|
Отидох и ги видях отново след 55-60 години! Прецъфтели, прегорели от горещите лъчи на живота. Хубавите момичета и момчета днес бяха погрознели стари баби и дядовци. Питах се, седнал сред тях - и аз ли съм остарял толкова, питам се и днес, вече на дни и километри далеко.
Знам, че духът трябва да е на висота, знам, че всичко тленно се амортизира по-бързо от нетленното – виждам го, чувствам го, но гледката беше потресаваща.
А, сякаш беше вчера!
…………………………………
Времето, би трябвало да нанася най-тежки рани върху бързо мислещия и действащ, върху ангажирания и наблюдаващ, върху анализиращия човек. То изтича, променяйки всичко.
Мисълта ми се върна към едни скорошни разсъждения за, упражняваната и поддържаната, скорост при духовното и интелектуално развитие на всеки. Разсъдих, за себе си, че тя нанася своите поражения, най-вече, върху бавните и ги спестява на бързащите, а това противоречие е знаменателно! Вместо да изглеждат по-дълбоко наранени, бързащите, движещите се с висока скорост индивиди, изглеждат и се чувстват по-жизнени, и по-работоспособни от тези – движещи се в живота на бавните скорости. Вместо едните, които, би трябвало, да се изхабяват естествено по-бързо, заради непрестанната борба, която водят, а и не спират да водят, за да налагат в живота постиженията си – той и неговото време наказват незаслужено другите, които бързат бавно. Този свят се движи напред от стремежите на мислещите, на действените натури и общества, а не от приспособяващите се към тях. Последните демонстрират разликите между космически бързото и прогресивното, и бавното, нерепродуциращото и непроменящото се, което изглежда, налага спокойно своя тежък отпечатък върху тези, които му принадлежат.
Непрестанната борба формира скоростта, необходима за достигане на целите, но в по-високи и определено по-различни, морални и интелектуални нива, увеличава я, поддържа и направлява, чрез нея, хармонията между материалното й тяло и духовната му субстанция. Заради това, бързащите изглеждат по-млади и по-малко наранени от времето, защото често го изпреварват. Енергията, която натрупват през живота си, е добита и се добива, следствие на управляваната от тях висока скорост, а тя прави разликите при мислещите - при почти еднакъв първоначален обем на ума и почти еднаква начална скорост. Колкото е по-висока, толкова по-висок е квадрата на множителя й, толкова по-висока е и получената енергия, в полза на обществото.
………………………………………………
Предложих им да оставим настрана любопитните човешки теми – кой, какъв с е станал, успехи, деца и внуци, а да си говорим за болести и лекарства, но с рев отказаха. На майтап, разбира се, предчувствайки реакцията. Опитах, но не се получи, защото любопитството е по-силно. Вероятно, то предизвиква във времето и действията на бързащите, и ги отделя от – бавните и изоставащите. Кой знае, но за това трябва да се познават ума и масата му, и средата, и скоростта! Иначе, по- бързо остаряваш и погрозняваш, зависим само от тялото, а не от духа.
……………………………………………….
Ще перефразирам мисълта на Саади за отношенията между невежия и мъдреца. Знаете я! Ще я сравня с тихата завист, която изпитват несъзнателно душите на бавно движещите се - към душите на ония, бягащите! Заради красотата на духа, която носят! Без да виждат и оценяват приноса на определящата я бързина!
Може ли, се питам, всеобщата интелектуална енергия да изкриви времето и пространството, за да останем такива, каквито се раждаме – млади и красиви? Трябва ли да се научим да рециклираме постоянно това, от което сме съставени, така, както се учим да рециклираме средата и материалните й компоненти, за да постигнем желаното ниво?! Трябва ли да можем да поддържаме тялото и духа си така, че да можем да постигнем примерите, които Природата ни подсказва? Вероятно, си отговарям - с повишена маса ум и знания, и с висока скорост при придобиването, и използването им. А с повдигнатата на квадрат скорост - ще успеем да постигнем, може би, необходимата на човека енергия, за да съществува по-добре. И да не умира грозен и изхабен.
Пример за нас трябва да бъде градът, който носи премного жажда за живот и безкрайни възможности за метаболизъм в душата си! И все бърза, бърза, за да ни достави удоволствието, че живеем в него. На нас - слепите и нечуващите еднодневки!
Михаил Петков / 29 май 2016 г.
|
