|
1. Тътреше се едвам, едвам по брега, излизайки от водата. Трудно използваше на сухо тези перки, с които толкова успешно се гмуркаше. Дали цял живот щеше да остане в това състояние, за което хората казваха –
ни риба, ни рак?
Всичко обаче си му беше наред! Така се и чувстваше.
Колко много са живеещите на земята земноводни! Носят миналото си, от живота преди – в бъдещето. Едни и същи, непроменими!
2. Още малко! Още малко, още.........., неистово крещеше всичко в нея и всички, наблюдаващи усилията й да литне...
- Засили се по-добре!
- Натисни с крилата! - крещяха и съмишленици, и природа. Но, не би!
- Няма да литнеш, колкото и да се мъчиш. Остави! Карай, както можеш!.....
Майката учеше, майката – природа, но как да литнат? Бяха птици само наужким и колкото да се опитваха, колкото и да напрягаха сетните си сили, нямаше да полетят, защото патките и кокошките не летят!
Летят птиците!...... Истинските!
Па-па-па- папапапа..., нареждаха едните, клатушкайки се, а другите – и те щастливи, продължаваха да кълвят трохите.....
3. Природата я бе възнаградила с много усет, към каквото и да си помислиш, но бе отнела правото на живия – да вижда! Беше й дала и миризма, която оставяше навсякъдекато белег, където и да идеше. Следваше я – не много приятна, но тя си я харесваше.
Копаеше пространствените си урбанистични структури под земята и не излизаше на повърхността. Не изпитваше и необходимост, защото навсякъде й бе тъмно! Нямаше нужда от светлината като хората!
4. Всичките – тия......... бяха един уникален отбор от смучещи кръв паразити.
Смучещи!... Паразити!....Отбори....обединени!
Удоволетворяха инстинктите и нуждите си, уголемяваха обема на телата си многократно и ставаха.... безстрашни!
Още един жив вид, който нагледно доказва многообразието на видовете и безкрайните възможности на природата и човека!
Какъв нереален свят!
От земноводни и нелетящи птици! И от много паразити.....
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ март 2014 г.
|
