|
Замислил съм се – да спра да пиша и особено - да публикувам.
Не, че въображението ми отслабва и достига до нивото на елементарното знание, а защото всичко му омръзва на човек, дори блясъка на ума, дори чара на жената или сладостта на детето, което в един момент пораства и... заприличва на теб.
И интелигентността, вероятно също омръзва.
Може би и професията - особено, ако ти е тежала. .....
Mоже би и четенето!
За мен използването на словото е удоволствие, подобно на проектирането и затова може и да не го споделям!
Ние всички сме от едната страна на живота - тази на на творците и, както казва Монтен – човек умира, не защото боледува, а защото живее. Та и аз – ще спра да публикувам, защото се страхувам да не стана досаден, въпреки моето желание, подобно на заложеното у всеки от нас - да твори. Нали по това всички си приличаме, независимо сферата и обхвата на творчеството, с което органично живеем.
Написаното до днес е единствената ми възможност да се обърна, с надеждата да бъда разбран, към една образована, ерудирана и интелигентна публика – с въображение, значително по-високо от това на четящите вестници и гледащите телевизия. На тях и да им говоря – няма да ме разберат - със свойственото им комично невежество, и поради липса на специфичната образованост, необходима за живота на всеки човек, за управлението на всяко населено место или държава. Още повече, че съм убеден, че интелигентността е най-близка до бъдещето! А то е в ръцете и ума на младите.
Всичко, което съм писал до сега, свързано с професията, съм искал да адресирам към тях. Защо?
Защото всеки, започнал да я практикува, добива необосновано самочувствие, подобно на съвременните наши бизнесмени – има много, но не е сигурен, че е негово....Подобно на доктора, който лекува болестта, без да е сигурен, че е тя.....Подобно на самозабравата на нискообразования политик, виждащ себе си на върха на интелектуалната планина...
Младите имат капацитета, старите, като че ли повече приличат на запълнена кутия. При първите, все още е рано да им съдейства разумът, при вторите – са останали само тленните останки на емоциите.....и натрупано знание.
Ще ми се да се намеря с хора, с които да разсъждаваме за града – архитекти, социолози, антрополози, журналисти, монархисти, антифашисти, екзистенциалисти и други – най-различни. Добронамерени и естествено по-умни от мен, образовани, и самостоятелно мислещи ерудити, и най-обикновени дори, стига да могат да носят майтап и да не се вземат насериозно, за да не се разочароват....
Градът и гражданите му биха имали полза от това, а и колегията.
Особено полезни могат да са разсъжденията за тези, които не притежават знанията и необходимия творчески потенциал, но са им крайно необходими в работата и ежедневието на управлението!
Бихме могли да разсъждаваме, независими........ - по важни, основни проблеми на града.
Без назидание и менторство!
Без завист!
За това си има други - с такива интереси и амбициозно, стремящи се към тях.
Ще ми се да разсъждаваме и да разгърнем времето, за да виждаме по-ясно града – безкомпромисно и внимателно, в негова полза и в полза на всички ни!
За да не сме, поне пред себе си – толкова безнадежно изостанали!
Дали ще ни чуе някой?
Трябва да опитаме!
Винаги ще има утре!
Да бъдеш известен е дар от съдбата, но да четеш и пишеш – идва от душата! - споделя Уилям Шекспир в “Много шум за нищо”.
Защо не се срещнем, с лицата си, а не с маски, на колонката статии на kab-sofia.bg
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887974392 / вчера / 2014 г.
|
