|
Животът ми протече през три основни и важни етапа.
Като дете и ученик - бях от фамилия, несвързана с охлокрацията, което рязко ме отделяше в очите на възрастните и от средата на другите деца!
Бях навсякъде! Спортувах и играех, плувах, карах кънки и се пързалях с големите шейни и баджи, скитах по близките баири, биех се като всяко дете, свирех на виола в оркестър от професионалисти и аматьори, учех се да рисувам по-добре, вървеше ми учението и четях много.....
Към този период ще причисля и казармата - в София и на връх в планината, зимните траверси, ските, .....до 17-19 годишен.
През втория, отчетливо видим период - продължил около 9 години, работих градоустройствените проекги в едно архитектурно ателие, в което бях поканен. Проектирах концепции за бъдещето на градовете и жилищни комплекси в София....и други, другаде, паралелно с работата ми по една задочна аспирантура на същата тема, продължила прекалено дълго и незавършила, но оставила в професионалната ми подготовка важни следи.
Третият период, вече от 20 години, продължи в абсурдната среда на умишлена изолация, заради първите два!
Но, заради кой от двата - не знам?
От страх ли беше,
наказание ли,
не знам......и днес?
Знам, че човекът е страшилище за малките твари и че се гнуси от тях.
Видно е обаче, че не той е заплахата за дребните, а те за него – обладани от неизкоренимия си страх!
Искат, неискат – трябва, все някога, да се отърват от тях!
Не от човека, както са свикнали и както природата им диктува, а от първичните си инстинкти, за да живеят нормално!
Вярно бе, че винаги бях все отпред - с поведението си, с инициативата и с работата си.
Участвах непрекъснато в конкурси, спечелих още при първото си участие - за центъра на Силистра, с неговата абсурдност, след това и с второто - за центъра на Самоков, последваха и други по-късно, побеждавайки всички утвърдени проектанти-градостроители, без изключение....
Повече от десетилетие работих реконструкции и пространствено оформление, архитектура и дизайн през СБХ, извън основната ми работа като градостроител - автор на градоустройствени проекти на градчета и села от областта, както и на споменатите иновативни проекти - експериментален жилищен район “Витоша” и жилищен район”Малинова долина”, проекти с отличия, неповторени и недостигнати от други до днес
в тяхната иновативност.
Отдадох се изцяло на професията, от което се чувствам морално възнаграден.
Създадох първото частно архитектурно ателие през ’87, а по-късно и първата частна архитектурна награда, по предложение на колега, която просъществува кратко, по естествени причини...
През това време направих и два световни, по своята новост, проекти в областта на градското и териториално пространственото планиране, както и проекти в други културни области, несвързани с професията...., а с ескизите - и с нея.
Изненадващо беше отношението на властта към мен, независимо очевидната ми професионална ангажираност, коректност и принос!
Отлюспиха почти всички около нашето поколение!
И мен - а това може би се случи, защото не се превърнах в буболечка и останах свободен!
През последните две десетилетия бяха ми направени неколкократни и неочаквани предложения - да се заема с политическа кариера, вместо работата в професията!?
Моралната чистота на името на фамилията ми бе гаранцията, както и...... натрупаните професионални знания - нужни за обществото.
Макар и не рязко, отказвах, защото в професията ми не съществуваха игрите, така характерни за политиката, които инстиктивно усещах, че не познавам и не притежавам усет към тях.
Мисля, че оцених коректно възможностите си, а направилите предложенията разбраха, че се изисква много дълго време за подготовка, за да се превърнеш от човек - в буболечка!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ август 2014 г.
|
