Градски ескизи 216
Ако...

„Ако умът ви не е в петите, та да го тъпчите….“ Демостен / 283 - 322 г. пр. н. ера /  

Често се питам, защо е създаден човекът?

Кой има полза от неговото съществуване? Кой има полза от същества, които сляпо копират Природата и законите й в защита на своето съществуване и оцеляват, с всички средства! Кой има полза от консуматори, а не производители? Допринася ли с нещо човекът за съществуването на другите живи видове или само унищожава, за да ползва? Не е ли той Сатаната за Земята и върховният унищожител?! А, сам се е определил и нарекъл - мислещият, човекът на разума! Смешно, нали?

Не бихме могли да си представим, колко малък е процента на разумните. Не бихме могли, защото никой паразит не ще признае безцелието на своето съществуване. Борбата за оцеляване е усъвършенствала в него всички придобити „недостатъци“ - от естествените качества на останалите живи видове, като при тях са качества и не съществуват други, тъй като те ги носят в защита на съществуването си, а паразитът ги аспирира и шлифова, заедно с и благодарение на сетивата си, които по природа притежава, а разумът му започва да ги използва, чак след като се натрупат знания и опит, при условие, че наистина ги постигне! Нисшите не притежават емоции, осъзнатата оценка или възможност за сравняване, нямат разсъдък, нямат морал, нито естетика, нямат и въображение, а само сетива.

„Всичко, което е форма, може да се хареса само на разума“ – пише Шилер в своята „Естетика“ и продължава - „ човекът безспорно носи в личността си вродената заложба за божественост – пътя към божеството, ако може да се нарече път това, което никога не води до целта,…….. Личността на човека, разглеждана сама за себе си и независимо от всяка сетивна материя, е само заложба за възможна безкрайна изява, и докато не възприема нагледно и не усеща, той не е още нищо друго, освен форма и празна способност.“ / 11-то писмо, съст. И. Паси, превод В. Топузова /. Шилер защитава идеята, че „истински свободен е морално развитият човек“, а може ли някога да се случи паразитът да е морален и свободен в действията си, тоест независим? Очевидно, не! По темата е говорил отдавна и Платон. Ето и неговите разсъждения – “…онези, които са лишени от разум и доблест, непрекъснато се събират по угощения и други подобни поводи, и през целия си живот се носят и блуждаят из ниското, без никога да погледнат нагоре към истинното, ни да се възвисят към него, нито да вкусят същинската наслада, като скотове гледат все надолу, превити към земята, тъпчат се на трапезата до пресита, съвъкупляват се, ритат се и се блъскат за предимство в тези забавления, от лакомия се избиват с железни рога и копита.“ / „ Държавата.“………. Ще разкажа и нещо, свързано с темата на ескиза и с

безкрайното въображение на четящия, но не така осъдително. Случило се е през IV век преди Христа, в страната на елините, нейде южно от Тракия. …..Фрида била най-прочутата хетера за времето си. Издигнала си сама златна статуя в Делфи / или нейни поклонници направили това / и била обвинена в неблагочестивост, а Хиперид написал реч в нейна защита. Извън традицията, докато говорел пред съдиите, той съблякъл Фрина и впечатлението, предизвикано от голото й тяло, било тъй поразително, че била оправдана.“ / предговор Ив. Генов, „ Лонгин“ / Псевдо Лонгин /. Налице е пример, много отдалечен от падането ничком пред владетеля, от проскинезата, свойствена на паразита, а и никой не би предположил, че Фрина не е била с разума си, при тая красота! Всеки човек мисли, че е единственият, че е център на общественото внимание и това е вярно, само донякъде, защото всеки е уникален по своему, но центърът е другаде. Разликите между хората се получават при постепенното развитие и преобразяване на индивида в човек, като за това отговаря всеки сам, дори по-често съществува развитие, при което рядко се постига това! Преображението на индивида в човек е важен период за всеки! Грешките, които допуска, са ограничени предимно във времето на преобразяването на сетивния индивид – в разумен и мислещ човек, при условие, че процесът реално съществува! Изглежда, че времевият период на сетивната фаза непрекъснато се увеличава, особено при индивидите, занимаващи се с „политика“ у нас. Очевиден е факта, че това временно състояние се е превърнало за тях в симптом на неестествен процес на развитие - към съзряване и преминаване във фазата на разсъдъка и мисълта, станал е заразен и характерен за индивиди, които не могат да преминат в следващото, по-високо умствено ниво, превръщащо ги в хора. Като че ли нещо ги ограничава, за да не могат да излязат от тоталната власт на сетивността си и не могат да се преобразят от индивиди, в хора!.............. Този факт е една от причините, вземащите решения - за живота на възрастните например, да оставят всички тях в мизерното състояние на невъзможност да преживеят последните си години като хора, защото им завиждат за това, че са човеци, а те – не! Завиждат и не желаят да им помогнат, поне кастанети да си сложат, обидени! От тези им действия или по-точно бездействия, биха могли да се направят и медицински заключения, че сетивността у индивида отрича човеколюбието и състраданието, и че индивидите повече приличат на животни, отколкото на хора, за което състояние, така неистово се борят и желаят! Фактът е безспорен и добре онагледен. В общества, в които индивидите са по-многобройни от хората-човеци, отсъстват моралът, нравствеността и човеколюбието. Те са непознати и не съществуват, а отношенията между тях са огледални отражения на отношенията в природата. Това поведение се отразява и силно влияе на междудържавните отношения, в каквито и да са - съюзи, обединения и структури. Противоречията са неминуеми, между носещите единствено сетивността си, като достигнато ниво на развитие, индивиди и тия, овладели мисълта и ползващи разсъдъка си, хора. Достига се неминуемо дори до антагонизъм и естествено до пълно подчинение на едните и обяснима доминация за другите! Обясних го просто, за да не се чудят някои, какво съм искал да кажа, казал ли съм го или те не са го разбрали, или са го разбрали погрешно. Тези отношения напълно отговарят и приличат на отношенията между сетивността на индивида, с нейната незрялост, импулсивност, прибързаност и незнание, с липсата на въображение, и тези, на разумния / homo sapiens - с неговото човеколюбие, морал, богати знания и почти безкрайно въображение, впрегнати за доброто и благоденствието на човека! Учудва ме фактът, че сетивните и несъвършени хора не се стремят да преминат в света на разумните и мислещите, а сякаш се задоволяват с натрупаното малко и искат там да си останат, подобно на всички колеги, замръзнали в своето развитие, още тогава, след дипломирането си, за общ срам! Дали виждат абсурдността си, се питам сетивните или смятат, че постигнатото е върха в развитието им и че могат да започнат да учат и другите? ….………..Ей, обърни книгата, „четеш“ я наопаки!

Тъжното е, че и владеещите властта, не виждат това, а техните ментори нямат и намерение да ги учат, нито да им помогнат, дори да ги подбутнат, за да излязат от сетивната възраст и уверено да се отправят към овладяването на повече знания, за да почнат самостоятелно да мислят и да използват оптимално това, с което природата ги е надарила, като всички други по земята. Още по-тъжно е, че сетивни хора управляват живота ни в града, неможещи и незнаещи, как да открият пътя на развитието му, заслепени от силата на сетивността и инстинктите си, което не им позволява да мислят и разсъждават в полза на всички, а индивидуално ограничено! Нали човек нищо не носи, когато тръгне за нагоре или надолу, освен една пара за лодкаря!

Михаил Петков  / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / в края на септември 2015 г.