|
1.По време на съществуването си хората не винаги живеят хармонично с изискванията и нуждите на града. Често, по-често са извън нормалното състояние на разбирателство и хармония и това се случва винаги, когато многото пари, градоустройството и архитектурата, а понякога и политиката, са в услужлива взаимозависимост, когато само те диктуват живота на хората в него, и нему. Заедно те наказват или възвеличават града!
По-често първото и рядко - второто.
Съвременният град поглъща огромни инвестиции, труд и човешко въображение, за които се отплаща. Нашите градове трудно изпълняват тези си задълженията, а на повечето от жителите – не им пука, привикнали с предишният си живот на село. Всеки иска, без да дава, защото такъв е манталитета на всички, дори на българския управник – селски!
Градовете са като хората. И те се състезават помежду си с богатствата си, с условията на живот в тях, по иновациите, вплетени в структурите им....
Къде сме ние, къде са нашите градове в тези класации?
2. Градовете са най-динамичната структура, създавана някога от човека.
Особено големите и много големите!
Динамиката на живота в града е шокираща по размерите и обхвата си. Тя е напълно непланирана, но реална и пример за това е София!
През изминали години ценни територии на града бяха използвани спекулативно, без да се мисли за града, за живота в тях и около им -
обезобразени бяха териториите на “Манастирски ливади” и подвитошката яка, където липсват и ще липсват дълго още, основополагащите за един съвременен град, инженерни системи,
обезобразени бяха и паралелните терени на големите булеварди България, Тотлебен, Цариградско шосе, Околовръстен път, Черни връх и Симеоновско шосе...
Усвояването им бе хаотично, а резултатите – видими от пълната липса на градоустройствена мисъл и архитектурна самостоятелност на знания и въображение от проектантите - копирали архитектурата на целия свят!
В съществуващите жилищни квартали бе унищожена традицията и духа на града, в разрез със световните тенденции при развитието на средата за обитаване. Уплътняването на Лозенец, Изгрев, Слатина и къде ли още не, принизи в степени условията на живот там, и ги изравни с тези в анти-хуманните, т.н. жилищни комплекси на тоталитарната държава.
Бих казал, че не формата на политическото управление е доминираща при създаването на условията за живот, колкото незнанието и неграмотността на проектанти и на вземащите решенията.
И това се вижда!
3. Градоустройството на тоталитарната държава бе анти-градоустройство, именно поради незачитането на историята и спецификата на градовете!
Този период от съществуването на българските градове ще се запомни с тоталното унищожение на тяхната памет - планова, функционална, пространствена, заедно с паметта на средата и значението й за града, и хората.
Бяха подложени на тотално унищожение центровете на градове, трупали архитектурното и градоустройственото си богатство векове наред, дори преживели силата и арогантността на поробителя и тежестта на времето, както и несъответствията със следващите цивилизационни доминации.
Градовете бяха разстреляни!
Беше отрязана главата им, извадено бе сърцето им!
Присадено бе ново, присадени бяха нови връзки между органите на тялото на стария град, нефели, несъответстващи, болезнени за живота на жителите и за града, заради малоумието им! ..
Само за показ!
Редки бяха случаите на успешна трансплантация.
Градовете се сдобиха с нови маски, с нов мащаб и с абсурдни еднотипни планови и пространствени решения. Откъснаха се от хилядолетните си традиции и връзки с природната среда, сдобиха се с нелогични транспортно-комуникационни решения, простиха се с хармонията и пропорциите, с мащаба и съответствието на градските функции, влязоха в крещяща дисхармония с другите съществуващи градски елементи............ и прочее безмислени и без основания действия...
Само за показ!
Бе пометена, с метлата на незнанието, градската култура и архитектура, като куриозно бяха събрани в структурите им - деца и прародители, скъсвайки поколенческите връзки на хора, среда и памет!
Къде бяха тогава, за да вземат защитна позиция, специалистите от специализираните институти и институции, занимаващи се с опазването на културното ни недвижимо наследство? Аз знам, а вие?
Удавени в тази помия на неграмотността бяха всички средни и по-големи български градове...
Само за показ!
Не умишлено, а от незнание, защото то бе силата!.....
От безчувствие!... От безхаберие!.....От незачитане!....От изостаналост!...
Със самонадеяността на незнаещият... На управляващи и проектанти – и едните, и другите - недоучили, непиещи вода хора, неуспели да се образоват достатъчно и да добият опит, поради липсата на време и нужда, на желание и отговорност!
Не знаеха, какво и как трябва да се направи и уеднаквиха физиономиите на централните градски части на градовете и тези - на новите им жилищни зони, като при клониране. От изток до запад и от юг до север !
Вероятността да си приличат не смущаваше никого. Дори архитектите!
С малки, естествени изключения, поради различните знания и уважение към миналото у някои от тях, останали малцина!
Бяха съсечени с един замах и по едно и също време градове и тяхната памет!
Завинаги!
Без да се помисли и обсъди делото на обречените!
Може ли някой да го отрече?
И ще кажа пак – от неграмотност, от цивилизационна изостаналост, от откровен селски манталитет и близък професионален хоризонт!
По-лесният път бе избран и подкрепен от плеада видни български архитекти и градостроители, отдавна не - между живите, за да видят, разберат и да преценят резултатите от своето гениално престъпление, унищожило създаваното в годините и сътворено с един замах - на шир и на длъж.
Но, ние ги помним!
Не с добро!
Помнят и градовете!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/0887 974392 / 02.03.2014 г.
|
