КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 65. Страх 1

Вторник, 18 Март 2014 00:00
scare

Градски ескизи 65.
Страх 1

Автор: Михаил Петков

 

1. Догмата на страха тежи върху човека и града!

Догмата на страха се експлоатира от фокусници и манипулатори, откакто човек е започнал да мисли! Страх от силата и властта, страх от тези, които ги имат, упражняват и използват.

Няма по-искрено чувство от страха, опустошаващо всичко около себе си. При него има постоянство, няма изненади, освен тези – от манипулациите на режисьорите над малките угодливи, и без това, човешки клонинги.

Той ги парализира, сковава действия и мисли, желания и поривите им, ограничава творчеството и въображението, лишава човека от човешкото!

Догмата на страха абсорбира в себе си целия непълноценен живот на клонинга и го прави удобен за други, по-подходящи цели и действия. Тя поставя клонинга в терапевтичното състояние на вечно болния и зависим.

2. Буболечката извиква в съзнанието ми необяснимото чувство за опасност, за очаквана агресия и постоянно динамично нападение - с цел завоюване на територия, за незаконно присвояване, с непоколебимост, с безпардонност и безкрупулност, с находчивост и постоянна доминираща мимикрия, със зъл характер и действие, без образ и морал. Предизвиква усещането за нещо малко и хлъзгаво, нещо, което не можеш да хванеш или спреш, ако ..... не реагираш превантивно и своевременно, ако не нанесеш мълнеоносен удар.

Измислям си, естествено!

Как може да ти напакости това малко и безобидно същество, та всеки е милиони пъти по-голям от него. Човекът не е като Гъливер дори, а нещо много по-голямо и страшно.

Но изпитваш страх.

Необясним и смразяващ мисълта ти ужас! Защо ли?

Едните – малки и безобидни, другите – страшни и големи.

Дали е така или е само привидно – и едното, и другото? За заблуда, за да се приспи зоркостта на очите и будното ми съзнание, да се обезоръжи желанието ми за чистота, да се отклони мисълта – нисши организми да не влизат в чинията и да духат супата, за да изтине, вместо мен!

Сещам се за едни думи на Чърчил, казани по друг повод, но пасващи на тази характеристика.....буболечката е като крокодила – когато си отвори устата, не можеш да кажеш, дали ти се усмихва или се кани да те изяде,,,,

Странни малки адаптивни създания! По-устойчиви от човека!

Без разум, но безсмъртни!

3. В страната на буболечките - архитекти се почувстваха като богове!

Решиха, че са заприличали на своите създатели! На тези, които ги клонираха и управляваха в живота. Видяха се с нимб около главата.

И те бяха с подобна на тези малки, дребни и още по-дребни животинки - нежна и крехка душа. И те като тях се бяха взели насериозно и искаха, мечтаеха дори, да се сравняват с творците си, и с Бог!

Не знам дали го има, но те са тук, край нас – малки, новоизлюпени от пашкула на времето личинки, днес – богоподобни!

Поогледайте се, моля! Има ли някой нормален сред тях? Не е ли и това част от догмата на страха, който ни пречи да видим, колко са дребни и бездарни?

.

4. Учудващо творение е градът, той също изпитва страх! Не знаете, нали!

Манипулаторите манипулират клонингите елегантно, най-вече чрез него!

Травмите от насилието върху града са дълговечни, поради естествената продължителност на живота му....Abantique, aborigine..... / от памтивека, от началото ......Градът се възвисява или деградира, заедно с жителите си.

Техните решения и условията правят всеки град - добър или лош за живот, независимо от различните времеви дименсии на съществуването им.

Отговорни поколения натрупват и увеличават постиженията на живелите преди тях над своите.....Другите – са образец на недалновидност и безотговорност, характерни за описаните по-горе живи и адаптивни видове, но това не стига, защото историята бързо ги забравя. Но, нали са и свързани величини. Затова и градът е винаги крайният победител, въпреки хроничните му болести, въпреки безуспсшните и непрекъснати опити на властта да насажда малоумни градоустройствени решения, подобни на опитите за внедряването на ГМО културите в храната на човека днес......

Градът е връзката на човека между настоящето, миналото и бъдещето, а архитектурата – неговата памет!

Страхът на града е и най-екзотичната му догма, защото и той като човека се притеснява най-много от нея!

Като че ли и той, и буболечките в него се управляват лесно, но това е привидно, защото все още не е доказано. Очевидно, значително по-лесно е управлението над буболечките, а градът е тъпо и неодухотворено “същество”, което се управлява единствено, и само със сила.

Немислещо и невъзприемащо!

Поне така мислят чуруликащите цветноперести чиновничета.

А дали е - кой да ти каже?

5. Дали днес догмата на страха не е вече online?

Дали се е трансформирала?

Дали не си е същата - в нас, навсякъде около ни?    

Как мислите? Какво се случи?

Къде е?

Михаил Петков / 0887 974 392 / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / март 2014 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions