Както човек боледува и има грижи с това, както се лекува от болестите си - това се случва и с града. Хората трябва да откриват причините, както и методите за лечение, защото само разумът на човека е този, който би могъл да постави диагнозата и да предпише дозираните лекарства. В случая, архитектът е градския лечител, тъй като само той знае – как да го лекува. Отделните съпътстващи професии си приличат с отделните лекарски дисциплини Някои са тесни, много тесни специалисти и никога не са разбирали от другите, макар и близки на професията им. Така например, конструкторът не разбира от ландшафтната професия, а озеленителят разбира от цветя, храсти и дървета, но няма представа от отопление и вентилация. Да не говорим за производните на т.н. урбанистично обучение. Те, очевидно, не биха могли да разбират от нищо..А трябва ли?
Съгласно древните елински философи – всеки трябва да реализира своите умения и възможности, като се ограничават всеобхватните професии.
Градът и гражданите му се нуждаят от знанията и творческите възможности на професията на архитектите, въпреки практикуваната всеобща завист към тях и постоянният стремеж да се омаловажава ползата им.
Обществото трябва да се еманципира от този си комплекс на малоценност и активно да се ползва от възможностите на тази професия. Иначе – няма лечение, няма кой да лекува болестите му и те ще стават хронични, една след друга! Ако приемем, че градът е апогея на човешкото въображение, вероятно е професията на архитекта-проектант да е изключително трудна и всеобхватна, стремейки се да го опознае и изучи, да го покори и излекува, да го организира и управлява, за да живеят всички в добре моделирана и хармонична среда.
|