|
Нещо важно се случи, твърде важно! Забелязахте ли?
Случи се промяна, колкото неочаквана, толкова и изненадваща, поне за мен, а вероятно и за вас, а и за цялата гилдия! Метаморфозата заслужава адмирациите ни!
Изборът на главен архитект на София показа, на внимателно наблюдаващите процесите в града и професията, няколко кардинални промени, най-важната, от които бе излекуването на градската изпълнителна власт от тежката инфекциозна болест, от която страдаше цяло десетилетие. Тя неочаквано се отърси от прилепчивата си зависимост към поведението на предишния, заемал длъжността за достатъчно дългото време, за да омръзне, както на колегите си чиновници, така и на вече събудилото се гражданство, с неща – пре- достойни за тълкуване.
Можете ли да си представите?
Властта, най-накрая се еманципира от срасналия се с нея главен архитект! Тя се отърси от негативите, които се натрупаха, след поредицата необмислени и грешни решения на администрацията, която той ръководеше, според силите и разбиранията си. Изглежда, властта чу призивите на гражданите и професионалистите, и взе мерки. Разграничи се!
А той - взе, че подаде оставка, очаквайки, много театрално и мелодраматично - да не я приемат. Смятах, че ще остане на длъжността до края на възможностите му да бъде полезен, че ще е вечен - с ума и въображението, със знанията и опита си на организатор, на всичко полезно за града….Ще попитате, кое е то?….. Не знам, ви отговарям.
Искрено поздравявам властта за нейното постижение! То показва, че, ако иска, тя би могла да бъде и ефективна, и резултатна! Остават й само още няколко смели крачки да направи, за да заслужи своя избор. Те са в ръцете и ума й, както и в професионализма на новоназначения главен архитект, комуто желая успех в работата и постигане на нейната по-висока ефективност, в полза на града и гражданите му!
Смяната категорично разкри обречената и неинтелигентна комбинация между гражданите на София, с техните интереси и ненавистта им към ширналата се корупция в учреждението, и - непрофесионалното, непродуктивно и безперспективно техническо администриране на града, цели две петилетки, сред мрака на една куриозна театрална постановка, с много фалшиви и нехармонични „изпълнения“. Гражданите бяха и зрители, и участници, които накрая бурно аплодираха постановчика и му наложиха искането си – да се разкара. Но той подаде оставка и продължи агонията на пиесата, която уж ръководеше, вече като бивш актьор и която, едва ли някой ще помни с добро.
Михаил Петков / 23. 04. 2016 г.
|
