КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 207: Отново за София

Понеделник, 14 Септември 2015 00:00
01

Градски ескизи 207
Отново за София

 

Преди години, които очевидно не помните, защото повечето от вас не са били родени - за обемно-пространствения, инфраструктурния и транспортно-комуникационния живот на града се грижеха огромни проектантски организации от архитекти и инженери - от многоцветната палитра на колегията, които се занимаваха с архитектурните решения, инженерното му обзавеждане и поддръжка. Проектантският институт „Софпроект“ към Столична община имаше в състава си над 1500 човека, повечето - висококвалифицирани и с огромен опит специалисти. Съществуваше и инвеститорска дирекция към администрация на Общината. Всички се грижеха за хармоничното развитие на София, съобразно времето, политиката и икономическите възможности на бюджета на града.

Днес за тези всеобхватни задължения, за плановата структура и пространствения образ на града и за всичко останало, но не по-малко важно, се грижи и отговаря единствено главният архитект. Той решава всичко в града – какво, къде, кога и как, защо да се проектира, финансира и изгражда. Той предлага и защитава причините, грижите и отговорностите пред общинския съвет и комисиите към него, в които има общо трима-четирима „специалисти“, както и пред гражданите! Сам! Очевидно, защото всички други отговорни лица в администрацията хал-хабер си нямат от проблемите на града, дори, както казах – в т.ч. и членовете на „съвета“. Като зависими и партийно подчинени хора те разбират от други неща и взаимоотношения! Към тях, вероятно, трябва да се причислят естествено и поредицата главни архитекти - я на града, я на който и да е район, защото те пък разбират от всичко!

Затова и градът е в такова състояние!

Тук пропада всичко по отношение техническото осигуряване на града , защото обемът работа, отговорността и професионализма на този свръхчовек трябва да е на нивата на нуждите на града. А, ако не са? Градът умира! Умира, независимо от направеното!

Направеното - трябва да се оцени по достойнство, защото със славата за добре свършената работа се кичат всички – и общински съветници, и цялата администрация, начело с кмета, заслужили или не! А то не е и малко. Но не за него ми е думата.

Искам да говоря за несвършеното и за необходимите административни промени в структурите на администрацията, които се налагат да се направят, заради несъвършенството в работата им.

…………………………………………………………………..

СОФИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В ГРАД НА ДАЛАВЕРИТЕ, ГРАД НА ВЗЯТКА-ДЖИИТЕ И КОМИСИОНЕРИТЕ, И НЕ СТАВА НИ ЗА ЖИВЕЕНЕ, НИ ЗА РАБОТА!

Погледнете разхвърляните му покрайнини, погледнете плановия и пространствен хаос на главните входно-изходни булеварди …и ги сравнете с изоставеният му център, изоставен близо седемдесет години! Погледнете оскотелите му пространства и изоставените сгради, тротоари и улици, зеленина и паркове. Погледнете района на централната ж. п. гара!

Защо ли в града трудно се диша? Само мръсният въздух ли е причината?

Погледнете гаврата с изоставената му археология – с амфитеатъра, със западната порта, с площад „Света Неделя“, зоната край съхраненият боклучарник до северната порта, заровеното богатство навсякъде, на където се обърнеш! Или престъплението, южно от джамията и подобното сред пространствата на ларгото, отгоре и долу!

Погледнете безсмислието в пресичащите се метролинии, сякаш не би могло да бъдат решени на двеста-триста метра в страни, та да не се унищожават културните пластове от останки на световната култура, на повече от няколко хиляди човешки години - не само наша собственост, но и на света!

Не ви ли учудва този гьонсуратлък и тази безкомпромисна малограмотност? Не ви ли боли, че вместо да се експонират – се унищожават наследени културни пластове, както правят всички варвари! Не се ли ядосвате, че ви отнемат културна легитимация пред света, каквато другите нямат? И то за какво? За да се нагушат, може би!

А, дали само тази е причината?

Кафа от малоумници и национални комисионери, превърнали се в паразити за града и хората му! Защо народът не събере пари, да им ги даде и да им покаже вратата? Където искат да ходят с тях, но да се разкарат завинаги, за да не замърсяват кръвта на останалите!.... И да се не връщат!

Защо не погледнете към транспортно-комуникационните трасета, които безцеремонно пресичат сърцето на града и „газят“ липсващите „пешеходните пространства и отделените от тях безкрайни велосипедни алеи“, скрили се от страх, за да не ги видят и да си помислят, че искат да се свържат с парковете и планините? Защо един тримилионен град притежава само една напълно успокоена пешеходна зона, в която се блъска цялото новопристигнало население на града-майка - сама, откъсната, чужда и смешна при реализацията си? Сякаш градът няма възможности, за да я отвори и обедини с други свои красиви пространства - в една обща пешеходна зона!

Кой убива тялото на града? Кой убива душата на града?

Защо София няма съвестно изготвен съвременен транспортно-комуникационен план, отговарящ на нуждите и възможностите й на столица? Защо автомобилното движение и повсеместните задръствания мърсят въздуха в ядрото, в сърцето на града, нали има и други решения, които сме предложили преди години? Защо градските открити площи – улици, тротоари и зеленина са тотално окупирани с коли, реклами и всякакви знаци, които няма кой да чете, поради общата неграмотност и незачитане на правила и закони?

Защо не се учудвате и от многогодишният факт на разделение на града на две части, възпрепятствани да си общуват – изоставената северна и южната, и тя в същото състояние! Но вероятно и това не знаете, не искате да знаете или да видите, защото в кочината ви е добре!

Защо не проумеете манипулацията, в която ви вкараха - да се карате за паметници! Та, има ли по-малоумно нещо – да ви насъскват, за да си вадите очите и душите за една, издигната почит от едни хора към други, вместо да създадете умно - място за всички? Но, пак мълчите, защото сте свикнали да живеете в кочината и с прасетата, подобни на ония, на тия, които ни окрадоха, заедно с попа! Или не се чувствате хора, подобно на тях!

Защо в града ви има повече крадци, отколкото са жителите му? Защо градът ви се превърна в едно голямо урбанизирано място, което се напълни с хора с изкривени лица, тичащи стремеглаво към келепира, под ръка с доноса и услугата? Нали е град, а не село?

Възможен ли е този гювеч да се случва и да живее толкова продължително, без някой да управлява процесите в него? Не! Знаете ли кой-кого учи или не искате да знаете, защото не ви интересува?!

А вярно ли е всичко това, което четете - дали не си измислям, дали не иронизирам или не преувеличавам? Как смятате?  

……………………………………………….

Вярно е, че всички главни архитекти са избирани от огромната маса начетени и утвърдени творци и са най-изявените сред тях!

Вярно е, че никой от тях не участва в партии или граждански сдружения, а си гледа съвестно работата, без да слугинства, за да се обогатява!

Вярно е, че всеки имаше огромен опит като проектант и разбираше напълно нуждите и интересите на града и градската структура!

Вярно бе и това, че всеки беше работил достатъчно за него, а колегията и гражданите му можеха да разчитат на професионалните и на човешките му качества!

Но, всеки от тях е бил сам, а решенията, и отговорността за тях е била, и е - негова! Професионалната естествено, но за нея историята и времето имат думата!

Вярно е и, че един човек по-лесно се управлява, а и самият той по-успешно провежда наложеното.

Тук е пропадането в управлението на града с тази административна недомислица, защото сам човек е неконкурентноспособен на цяла организация от специалисти, каквато е необходима, дори те да са на неговото, по-високо или по-ниско ниво! Дори да заема най-високата позиция в градската администрация – той ще е сам, а и законите не му позволяват да проектира, ако може, разбира се, и да взема еднолични решения - по очевидно ясни причини!

Нещата се задълбочават, ако този пост се заеме случайно от случаен човек без необходимите качества!

………………………………………..

Коментирам отново това свое отдавнашно предложение за промяна в административните структури на града, защото неговото население се увеличи трикратно, промени се плановият му и пространствен образ, градът стана друг и за съжаление, не по-добър. Нито за живеене, нито за работа, нито за туризъм! Защото се управлява некомпетентно и в ущърб на населението му, а това е видно и за децата, за гостите и за пешеходците, за велосипедистите и за останалите граждани с автомобили или с инвалидни колички.

Този град, сякаш е прокълнат! Всеки се мъчи да открадне и да отскубне сантиметър повече от болната му тъкан за свои, лични нужди, като че ли ще носи всичкото, завоювано с пот и кръв, с измама и рушвет, горе на небето!

Ами, какво ще стане, ако отново се завърти колелото на историята и отново се появят такива, които ще национализират краденото, ще експроприират присвоеното чрез кражба?

Накрая на ескиза, искам искрено да си призная, че описах неща, които - не съм видял, нито чул и не съм ги разбрал от някоя жена. Измислям ги с надеждата, че никога няма да се случат на хората и на града, в който живея. Затова – подхранвайте въображението си, но не им вярвайте! А, който наистина не вярва на написаното – нека се разходи из града и се убеди сам.

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 19 – 29. 08. 2015 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи

 

 

 

 

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions