КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 216: Ако...

Сряда, 14 Октомври 2015 00:00
01

Градски ескизи 216
Ако...

 

„Ако умът ви не е в петите, та да го тъпчите….“ Демостен / 283 - 322 г. пр. н. ера /  

Често се питам, защо е създаден човекът?

Кой има полза от неговото съществуване? Кой има полза от същества, които сляпо копират Природата и законите й в защита на своето съществуване и оцеляват, с всички средства! Кой има полза от консуматори, а не производители? Допринася ли с нещо човекът за съществуването на другите живи видове или само унищожава, за да ползва? Не е ли той Сатаната за Земята и върховният унищожител?! А, сам се е определил и нарекъл - мислещият, човекът на разума! Смешно, нали?

Не бихме могли да си представим, колко малък е процента на разумните. Не бихме могли, защото никой паразит не ще признае безцелието на своето съществуване. Борбата за оцеляване е усъвършенствала в него всички придобити „недостатъци“ - от естествените качества на останалите живи видове, като при тях са качества и не съществуват други, тъй като те ги носят в защита на съществуването си, а паразитът ги аспирира и шлифова, заедно с и благодарение на сетивата си, които по природа притежава, а разумът му започва да ги използва, чак след като се натрупат знания и опит, при условие, че наистина ги постигне! Нисшите не притежават емоции, осъзнатата оценка или възможност за сравняване, нямат разсъдък, нямат морал, нито естетика, нямат и въображение, а само сетива.

„Всичко, което е форма, може да се хареса само на разума“ – пише Шилер в своята „Естетика“ и продължава - „ човекът безспорно носи в личността си вродената заложба за божественост – пътя към божеството, ако може да се нарече път това, което никога не води до целта,…….. Личността на човека, разглеждана сама за себе си и независимо от всяка сетивна материя, е само заложба за възможна безкрайна изява, и докато не възприема нагледно и не усеща, той не е още нищо друго, освен форма и празна способност.“ / 11-то писмо, съст. И. Паси, превод В. Топузова /. Шилер защитава идеята, че „истински свободен е морално развитият човек“, а може ли някога да се случи паразитът да е морален и свободен в действията си, тоест независим? Очевидно, не! По темата е говорил отдавна и Платон. Ето и неговите разсъждения – “…онези, които са лишени от разум и доблест, непрекъснато се събират по угощения и други подобни поводи, и през целия си живот се носят и блуждаят из ниското, без никога да погледнат нагоре към истинното, ни да се възвисят към него, нито да вкусят същинската наслада, като скотове гледат все надолу, превити към земята, тъпчат се на трапезата до пресита, съвъкупляват се, ритат се и се блъскат за предимство в тези забавления, от лакомия се избиват с железни рога и копита.“ / „ Държавата.“………. Ще разкажа и нещо, свързано с темата на ескиза и с

безкрайното въображение на четящия, но не така осъдително. Случило се е през IV век преди Христа, в страната на елините, нейде южно от Тракия. …..Фрида била най-прочутата хетера за времето си. Издигнала си сама златна статуя в Делфи / или нейни поклонници направили това / и била обвинена в неблагочестивост, а Хиперид написал реч в нейна защита. Извън традицията, докато говорел пред съдиите, той съблякъл Фрина и впечатлението, предизвикано от голото й тяло, било тъй поразително, че била оправдана.“ / предговор Ив. Генов, „ Лонгин“ / Псевдо Лонгин /. Налице е пример, много отдалечен от падането ничком пред владетеля, от проскинезата, свойствена на паразита, а и никой не би предположил, че Фрина не е била с разума си, при тая красота! Всеки човек мисли, че е единственият, че е център на общественото внимание и това е вярно, само донякъде, защото всеки е уникален по своему, но центърът е другаде. Разликите между хората се получават при постепенното развитие и преобразяване на индивида в човек, като за това отговаря всеки сам, дори по-често съществува развитие, при което рядко се постига това! Преображението на индивида в човек е важен период за всеки! Грешките, които допуска, са ограничени предимно във времето на преобразяването на сетивния индивид – в разумен и мислещ човек, при условие, че процесът реално съществува! Изглежда, че времевият период на сетивната фаза непрекъснато се увеличава, особено при индивидите, занимаващи се с „политика“ у нас. Очевиден е факта, че това временно състояние се е превърнало за тях в симптом на неестествен процес на развитие - към съзряване и преминаване във фазата на разсъдъка и мисълта, станал е заразен и характерен за индивиди, които не могат да преминат в следващото, по-високо умствено ниво, превръщащо ги в хора. Като че ли нещо ги ограничава, за да не могат да излязат от тоталната власт на сетивността си и не могат да се преобразят от индивиди, в хора!.............. Този факт е една от причините, вземащите решения - за живота на възрастните например, да оставят всички тях в мизерното състояние на невъзможност да преживеят последните си години като хора, защото им завиждат за това, че са човеци, а те – не! Завиждат и не желаят да им помогнат, поне кастанети да си сложат, обидени! От тези им действия или по-точно бездействия, биха могли да се направят и медицински заключения, че сетивността у индивида отрича човеколюбието и състраданието, и че индивидите повече приличат на животни, отколкото на хора, за което състояние, така неистово се борят и желаят! Фактът е безспорен и добре онагледен. В общества, в които индивидите са по-многобройни от хората-човеци, отсъстват моралът, нравствеността и човеколюбието. Те са непознати и не съществуват, а отношенията между тях са огледални отражения на отношенията в природата. Това поведение се отразява и силно влияе на междудържавните отношения, в каквито и да са - съюзи, обединения и структури. Противоречията са неминуеми, между носещите единствено сетивността си, като достигнато ниво на развитие, индивиди и тия, овладели мисълта и ползващи разсъдъка си, хора. Достига се неминуемо дори до антагонизъм и естествено до пълно подчинение на едните и обяснима доминация за другите! Обясних го просто, за да не се чудят някои, какво съм искал да кажа, казал ли съм го или те не са го разбрали, или са го разбрали погрешно. Тези отношения напълно отговарят и приличат на отношенията между сетивността на индивида, с нейната незрялост, импулсивност, прибързаност и незнание, с липсата на въображение, и тези, на разумния / homo sapiens - с неговото човеколюбие, морал, богати знания и почти безкрайно въображение, впрегнати за доброто и благоденствието на човека! Учудва ме фактът, че сетивните и несъвършени хора не се стремят да преминат в света на разумните и мислещите, а сякаш се задоволяват с натрупаното малко и искат там да си останат, подобно на всички колеги, замръзнали в своето развитие, още тогава, след дипломирането си, за общ срам! Дали виждат абсурдността си, се питам сетивните или смятат, че постигнатото е върха в развитието им и че могат да започнат да учат и другите? ….………..Ей, обърни книгата, „четеш“ я наопаки!

Тъжното е, че и владеещите властта, не виждат това, а техните ментори нямат и намерение да ги учат, нито да им помогнат, дори да ги подбутнат, за да излязат от сетивната възраст и уверено да се отправят към овладяването на повече знания, за да почнат самостоятелно да мислят и да използват оптимално това, с което природата ги е надарила, като всички други по земята. Още по-тъжно е, че сетивни хора управляват живота ни в града, неможещи и незнаещи, как да открият пътя на развитието му, заслепени от силата на сетивността и инстинктите си, което не им позволява да мислят и разсъждават в полза на всички, а индивидуално ограничено! Нали човек нищо не носи, когато тръгне за нагоре или надолу, освен една пара за лодкаря!

Михаил Петков  / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / в края на септември 2015 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions