|
1. Днес бях в едно държавно учреждение, в помощ на един съученик. Чакахме пред заключената врата, за да слезе колегата, когото бях потърсил.
Някаква женица искаше да ползва телефона и тя да потърси някого.
Посегна, за да хване слушалката и замръзна. Виждах движенията й, тъй като бях обърнат почти натам. Говорех с Иво и с периферното си зрение видях, как тя потрепера и се дръпна рязко назад.
Помислих си за нещо болестно и затова я попитах – мога ли да й помогна.
Хлебарка! - ужасена промълви.
Засмях се и взех да философствам за големината на хлебарката, съпоставено с огромното човешко тяло, за да я успокоя.
Иво се приближи до мястото, на 2-3 крачки от нас, и смаза мимикриращата като черна точка буболечка.
От страх или погнуса?
По скоро второто! – промълви жената и все пак хвана слушалката.
2. Пред община Х се запознах, напълно случайно, с колега, с когото се заприказвах. Млад, дългокос и брадат. Приятен, контактен....Представи се с малкото си име – М.
А фамилията?
Няма значение фамилията – М...!
Човек без име, без родители, без памет. Вероятно със страх!
Как ли се е появил на този свят?
3. Той и умът му рядко се движеха заедно. При нея тези случаи бяха, почти постоянни. Бяха част от множеството и се свързваха само, когато ставаше дума за далавера. Такива бяха създадени от творците, които ги клонираха, за да премахнат пола и да ги употребяват за всичко, в своя полза!
Хора ли бяха или буболечки?
Може би просто – само клонирани? И лишени от страх.
4. След края на последната голяма война, в Гърция композиторът Микис Теодоракис създаде изумителната музика на сиртакито. Сякаш се беше изляла от душата на гърка, толкова автентична бе, а светът реши, че е гръцка народна музика! И я запя!
След случилото се през 1989 година у нас буболечки създадоха чалгата!
И светът ни подигра и презря! Без страх!
5. Откраднаха, намерената след две хилядолетия търсене, костица от тялото на Йоан Кръстител! На Предтечата! На Първокръстителя!
Преди време манипулаторите я “откриха”, заровена в земята. В търсенето участваха политици, историци, археолози... ..........следотърсачески кучета, целокупният български народ.
А някаква буболечка я открадна!
Печал и тъга обхвана света на буболечките!
Може би и света на манипулаторите!
Вложени бяха много усилия и средства, похарчени, за да се подхрани малката надежда за по-добър живот, останала в душите на вярващите, малки и големи, частни и корпоративни...
Яд ги беше, че някой им беше откраднал “откритието” и надеждата!
Но,............ ще търсят, ще търсят и .........ще намерят другата, по-истинската, оригиналната, уникалната по своята сила, дори по-свещената малка частица, която най-точно пасва на липсващия скелет на Свети Йоан Първокръстител!
Ще успеят, защото тя е нужна на света на древните твари. С цената на всичко, дори с ново “откритие” или с нова измама. Колко му е!
На откривателите нищо няма да им струва, тъй като ще разчитат, че крадецът на частицата няма да посмее да я покаже, защото те ще си я поискат веднага. Лесно, ама много!
Опасното е само, ако крадецът докаже действието си, и ги злепостави.
Колко много буболечки......и колко е голям страхът им, в който живеят!
Колко много глупост има по земята!
Изглежда света на глупостта е по-голям, дори от света на страха!
Защо ли човешките общества не търсят света на разума, а спокойно обитават блатото на страха, в комбинация с глупостта! Те се страхуват от него, научени от творците и манипулаторите си, естествено!
Sic volo, sic jubeo!.....тъй искам, тъй заповядам!
Sit pro ratione voluntas….нека, вместо разума, бъде волята ми!
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ март 2014 г.
|
