|
И аз искам да съм професор!
Я, колко са много – професор до професор, професор по това, професор по онова, професор тук и там, и винаги по точното. И аз искам да съм професор, по нищото дори, но да изписват пред името ми титла, показваща на всички простосмъртни и малоумни - гения, тоест мен, покорил и непрестанно покоряващ върховете на науката, откривателя на технологиите и на човешките отношения, умния човек, който се различава по всичко от некадърните. По завеяността си, освободила свободата на ума му да размишлява, по дрехите, нямащи, каквото и да е значение, по походката, по незавързаните връзки на обувките и различните по цвят чорапи, по добротата на израза и очите, по плахостта на изказа, по пламенността, надскочила сивото ежедневие и по, какво ли още не!
Искам да съм професор като този, да приличам на онзи, да знам, колкото тези – все учени мъже, които сами, никога не биха посмели да оценят знанията и величието си, които не знаят дори, колко са ценни за обществото, за живота на хората. И аз искам!
Събудих се, скочих и разбрах, че съм сънувал. Има ли такива, се запитах, че дори да искам да им приличам, на тия години, в това старо материално тяло? Знам, че духът ми е още млад и все се учудвам на нехармоничната обвързаност между тях, но, какво мога да променя? Нищо! Независимо, че духът бута и крещи на тялото ми да се стегне, да не се излага, да не го предава. Нищо, но я, по-добре отново да заспя и дано пак да сънувам. Мечти-и, мечти-ии, но нали всеки сънува това, което няма, а му се ще! Иска - всички да знаят, колко е умен и…. .да ги гледа отгоре, от високо! Иска да си разменят местата!
И аз искам да приличам на тях, но какво да направя, като Създателят отгоре не ми е дал, ни ум, ни разум, нито съм завеян, нито съм виртуален. Знам само, че съм едно мижаво човече, без капка ум в главата и само бръмбари в нея, които щъкат непрекъснато и сигурно, затова от време-навреме ме болеше, а всички ми казваха, че това е от многото акъл! Може и да греша - те да са прави, а не аз, дето все се съмнявам, дали да си сваля панталона, за да се облекча или не и да го пусна през крачола надолу, но като не знам как, седнал ли или прав. Искам, искам, искам – и това е! Искам да съм професор! Може и академик.
Ще ида на пазара и ще си купя една, а може и две-три, различни, за всеки случай. За титли, да не сбъркам, та да стана за смях! Там, поне са по-евтини. След като се събудя. Две за лев, ми каза един приятел, и не искали никакви документи, сякаш тикви купуваш.
Но имам условие, само едно и си е мое, и е важно - да не го забравя!
Не искам да съм зависим, защото ми е писнало. Всеки вижда, че съм глупав и наивен, и ме командва. Не искам други да ме командват - да ми нареждат, кога да си отворя устата и, какво да казвам. По-тъпи, дори от мен – глупавият! Искам да съм освободен от „мене-пулация“, тъй ли се казваше тази трудна дума, на мене-пулиращите, а те пък - зависими от други мене-тях-пулатори, а те пък от други и все така! Свободен, свободен професор е най-добре, а? Какво ще кажете? Искам!
Скочих и видях, че слънцето отдавна огряваше челата, само лицата на сградите в града, манипулиран от жителите си и лицата на всички сервилни човечета. Разбрах, че тая работа, дето я сънувах цяла нощ, макар и на пресекулки, не е за мен. Има си хора за всичко! Наведени, изправени, добри и много добри, дори отлични!
Защо обаче, не взема да стана политик? Там няма нищо да купувам - мен ще ме купуват! Ще лобирам, за каквото плащат и ще спя, без да се будя!
Михаил Петков / 17 - 23. 01. 2016 г.
|
