|
Местоживеенето на човека е извадило на светло в обществените отношения определенията гражданин и селянин, многозначително определящи мястото, което обитава всеки от нас и характерните белези, които носи духът му, възпитанието, поведението и не само, защото те заедно носят товара на всичко постигнато и сътворено от ума, от силите и волята на всяко общество, впрегнати от идеалите и изискванията на всяко време, необходими на хората и населеното място.
Определенията характеризират не само отделния човек, а и обществото, в което живеят, техните общи културни и технологични постижения, бит и взаимоотношения, морал и справедливост, дори гордостта на всеки, че обитава точно това урбанизираното място, създадено още от дедите на неговите деди.
Определенията показват нивата на натрупана култура, нивата на стремежа за развитие и прогрес, показват формите и скоростта при усвояването на технологичните иновации и политическите разбирания….мечтите на всеки. Показват и обхвата на натрупваната интелектуална енергия в хората и особено важно – в неодушевеното урбанизирано пространствено тяло на селото или града, която донякъде изравнява селото или града с качествата на мислещия човек, показват и формите на транслиране и употреба на препредаваните знания, на интелигентността при достигането им чрез творчество и тяхното задълбочено усвояване. Тези културни и технологични нива поставят всеки човек-участник и всяко населено място в различните класации на бележитите човешки постижения.
Средата на местоживеенето възпитава, без изключения и само, и единствено чрез това възпитание, човек се легитимира в обществото. Мястото, което обитаваш възпитава чрез своите изисквания и норми, ред и дисциплина на поведение, начин на обличане и общуване, чрез интересите, които трябва всеки да притежава в посоките на своето и негово усъвършенстване. Човек възприема или не тези усилия на мястото, в зависимост от своята податливост, от своята необходимост и цели, дори от своята грамотност, апатия или мързел.
С тях той е познаваем, с тях - опознаваемо е и населеното място.
Човек носи през своя живот всичко, което е научил и получил от средата, в която е живял или живее, дори диалекта и легендите, нравствеността и морала, дори хигиената на човешките контакти, дори смеха или възторга си! Особено в ранния детски период на възприемане и обучение, тези му качества и недостатъци се натрупват и го съпровождат постоянно. Наученото и усвоеното, макар и несъзнателно, слага печат върху поведението на всеки, а и върху всяко урбанизирано място! Наученото облагородява или не лицето, ума и духа на всички, нищо, че не виждаме или чувстваме това, то е невидим белег, характеристика, нрав, морал и култура. Физическа или духовна, човешка, а може би - урбанизационна! То показва, как и с какво, как и с кого живееш, с какво се храниш, физическото и умственото ти състояние, болестите, облеклото и обувките, прическата и целия ти фасон, показва комплексите ти за малоценност или превъзходство, показва, без да искаш, отношенията ти към родители, деца и околни, към природата и населеното място, определя твоето участие в установения ред и правилата за всички, както твоето и тяхното зачитане, спазване и усъвършенстване, независимо, къде живееш, дали си селянин или гражданин. Същевременно показва това, което работиш, което твориш или с незачитане унищожаваш, показва, как използваш и усвояваш свободното си време, демонстрира интересите ти, но и любовта към всеобхватната човешка култура и нейните постижения, показва дори и твоето участие, цвета и аромата, които носиш като човек, изразява агресия или осъзнато превъзходство, защото средата определя посоките на развитието и нивата на общественото ти съзнание при начина на консумирането им. Всеки човек, независимо къде живее, е консуматор. Буболечките и мушиците-еднодневки - също, но без да притежават, завоюваното от разумния човек, те се стремят да го присвояват!
Трябва да се вгледаме, с погледа на разбиращи, към историята на развитието на човешките общества и техните поселения, метаморфозите, еволюционното развитие и очевидното им израстване. Качествените промени са следствие и отражение на формите и начина на живот, огромните усилия и енергия, времето и средствата, вложени в тях, които всеки живял преди и обществата са оставили на следващите, за да ги надстроят.
Днес, съществувалите до скоро условия на урбанизиран живот, са изцяло еволюирали. Селото, селяните и културата им на живот, формите на труд и съществуване, са отдавна силно променени, индустриализацията в селскостопанското производство е достигнала апогея си, а процесът на усъвършенстване е необратим, което създава други форми на обитаване сред природата, но и напълно други обществени отношения и бит. Процесите водят човешките общества към отмиране на тези предишни форми на урбанизация, за да се окрупняват и да се преливат към форми с по-високи културни и технологични възможности и изисквания, водят към градските форми на живот и всичко, свързано с тях! Раждат се и ще се раждат все по-големи градски образувания, но също и трудности, и изисквания при тяхната употреба! Предишните малки градове се нуждаят неистово от помощта на своите жители, за да се сдобият със съвършено нови технологии, за да ги задържат в своите териториални граници, до своята енергийна производителност, в нейната гравитационна сила на привличане. Ако не постигнат тази изконна своя мечта и задължение, са обречени!
Днес големите градове, еволюирали от махалата, селото или малкия град, прерастват, с бързината на мрака, видян от Тери Пратчет, в огромни градски образувания, които нямат ограничения в нищо! Появяват се огромни линеарни структури покрай морските брегове, пространствени агломерации и могъщи конурбации, които човешките общества преди не са познавали, нито са си представяли. Вижте примера, западно от Хонконг! Къде е границата на тяхното ограничение днес, никой не знае. Ще има ли такова?
Едно е ясно и е заявено категорично – това е бъдещото развитие и живот на населението на земята в града и чрез него! Това означава, че светът ще живее, оттук нататък, съобразно изискванията и нормите му, като основно място за живот на планетата, с неговите постижения, с необятното му въображение и ще показва, че човечеството е влязло завинаги и безвъзвратно в своята нова свръх-урбанизирана форма на живот! Светът на човека днес е град - безкраен и безсмъртен!
Вероятно в бъдеще, ще се появят други политико-икономически обществени форми на живот и нови социални отношения, вероятно причинени от климата или от форми, подчинени на Космоса, които ще доведат до следващи промени в урбанизацията и нейните норми на организация, които ще променят създаденото днес, в други, още по-високи степени на живот, свързани с човека! Моят хоризонт е подобен на този на останалите хора и не бих могъл да пророкувам. Знам обаче, че човекът и градът ще продължат своето ползотворно сътрудничество в услуга на поколенията след нас, защото натрупаната хилядолетна култура и нейната енергия не трябва, а и би било малоумно, да изчезнат и да се погубят!
Градовете и селата си приличат с хората в тях. С времето придобиват общи черти и степени на постигната или усъвършенствана културна идентичност, израз и поведение. Селото и градът, по невидим начин, наслояват своето поведение върху лошия и върху добрия, върху твореца и паразита, и ще продължават - само, ако съществуват.
Производството на енергия от градовете, нейното събиране, съхранение и пренос, са кардинално важни за съществуването на тези, максимално концентрирани урбанизирани форми на живот по земната повърхност, в глобализирания от технологиите свят на хората. По своя израз и възможности те, все повече, ще се оприличават с високо развитите и просветени общества, които от своя страна ще заприличат на гениите от Възраждането с тяхната учудваща култура, необятно въображение и разнообразен живот.
Глобалният град е подчинен и зависим от върховите технологични и културни постижения на света на бъдещето, на науката, индустрията и всичко свързано с живота на хората.
Изглежда разликите, които намираме, при развитието на града и селото, на големия и свръх града, са скоростите в тяхното развитие. Скоростите са присъщи на всичко живо в тях, с тях, на човешкия напредък, на натрупването на необходимата енергия, събирана от все по-големи човешки и урбанистични струпвания, подготвили се за човешките състезания - и те, в края на крайщата, ще определят и оформят характера и лицето, както на отделния човек, на селянина и на гражданина, така и на селото и града, в които живеят и работят, а и на цялото обществото.
Бъдещето на селото, като уникално място за живеене, пропада? Просто и видимо е – там липсва ожесточението на състезанието, липсват инициативите и иновациите, там проблемът е кой, кого и с колко ще излъже или на дребно надхитри. Разнообразните знания, креативността и комбинативността на разума, диалогичността и стремежа за просперитет и творческо въображение, са неотменимо свързани с града и неговите различни, безкрайни и разнообразни форми на живот и колкото е по-голям, толкова са по-силни, по-високи и по-пълно енергийно заредени. Те привличат съвременния човек, но и обезлюдяват, те натрупват и увеличават притегателната сила на масата от хора и капитали, от ум и енергия за знания, от работа и безкрайните им възможности за промяна, от нова и нова инфраструктура и технология, защото те формообразуват и непрекъснато изменят посоките и нивата на културата, заедно с интересите на всеки отделен човек от глобалния свят и на града, като негова част! Всичко това се канализира и преработва, за да се увеличава енергията на урбанизираните територии, която, според законите на Нютон, привлича и подчинява по-слабата по мощ, маса и скорост друга подобна, а в някои случаи и изостанала форма на живот. Процесите са еднопосочни, още със създаването на човешкото общество, бавни преди и ужасяващо бързи, непредвидими и непокорни днес. Променяли са еволюцията само след катаклизми в него. Революциите са помагали тогава, когато са носели икономически просперитет, а не само промени от идеологически характер, когато са усъвършенствали средствата за производство, но и формите на живот на хората и урбанизираните им места, чрез технологични иновации. Именно те насочват и подкрепят развитието и прогреса на човешките общества към градските форми на труд, живот и свободно време. Те липсват в бита на традиционното село и затова то е пътник. От тук и всичко, което градът дава или отнема на гражданите си, води до непреодолими различия и отлики на гражданина от селянина, близки до метафората за обувката и цървула.
И все пак - за това, което е постигнал човек - е виновен градът! За всичко, до което е достигнал градът в хилядолетията - е виновен човекът и неговото общество, събрали се заедно да живеят в ред и постижения, които то непрекъснато усъвършенства. Състезанието и конкуренцията в града са несравними с тези в селото, различията в бита и условията на живот също, но това не помага и съвременният човек стремеглаво се е насочил към града и колкото е по-голям, толкова повече са ползите за преселилия се! Какво остава?
Остава селянинът, все някога, да се преобрази в гражданин, като милионите преди него! Ако иска и ако може. Трябва да се надява и да е уверен, че градът ще му помага да заприлича на човека-гражданин, иначе ще го прокуди, но къде!?
Михаил Петков / 11.12.2015 г.
|
