КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес

Понеделник, 23 Февруари 2015 00:00
01

Градски ескизи 153
За хората и обществото – от  вчера и днес
Mus in pice

 

Ще цитирам няколко текста, върху които съм разсъждавал, свързани с проблемите и характеристиките на човешките общества, написани от признати от времето личности, живели на земята по различно време.

Дали биха ни помогнали да се поучим да разсъждаваме по-практично, по-точно и перспективно, по-добронамерено за живота на обществото, в което живеем не знам, но трябва да се опитаме, за да разберем?

I.

1. Ето, какво пише Уинстън Чърчил, доминирал в живота на гражданите на

Великобритания около средата на 20-ти век:

* Нация, която се стреми да постигне просперитет с данъци, прилича на човек, който стои в кофа и се опитва да се повдигне с дръжката й!

* Присъщият порок на капитализма е неравното разпределение на благата,

присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата..

* Някои хора гледат на частното начинание като на хищен тигър, който              трябва да бъде застрелян,

други виждат в него крава, която може да бъде доена,

малцина го възприемат като здрав кон, който тегли тежка каруца.

* Социализмът е като сън.. Рано или късно се събуждаш и се връщаш към действителността.

* Комунистът е като крокодил – когато си отвори устата, не можеш да кажеш, дали се усмихва или се кани да те изяде.

* Ние знаем, че той, повече от всеки друг човек, притежава таланта да натъпче възможно най-голям брой думи във възможно най-малко количество мисъл..

2. Ето, какво пише и Дейвид Хюм, шотландски философ / 1711-1776 г. / -

* Нищо не е по-странно от лекотата, с която мнозинството се управлява от малцинството..

3. Той се влюби в себе си от пръв поглед и това беше страст, на която остана завинаги верен.....пише писателят Антъни Пауъл, но допълва и, че -

самолюбието толкова често изглежда несподелено...

4. Ще споделя и една, изключителна за мен, метафора на фантаста Тери Пратчет –

* Светлината си мисли, че пътува по-бързо от всичко друго, но греши. Колкото и бързо да пътува, тя открива, че мракът винаги е стигнал там, преди нея и я чака.

II. Ето, какво пише и Тукидит, който открил “познанието за историята”, около 411 г. пр.н.ера, живеейки в югозападна Тракия, а вие сравнете :

* До такава свирепост достигнала борбата на групировките, а изглеждала още по-ужасна, защото тогава се появила за първи път, докато по-късно от такива борби беше разтърсван , тъй да се каже, целият елински свят и навсякъде при раздори предводителите на демокрацията привличаха на помощ атиняните, а тези на олигархията – лакедемонците.....

И вследствие на раздорите множество бедствия сполетяха градовете, бедствия, каквито е имало..... и докато човешката природа остава все същата, винаги ще има, дори да бъдат по-незначителни и да променят облика си, доколкото настъпват всякакви промени в обстоятелствата...

Дори обичайното значение на думите спрямо действията бе променено своеволно. Безрасъдната храброст се считаше за жертвоготовно мъжество, предвидливото изчакване – за благовидна форма на страхливост, здравомислието – за прикриване на малодушие, а съобразяването с всяко нещо – за негодност за нищо,...безумното буйство се приписваше на мъжки жребий, а плановете за безопасност бяха удобен предлог за отклоняване от действия. Негодуващият се смяташе за неизменно предан, а който му противоречеше – за подозрителен... който полагаше усилия да няма нужда от всички тези неща, беше обявяван за предател спрямо партията и уплашен от противниците. Накратко, хвалеха този, който успяваше да изпревари в състезанието със злодея, както и онзи, който скланяше към зло човек, който не го замисляше..

И ето, че сродникът ставаше по-чужд от политическия съратник, който по-често беше безусловно готов за дръзки действия. Защото подобни сдружения не се създаваха с подкрепата на съществуващите закони, а противозаконно и с користна цел. Доверието в тях се крепеше не толкова на общоприет закон, колкото на съвместно престъпване на законите.......

/ извадих текста на Тукидит от - Избрани страници ,

превод на Св. Янакиева, 1988година /

III. Накрая си спомних и мисълта, казана от Платон, която е подходяща да завърша този материал, ползвал ума на други, по-умни от мен..

* Несправедливостта стига своя краен предел, когато несправедливото се смята за справедливо!

 

За вас..... Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. /17. 01.2015 г.- 21. 02.2015

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions