КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее

Понеделник, 21 Декември 2015 00:00
01

Градски ескизи 238
Поглед към човека и мястото, в което живее

 

Местоживеенето на човека е извадило на светло в обществените отношения определенията гражданин и селянин, многозначително определящи мястото, което обитава всеки от нас и характерните белези, които носи духът му, възпитанието, поведението и не само, защото те заедно носят товара на всичко постигнато и сътворено от ума, от силите и волята на всяко общество, впрегнати от идеалите и изискванията на всяко време, необходими на хората и населеното място.

Определенията характеризират не само отделния човек, а и обществото, в което живеят, техните общи културни и технологични постижения, бит и взаимоотношения, морал и справедливост, дори гордостта на всеки, че обитава точно това урбанизираното място, създадено още от дедите на неговите деди.

Определенията показват нивата на натрупана култура, нивата на стремежа за развитие и прогрес, показват формите и скоростта при усвояването на технологичните иновации и политическите разбирания….мечтите на всеки. Показват и обхвата на натрупваната интелектуална енергия в хората и особено важно – в неодушевеното урбанизирано пространствено тяло на селото или града, която донякъде изравнява селото или града с качествата на мислещия човек, показват и формите на транслиране и употреба на препредаваните знания, на интелигентността при достигането им чрез творчество и тяхното задълбочено усвояване. Тези културни и технологични нива поставят всеки човек-участник и всяко населено място в различните класации на бележитите човешки постижения.

Средата на местоживеенето възпитава, без изключения и само, и единствено чрез това възпитание, човек се легитимира в обществото. Мястото, което обитаваш възпитава чрез своите изисквания и норми, ред и дисциплина на поведение, начин на обличане и общуване, чрез интересите, които трябва всеки да притежава в посоките на своето и негово усъвършенстване. Човек възприема или не тези усилия на мястото, в зависимост от своята податливост, от своята необходимост и цели, дори от своята грамотност, апатия или мързел.

С тях той е познаваем, с тях - опознаваемо е и населеното място.

Човек носи през своя живот всичко, което е научил и получил от средата, в която е живял или живее, дори диалекта и легендите, нравствеността и морала, дори хигиената на човешките контакти, дори смеха или възторга си! Особено в ранния детски период на възприемане и обучение, тези му качества и недостатъци се натрупват и го съпровождат постоянно. Наученото и усвоеното, макар и несъзнателно, слага печат върху поведението на всеки, а и върху всяко урбанизирано място! Наученото облагородява или не лицето, ума и духа на всички, нищо, че не виждаме или чувстваме това, то е невидим белег, характеристика, нрав, морал и култура. Физическа или духовна, човешка, а може би - урбанизационна! То показва, как и с какво, как и с кого живееш, с какво се храниш, физическото и умственото ти състояние, болестите, облеклото и обувките, прическата и целия ти фасон, показва комплексите ти за малоценност или превъзходство, показва, без да искаш, отношенията ти към родители, деца и околни, към природата и населеното място, определя твоето участие в установения ред и правилата за всички, както твоето и тяхното зачитане, спазване и усъвършенстване, независимо, къде живееш, дали си селянин или гражданин. Същевременно показва това, което работиш, което твориш или с незачитане унищожаваш, показва, как използваш и усвояваш свободното си време, демонстрира интересите ти, но и любовта към всеобхватната човешка култура и нейните постижения, показва дори и твоето участие, цвета и аромата, които носиш като човек, изразява агресия или осъзнато превъзходство, защото средата определя посоките на развитието и нивата на общественото ти съзнание при начина на консумирането им. Всеки човек, независимо къде живее, е консуматор. Буболечките и мушиците-еднодневки - също, но без да притежават, завоюваното от разумния човек, те се стремят да го присвояват!

Трябва да се вгледаме, с погледа на разбиращи, към историята на развитието на човешките общества и техните поселения, метаморфозите, еволюционното развитие и очевидното им израстване. Качествените промени са следствие и отражение на формите и начина на живот, огромните усилия и енергия, времето и средствата, вложени в тях, които всеки живял преди и обществата са оставили на следващите, за да ги надстроят.

Днес, съществувалите до скоро условия на урбанизиран живот, са изцяло еволюирали. Селото, селяните и културата им на живот, формите на труд и съществуване, са отдавна силно променени, индустриализацията в селскостопанското производство е достигнала апогея си, а процесът на усъвършенстване е необратим, което създава други форми на обитаване сред природата, но и напълно други обществени отношения и бит. Процесите водят човешките общества към отмиране на тези предишни форми на урбанизация, за да се окрупняват и да се преливат към форми с по-високи културни и технологични възможности и изисквания, водят към градските форми на живот и всичко, свързано с тях! Раждат се и ще се раждат все по-големи градски образувания, но също и трудности, и изисквания при тяхната употреба! Предишните малки градове се нуждаят неистово от помощта на своите жители, за да се сдобият със съвършено нови технологии, за да ги задържат в своите териториални граници, до своята енергийна производителност, в нейната гравитационна сила на привличане. Ако не постигнат тази изконна своя мечта и задължение, са обречени!

Днес големите градове, еволюирали от махалата, селото или малкия град, прерастват, с бързината на мрака, видян от Тери Пратчет, в огромни градски образувания, които нямат ограничения в нищо! Появяват се огромни линеарни структури покрай морските брегове, пространствени агломерации и могъщи конурбации, които човешките общества преди не са познавали, нито са си представяли. Вижте примера, западно от Хонконг! Къде е границата на тяхното ограничение днес, никой не знае. Ще има ли такова?

Едно е ясно и е заявено категорично – това е бъдещото развитие и живот на населението на земята в града и чрез него! Това означава, че светът ще живее, оттук нататък, съобразно изискванията и нормите му, като основно място за живот на планетата, с неговите постижения, с необятното му въображение и ще показва, че човечеството е влязло завинаги и безвъзвратно в своята нова свръх-урбанизирана форма на живот! Светът на човека днес е град - безкраен и безсмъртен!

Вероятно в бъдеще, ще се появят други политико-икономически обществени форми на живот и нови социални отношения, вероятно причинени от климата или от форми, подчинени на Космоса, които ще доведат до следващи промени в урбанизацията и нейните норми на организация, които ще променят създаденото днес, в други, още по-високи степени на живот, свързани с човека! Моят хоризонт е подобен на този на останалите хора и не бих могъл да пророкувам. Знам обаче, че човекът и градът ще продължат своето ползотворно сътрудничество в услуга на поколенията след нас, защото натрупаната хилядолетна култура и нейната енергия не трябва, а и би било малоумно, да изчезнат и да се погубят!

Градовете и селата си приличат с хората в тях. С времето придобиват общи черти и степени на постигната или усъвършенствана културна идентичност, израз и поведение. Селото и градът, по невидим начин, наслояват своето поведение върху лошия и върху добрия, върху твореца и паразита, и ще продължават - само, ако съществуват.

Производството на енергия от градовете, нейното събиране, съхранение и пренос, са кардинално важни за съществуването на тези, максимално концентрирани урбанизирани форми на живот по земната повърхност, в глобализирания от технологиите свят на хората. По своя израз и възможности те, все повече, ще се оприличават с високо развитите и просветени общества, които от своя страна ще заприличат на гениите от Възраждането с тяхната учудваща култура, необятно въображение и разнообразен живот.

Глобалният град е подчинен и зависим от върховите технологични и културни постижения на света на бъдещето, на науката, индустрията и всичко свързано с живота на хората.

Изглежда разликите, които намираме, при развитието на града и селото, на големия и свръх града, са скоростите в тяхното развитие. Скоростите са присъщи на всичко живо в тях, с тях, на човешкия напредък, на натрупването на необходимата енергия, събирана от все по-големи човешки и урбанистични струпвания, подготвили се за човешките състезания - и те, в края на крайщата, ще определят и оформят характера и лицето, както на отделния човек, на селянина и на гражданина, така и на селото и града, в които живеят и работят, а и на цялото обществото.

Бъдещето на селото, като уникално място за живеене, пропада? Просто и видимо е – там липсва ожесточението на състезанието, липсват инициативите и иновациите, там проблемът е кой, кого и с колко ще излъже или на дребно надхитри. Разнообразните знания, креативността и комбинативността на разума, диалогичността и стремежа за просперитет и творческо въображение, са неотменимо свързани с града и неговите различни, безкрайни и разнообразни форми на живот и колкото е по-голям, толкова са по-силни, по-високи и по-пълно енергийно заредени. Те привличат съвременния човек, но и обезлюдяват, те натрупват и увеличават притегателната сила на масата от хора и капитали, от ум и енергия за знания, от работа и безкрайните им възможности за промяна, от нова и нова инфраструктура и технология, защото те формообразуват и непрекъснато изменят посоките и нивата на културата, заедно с интересите на всеки отделен човек от глобалния свят и на града, като негова част! Всичко това се канализира и преработва, за да се увеличава енергията на урбанизираните територии, която, според законите на Нютон, привлича и подчинява по-слабата по мощ, маса и скорост друга подобна, а в някои случаи и изостанала форма на живот. Процесите са еднопосочни, още със създаването на човешкото общество, бавни преди и ужасяващо бързи, непредвидими и непокорни днес. Променяли са еволюцията само след катаклизми в него. Революциите са помагали тогава, когато са носели икономически просперитет, а не само промени от идеологически характер, когато са усъвършенствали средствата за производство, но и формите на живот на хората и урбанизираните им места, чрез технологични иновации. Именно те насочват и подкрепят развитието и прогреса на човешките общества към градските форми на труд, живот и свободно време. Те липсват в бита на традиционното село и затова то е пътник. От тук и всичко, което градът дава или отнема на гражданите си, води до непреодолими различия и отлики на гражданина от селянина, близки до метафората за обувката и цървула.

И все пак - за това, което е постигнал човек - е виновен градът! За всичко, до което е достигнал градът в хилядолетията - е виновен човекът и неговото общество, събрали се заедно да живеят в ред и постижения, които то непрекъснато усъвършенства. Състезанието и конкуренцията в града са несравними с тези в селото, различията в бита и условията на живот също, но това не помага и съвременният човек стремеглаво се е насочил към града и колкото е по-голям, толкова повече са ползите за преселилия се! Какво остава?

Остава селянинът, все някога, да се преобрази в гражданин, като милионите преди него! Ако иска и ако може. Трябва да се надява и да е уверен, че градът ще му помага да заприлича на човека-гражданин, иначе ще го прокуди, но къде!?

Михаил Петков / 11.12.2015 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions