти при всички обстоятелства е по-силно от логичния “ум” на буболечката!

И, както е казал Йоан, кръстителят – горко на тези, които са мъдри в своите очи!

Нашата цел е да се измъкнем от посредствеността на неуката малка твар, окупирала я тотално и завинаги!

Дано ни споходи радостта от това!

Михаил Петков / 0887 974 392 / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 28.12.2013 година
 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions