КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2

Петък, 12 Септември 2014 00:00

 

01

Градски ескизи 114
Цивилизацията на Европa 2

 

Своето не даваме и чуждото не щем! Л.Каравелов

 

Защо съществува тази вражда между близки и съседни народи?

Толкова ненаситна, толкова бясна и душаща разума на нечестивия, на подлия, на болния, и толкова необяснима......

Дали разделението на Балканите наистина е минало?

Дали някога ще заглъхне в Близкия изток?

И къде ли още нев центъра на Източна Европа, в средата на Африка или в края на Далечния Изток?

Кой ще върне живота на убитите, на изселените, на варварски поробените?

Кой да ти каже?

...................................................

 

Някои наричат българският народ варварски!

Защо?

Те какви са?

Нали сме живели заедно столетия, хилядолетия, преди още новата ера да настъпи, значи ли, че и те са варвари или има нещо неясно......

Вероятно тази вражда е комплекс за малоценност, който подклажда, който човърка ума и душата на по-нисшия, всекидневно, година след година, столетие след столетие,.....хилядолетия.

...................................................

Заради този комплекс се появяват елинизма и великосърбизма, великорусизма, а в наши дни и македонизма - сякаш, за да им даде самочувствието, което им липсва по рождение. Да им даде предимство, при заемане на по-изгодна етническа позиция при усвояването на общото за всички наследство на траките, на живелите преди няколко хилядолетия хора, създали човешката история на,последно появилите се, бели хора на земята, при която водещи са били други, а не тия претенденти......................

И те, но....накрая!

Подчинените тогава – търсят столетия, хилядолетия наред, реабилитация, чрез подменената и измислена история на общото съществуване, стремейки се да унищожат физически и културно, водещите и доминиращите преди.

За да ги няма!

Обиденият им дух живее и днес.

Виждаме го сред обезбългарените земи край бреговете на Беломорието, виждаме го сред обезправените наши сънародници край Цариброд и Пирот. И в Македония!

Виждаме го, чуваме го, вече няколко столетия от нескритите аспирации на великоруския шовинизъм!

Какъв им е проблема да живеят като хора?

Какъв?

Вероятно, имат да си връщат за всичкото им предишно малостойностно съществуване - за всичкото им непълноценно проявление, сякаш това може да се оправи днес.....

Може, според тях – с унищожение!

С окупация, с промиване на паметта!

Тяхната държавна политика създаде геноцида, не само, над там живеещото българско население, който по своята жестокост и размери няма равен в човешката история. Тази политика манипулира поробения ни народ и го научи, че единственият народ, който може да го освободи е - братският му руски народ! И то, този народ, над който българският е властвал преди, както и над другите....

Чели ли сте, чували ли сте за Гарван, за Търлис, в по-новите времена и за о-в Трикери, за родството ни с казаци и руси преди, в предишни?

...................................................

След войните при разпада на изкуствено създадената държава на южните славяни бях в Белград.

Е, Миша, ще се обединим ли сега? – ме попита един белградски интелектуалец.

За мен отговорът бе лесен – не!... но го премълчах.

Обърнете се към Великите сили и разбери, му казах уверен, че те и русите не биха допуснали това, както са го изпуснали преди столетия.

Търсиха да се закачат отново към по-силен и устойчив партньор, доказал своята жизненост, но на нас не ни е необходимо лицемерието им и моралната им нечистоплътност! Не ни е нужен и постоянно съществуващия им комплекс за малоценност, толкова подтискан, за да не се види и почувства. А той крещи в душите им, дори несъзнателно, обиден.

Крещи!

...........................................

Преди 30-тина години бяхме служебно в Москва.

Трябваше да видим и да се запознаем с мащабното строителство и организация на, наскоро провелите се, Олимпийски игри.

Предстоеше ни подобна работа у нас.

Сутринта на другия ден, след пристигането ни, ни чакаха коли, за да ни отведат до комплекса ‘Крилатское”. Качих се в колата, а до мен се настани малко по-млад колега-инженер, както се представи. Конструкторът на уникалната сграда с вантова конструкция.

И изведнъж, след като сме се вече представили, един на друг -

Е, колега, какви са Кирил и Методий – гърци или българи?

Болен въпрос,................. но не и за нас, защото ние знаем, сигурни, убедено.

Болен беше за руснаците, болен продължава да бъде и днес...

Отговорът ми бе мълниеносен и твърд.....

Ако Светите братя са гърци – то, ние и вие пишем на гръцки.

Ако са българи – вие пишете на български, но ако питате за моето мнение - то, аз смятам, че Кирил и Методий са културни агенти на византийския император, представители на ортодоксалното християнство и затова са изпратени на “фронтовата” линия с католоцизма, за да спрат навлизането му на изток!

Кратко и ясно.....

Въпросът беше изненадващ и за мен!

Хилядолетие, че и повече - той виси, рее се из въздуха и всеки го интерпретира в свой интерес, представяйки се за най-умния, за първия, за

благодетеля!

А ние блеем!

Дори не защитаваме своето!

Трябва в интерес на истината, да се каже, че руснаците създават правописа й по заповед на Петър Велики, но основата е българска - на св. Климент.

За незнаещите, ако има такива, ще спомена, че първата гръцка азбука е създадена въз основа на азбуката на финикийците, и те - траки като нас.

Десетилетие по-късно, разговорът в колата, бе интерпретиран от услужливата българска преса. С големи заглавия, с изказвания на псевдо- историци, така обилно наводнили с разсъжденията си, измислената, подменената от чужди, българска история.

Не останах по-назад и аз, когато стигнахме до красивата зала, заявих, че залата, която виждам, е копие на направеното от арх. Новицки.....Нейде!

...........................................

Наскоро предложих на интелигентната българска общественост проект, чрез който бихме могли, като държава, да защитим своето достойнство. Предложих да се изгради музей на българската писменност и култура, дори коментирах най-подходящото место за него – теренът на Художествената академия,........ заедно с площад на културата, с паметника на Св. Кирил и Методий, заедно с паметника на Васил Левски, с другите музеи - в единно пешеходно пространствено обвързване на сакралната зона на столицата, като се използва оптимално терена на Художествената академия, а транспортното движение по бул. Васил Левски се премести под земята, от Софийския университет – до кръстовището на булеварда с ул. Искър!

Пълно мълчание – дори от некомпетентната администрация, занимаваща се със семки и бонбонки, толкова подходящи за нейната крехка интелектуална възраст!

Вероятно, защото авторството е мое, а не тяхно!

Но те нямат необходимия ресурс, за да мислят и проектират!

Шегувам се, разбира се, знаейки, че тя не разбира и от майтап, знаейки, че не би могла да измисли и нищото, дори!

Тя е или в хибернация, или в абсолютна подчиненост, или майките и бащите им не са ги учили на морал и човешко достойнство! На много от тези,

толкова непознати и ненужни за тях, неща!

...................................................

За несъразмернитeот юг – с ниските дупета, пък важно бе пълното унищожението на варварското племе!

Унищожението - щеше да им осигури сигурността при тоталното присвояване на наследството на траките.

Нищо, че те са част от тези племена, нищо, че са получили даром културата на живелите преди тях, нищо, че пак от тях са взели технологиите при добива и обработката на различните полезни изкопаеми, че от тях са научили, как да обработват дървото и камъка, сдобили са се с мистериите, с виното и боговете.....с историята, която ревностно искат да заличат, векове наред и изменят в своя полза,,,И елините, и гърците.. и сърбите...и най-близките ни от югозапада ни, заедно с братовчедите ни от североизток, на които сме дали всичко, малко преди, поробването ни!.......

Откъде е произлязла културата на елините, на македонците, на руси, украинци и белоруси?

Да не би да е паднала от небето?

Как се е развила във времето?

Кога са се появили в историята гърците?

Какво общо имат те с днешните обитатели на тези територии?

Как и откъде, изведнъж се появява разума на Платон и Аристотел, логиката на законотвореца Солон, историите на Херодот и Тукидит, майсторлъка на Фидий, Лизип, Скопас и Праксител, Аристофан и Есхил.....

Кога са станали моряци – преди да се научат да ходят ли или са все още земноводни, появили се от вълните на моретата?

Може би са извънземни?!

Дали знаят днешните жители на тези територии какви са, от къде са се пръкнали, защо така свирепо се борят за наследството на траките-елини, какво общо имат с тях, приличат ли им с нещо умствено и физически, на същият ли език пишат и говорят, различен ли е битът им, как се трудят, как творят, откъде черпят ресурсите си или .................................................другото,

къде са били рудниците в древността, от които са извличали ценните метали, къде са били горите, които са изсичали, за да си построят лодките или къде са реките и езерата, с чиито имена са кръщавали богове и богини, нереиди и титани....... откъде са извирали сладките им води, с които са съществували, или къде са живели боговете им - присвоили и тях, като всичко друго? Та нали планините им са толкова ниски, колкото са и те, по-ниски дори? Шега, разбира се.

Вероятно - всичко това се крие и днес - нейде в камънака или под маслиновите нискостеблени дръвчета и едвам оживяващите храсталаци.

Едните – тогава, другите – днес!

Дали да попитам казахите или русите?

Те знаят ли?

Затриването на основния претендент ги прави единствените и неоспорими наследници на предхождащата и обща за всички културна история на траките, видима за света отскоро, манипулирана до днес от техните претенции и целенасочени измами.

Откъде е произлязла културата на руснаците, на всичките около тях?

Сигурно е паднала от небето в благодатната руска душа.

Ние и историята знаем, но те не искат да повярват, че великата руска култура се е родила тук – в България и българите-траки са я засадили, ашладисали и отгледали в тяхната градина!

Днес сме малки, а преди – малките са били те!

Затова са и обединените им усилия, с тези на гръцките историци-фантасти, променили историята, на човечеството и тази на белия човек - до неузнаваемост! За да се покажат те, след като доминаторите изчезват!

Но духът на историята съществува!

И на културата!

Страхът, че истината за историята на тракийската цивилизация ще излезе на показ и тогава ще се видят нейните създатели и носители, е двигателят на злобата и многовековният им стремеж за разправа.

Страхът от мирмидоните - воините на Ахила, им тежи хилядолетия.

И този от Еней и създателите на Рим.

Страхът от богатствата на Приам или Севт, или.... от още по-старо време, което няма как да обяснят, дори да скалъпят, дори да измислят....

Тежи им, разпръснатото даром културно богатство на траките,

навред сред цивилизования свят, появило се първо по нашите земи, заедно с това - край Кавказ, а след тях – край Тигър и Ефрат, Асиро-Вавилония и Египет, в Западна и Северна Европа, и къде ли още не?

Тежи им духът на св. Кирил и Методий, на св. Климент, на св.Горазд и св.Сава, на св.Наум и Ангеларий, тежат им и Крум, и Борис, Симеон и Константин Велики, Юстиниан Велики и всичките императори-тракийци от Втората тракийска империя, преди това, тежат им Иван Асен II, и Самуил, тежи им Евтимий и Паисий, а по-късно и братя Миладинови, а днес и Гоце Делчев, Тодор Александров, сподвижникът на Гарибалди - полковник Дуньов и капитан Петко, тежат им Григор Пърличев и Симеон Радев, тежи им Дрангов и всичко, благородно дадено от дедите ни, за да го ръфат днес....... като кучета!

Тежи им и помощта на хилядите българи, борили се за свободата им, като за свободата на своето отечество. Тежи им и на едните, и на другите, че никой от тях не е участвал в нашето духовно освобождение!

Тежи им грабежът!

Затова – под чуждото за всички ни робство, едните не спират да се борят – не срещу поробителя, а срещу единоплеменника и единовереца си, срещу основния наследник на тази култура, която те са приели и надстроили, безспорно успешно! Прикривайки го с религия!

А другите – ни освобождават, за да ни завоюват завинаги!

В този свят нищо не се забравя!

...........................................

Подобни са действията и на тези от запад, говорещи и пишещи на развален, простонароден български език. През съществуването си те, основно са били изразители на чуждата политическа и завоевателна воля и политика, като най-обикновени роби, събрали малобройния си етнос на малката си територия и употребявайки епигонски културата на доминиращия, съседен от изток, етнос, което продължават да правят и днес. Като обикновени крадци на хора и чужда земя, на история и култура, като най-обикновени октоподи-имитатори! Страхливи и коварни!

Безуспешно бягайки от доминацията ни!

...................................................

Обяснявам си причините за преселението на древните елини / около VII-VIв.пр.н.ера / – на траките, станали атиняни, лакедемони, месенийци, медийци, беотийци и критяни, от благодатните земи край северните сладководните езера и реки - на юг и изток, като следствие от победите над тях, по-слабите - от други, срещу които жаждата за мъст, все още им тежи и ги гнети, и днес.

Вероятно насилствено – чак там - в безводните земи южно от Лариса........., около Термопилите или някъде сред малоазийските плата.

Тази е причината за неистовата омраза, за това ненаситно и бясно желание за мъст, на всяка цена, и с всички средства......

Може би!

Може би това е била Троянската война, водена повече от едно десетилетие, историята, на която е съвсем друга. За причините на тази война и резултатите от нея съществуват коренно различни исторически факти, но става същото, както всичко, до което са се допрели хората от тези племена - придобива друг, преиначен смисъл, при който истината отсъства.

Изгарящата си болка са изплакали в стиховете на народния епос, изричали са другите, обратните думи и истини, предчувствайки отмъщението на историята....Тогава са търсили новата си земя, обикаляйки моретата на юг, остров след остров, за да ги приюти някой безлюден и гол, далеко от близки и съплеменници.

Прогонени, защото – кой бяга от хубавото, богатото и плодородното?

Истината на историята винаги излиза наяве!

Рано или късно, днес, утре или след хиляди човешки години.

...........................................

Те не са били единствените, които напускат, насила или доброволно, земите около сладкото езеро.

Това правят всички, потърсили своята обетована земя, на изток и юг, на север, запад и северозапад, Наследници на различните племена на траките могат да се открият днес в цяла Европа - в Ломбардия, в Сицилия, в Баския и далечен Уелс, смесени с наследниците на другите траки, живели също около езерото и също потърсили тази посока и земя..

Поречията на големите европейски реки са пътищата, по които траките са завоювали европейския континент, след оттеглянето на ледовете и откриването на нова за завоюване земя - годна да ги изхранва.

Знаете ли, че дори във фолклора на малките балтийски страни, съществуват легенди и песни – за Дунав?......

Напълно идентични са преселенията и в другите световни посоки.

Такива биха се открили - в земите край източните брегове на Средиземно море, нали познатата там история започва с Давид, около 1000 години преди Христа и с Авраам от град Ур, като първородител, а времето на историята, която коментираме, се отнася за живот, много преди началото на края на ледниковия период и бедствията, причинени на земната повърхност и климата, както и на спасяващите се.

Вероятно природните катаклизми са изиграли ролята на ключовия момент, когато племената около сладководното езеро са избухнали в своя бяг, подобно на вулкан и са се устремили, всяко в своята посока, за да се роди съвременният свят и култура на белия човек!

Тази е, може би, причината за леснината, с която се разпространява и металургията, и грънчарството, и дървообработването, с която се появява и уседналия начин на живот, и...........първите градове, технологии, изкуства, а може би и първите общества!

Хилядолетия по-рано, те вече са подготвили условията за различните религии и накрая за монотеизма, за християнството между близките роднини, наследници на ония – преживели потопите, разпръснали се наоколо и носещи богатствата на наследената култура!

...........................................

Би ли могъл да си представи човек, че преди сто години, три държави

с население, изповядващо една и съща религия ще се съюзят, за да воюват заедно срещу доскорошния си поробител, след което едната, воюва напълно сама срещу него и го побеждава, неочаквано за всички, а другите две - окупират и поделят по-между си земите, изконно принадлежащи на първата? Чакали са я и тя да загине, за да присвоят и нейната територия!

Най-накрая - и те победители!...

Човешки подло, недостойно, толкова характерно за двата съседни народа, основано на тяхната слабост, демонстрирана хилядолетия.

Затова е толкова яростен геноцида над българското население, останало в окупираните от тях земи.

Сто години изминаха, хиляда ще изминат, ние ще помним страха им от силата на бащите и синовете ни, от наследниците на “ варварите”- комплексирали ги до малоценност, от духа за саможертва на мъже, жени и деца, на стари и млади, на един народ, нямащ, дори държава като хората!

Справедливостта на историята, рано или късно, настига безчестника и крадеца, настига фалшификатора.

Днес, буболечките у нас мълчат! Защо ли?

Настъпил е, изглежда и по нашите земи, съседският духовен пауперизъм!

...........................................

Очевидно, че днешната история за човешкото съществуване е погрешна!

Не би могло да се отрече!

Отношението към отрицанието е формулирал още Платон – “ тези, които не могат да схванат, винаги осмиват непонятните за тях неща”

...................................................

И друго, и още.................................................

Славянофилството, панславинизмът и тям подобни са очевидни чужди политически манипулации за действия, предназначени за приобщаване и подчинение на имперски и по-дребни шовинистични интереси.

За съжаление тази политика продължава.

След Освобождението България трябваше да попадне под имперския руски диктат, като васал или политически протекторат, но действията на държавника и родолюбец Стамболов затрудниха тези домогвания.

До неговото физическо ликвидиране независимостта на България съществуваше, след него – нямаше, кой да ги спре!

Ситуацията е куриозна!

Русия ни освобождава и народът ни боготвори руския за помощта, но истината за царското правителство е напълно друга.

Руски историци пишат историята на нашия свят такава, каквато приляга на завоевателната царска политика и намеренията й!

След Освобождението Русия ни превръща в жертва на тая своя завоевателна политика при стремежа си да овладее Проливите и да “отвори” Черно море.

Знаете ли, какво пише Васил Левски за това, много преди –

“Негово Султанско Величество и нашите братя руси искат да ни погубят съвсем”...!

А Кобургът и късогледата българска политика от началото на 20-ти век, Стамболийски и III-тият интернационал, а след тях и народната власт, завинаги затварят вратата на Македония и Тракия към България!

Заради чужди интереси и игри на равновесие и хармония!

За наша сметка!

В тяхна полза!

Всички политически и териториални, военни и икономически неуспехи на наскоро появилата се държава са следствие от тази политика.

Всички нейни победи - са резултат на устойчивия дух на българския народ и на неговия целеустремен водач Стамболов, и на подобните му..

Няма народ на земята – възкръснал, като българския!

...................................................

С руси, украинци и белоруси, с поляци, чехи и словаци, и с другите от запада ни, не сме били никога братя, а част от огромния брой племена, обитаващи плодородните земи около сладководното езеро, в което са се събирали водите на големите източни европейски реки.

Различните племена на белите хора от последната човешка цивилизация са с близък ген, бит, език и религия, но различни по своя дух и човешко достойнство, по своята власт и културно-технологично ниво на развитие при еволюцията си.

Скити, венети, кимерийци-хазари – са праотците на руси, украинци, беларуси, поляци, а също роднини и на другите траки - австрийци, немци, французи, италианци, испанци, наследници на гети, готи, мизи, кровизи, сети, миди и пр. И на евреи!

Всичките бели!

Траки!

...................................................

Ние сме носители на мъжкият Y- хромозом на траките

и сме безспорни участници при създаването на световната човешка културна история, независимо от опитите - да ни изхвърлят от нея.

Ние сме основният й наследник - първият по право на наследство и затова живеем тук! Тяхната култура е чеиза ни!

...................................................

Траките, по нашите земи, са оставили на човечеството –

уникалния си, зашеметяващ фолклор,

металургията, металознание и металообработка,

разпръснали са по света знанията при ползването им,

първи са положили основите на безграничното човешко въображение и изкуство,

на медицината,

създали са пиетета към богините на красотата и лова, на любовта и музиката, към боговете на виното и веселието,

на мистериите и жаравата под босоногите крака на нестинарките,

на изворите и лековитата им вода,

на билките и на какво ли още не......от хилядолетия!

Припомнете си техните имена! Как ви звучат днес с благозвучните си и кратки съчетания, без съскащите езикови туземни окончания?

Траките са дали културното си богатство на всички бели хора!

Дали са легендите, създали са мистериите.

Дали са орнамента и шевицата!

Дали са на света неравноделния такт и омайното, умопомрачителното многогласово пеене и песни, звуците, от които побиват тръпки всеки!!

Те не съществуват във фолклора на никой друг народ!

Те са опазени тук!

Живелите по нашите земи, далеко преди шумери, египтяни, арийци, евреи и финикийци / много преди и след 5500 г.пр. н.ера /, са пренесли културата си с тези, тръгнали от бреговете на погълнатото сладководно езеро и земите между Европа и Азия, към новиte земи.

Някои племена от тях се връщат по-късно обратно към предишните си владения, като някои -  българи, скити, други остават, едни се претопяват сред народите от Изтока, други живеят самостоятелно като персите!

Обхватът на техните поселения, заедно със старите им територии, е огромен – от Индия и полетата под Хималайските предпланини – до планините на Италия и Испания, край Бретан, Ейре и Шотландия или чак долу в Сицилия, Египет и Либия....

...................................................

По-късно в Европа се раждат и двете империи на траките!

Римската и Източната римска империя са тракийски, а последната е и

погрешно наричана византийска! Вероятно по подобие и за да се различава от предишната, римската.

Понятието е въведено преди по-малко от две столетия и е напълно неточно!

...................................................

Днес се питам - каква е била пречката, която да наложи, уж, родената преди писменността на Св.Кирил и Методий, на Св.Климент, гръцка азбука?

Има ли логичен отговор?

Не, защото тя е азбука на едно малко племе, от огромния тракийски конгломерат. Прокудено при това...

Защо никой не коментира азбуката на траките, разпръсната навсякъде с артефактите си - по Близкия изток, Мала Азия, Балканите, Северна Африка, там, където са живели по това време техните наследници.

Може би не сте чували?

Може би не знаете?

Не знаете, защото така са ви учили, така учат и децата ни днес! Предават на света неверни знания, измамни по своята същност и изгодни на целите им за манипулация, за да се придобият преимущества на едни етноси, спрямо други - днес, използвайки всички подменени исторически, културни, политически и материални преимущества!

Защо от азбуката на траките - тази на Светите Солунски братя, на Свети Климент и другите Седмочисленици, се ползва от всички племена, живели заедно преди и днес тук, а не от гръко-финикийската?

Защо еврейската азбука се пише само от малкия еврейски народ?

Тук се появява тази гиганска култура, писменност и книгите, които ползват голямата част от народите, наследници на тия – живелите около голямото езеро, обединявало водите на Черно, Каспийско, Азовско и Аралско морета, тогава в едно.

Културата на белите хора е специфична за всеки, пръкнал се от семката на траките и техните близки и по-далечни роднини.

Тук се е родил монотеизма на християнството и какво ли още не!

Тук се е родило уникалното на богомилството и богомилските легенди!

Тук се ражда и бялото братство в наши дни........

Техните потомци са ги разпространили по света... пак даром.

Тук е рожденото място на първата културна история на съвременния бял човек!

Нали за появата на човека се разбира едва след появата на неговата култура! Особено, когато се знае, че тя се трупа по-бавно от всичко друго човешко, дори от човешките болести!

...................................................

Дали разбирате това, което говоря или натрупаното погрешно познание е неизтребимо?

Вие ще решите!

Вече посях семето на съмнението, а истината ще иска да излезе на светло и няма да ви остави намира.

Михаил Петков / завършена / април – май – август 2014 г. / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. /

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
 
Изображение: artobserved.com

 

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions