|
Мисли по Лукиан....Територията на Дакия / дн. Румъния и Унгария / е била доминирана от PAXRomanа и днес е още тук – с езика, приет от населението, което се е родеело, много преди, и с нашето.
Не е ли учудващо обстоятелството? Като народ сме били около 200 год. под византийско и около 500 год. под турско владичество, много повече, дори със столетия повече, от други народи, по други континенти, а, нищо не сме взели от тях!? Те са взели, каквото са търсили! Тези ми мисли бяха провокирани от съпоставянето, на живота и поробването ни, подобни за народите от цяла Латинска Америка, колонизирани от конквистадорите, с испанския език и католическата религия, приети, завинаги! Какъв парадокс, нали!?
Тоталитаризмът винаги ще съществува там, където има неграмотност и, следствие на него - манипулация, мaрионетки и кукловоди!
За архитектите -
Никой не мисли, че това, което твори днес, ще го надживее най-малко със столетие. Всички мислят единствено за парите, които могат да вземат за труда си – обезценен, първо от тях, а след това и от народа, знаещ всичко, но нямащ.
Държавата, също я няма – крие се, зад гърба на творчески най-неподготвената част от колегията – администрацията, която търси също реализацията си, за да остане в историята и го прави, чрез позициите си, безцеремонно.
Затова сме в това състояние, заедно с измислените бизнесмени, инвеститори и ред, самозвани буболечки, които носят пари, власт и корупция. Техните обекти, не биха донесли признание, защото всеки знае, за произхода на парите и на притежателя им. В повечето случаи - носят присмех и съжаление.
Навред се появиха лауреати на измислени конкурси и поръчки. Пъчат гърди наглеци и цици - празноглави кокошки, появили се, незнайно, как на архитектурното поприще. Други греят с медали и мастити звания, които никой не се чуди, как са придобити. Всички знаят и си траят, презирайки ги.
Говорим по между си, знаем стойността на пеликана, розовото фламинго или цветноперестия пуяк. Мълчим, защото очевидно, така се движи и променя светът от памтивека. Пуяците ще попърхат с крила, ще вдигнат прахоляк и ще изчезнат от историята.
А, поколенията ще будят духа им, дълго още, след като е отлетял от сгънатото им от раболепие тяло, лишено от човешко достойнство и, придобило условностите от живота на буболечката. Ще го будят и ще питат – как са направили тези „гениални архитектурни творби, една от друга по-хубави, по-интелигентни и по-оригинални“, защото ще бъдат искрени и достойни хора, а не като нас – буболечки!.
Михаил Петков / 2007 – 2016 г.
|
