КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 322: Малко преди Коледа 2016 | 1

Вторник, 29 Ноември 2016 00:00
01

Градски ескизи 322

Малко преди Коледа 2016 / 1

 

Най-различни, знаещи и незнаещи, мислещи и трудно успявайки да го правят, прописаха. И аз, в т.ч.! Интересно и озадачаващо е,не това, а, че повечето, си позволяват да дават съвети, дори за неща от професията, за които имат бегла представа, придобита по време на университетското им образование и нямат опита, тъй като са работили в други сфери, от обемистата ни професия, или са пѝсали, само! При някои от тях – придобиването се е случило преди петдесет или сто години, но те продължават да дават акъл, предимно за дейности, от които не разбират! Майтапът, непрекъснато се повтаря, приближавайки се, все по-близо, до началото на споменатите години, от получаване на общото, за всички, знание, но без опита - който, тогава е предстоял, евентуално и пред тях! Тогава!

Днес, повтарящото се предъвкване и преживяне на ограничените теми, естествено, почти извън същината на творчеството, както и назидателното поведение, на отдавна познатите „автори“, дразни. Дразни и отблъсква, младите и будните!

Те си направиха и свое списание, и ви отвяха! Нищо, че, никой не би могъл и да претендира, че познава цялото творчество, затова новото списание прилича на старото, а те, не след много време, ще заприличат на вас, колкото и да се мъчат да се избавят от „ограничения ви начин на мислене, и от тормозещата ви посредственост“, но, ще е без успех, тъй като институциите на държавата не позволяват това, а свободни от тях, почти няма! На това отгоре – всичко се променя, но по установен житейски и административно-политически модел, който създава и калъпа му!

Сигурно го знаете или сетивно усещате, но - трябва да си го кажа, защото младостта лети и гони амбицията си към висините, и не вижда, и не чува, защото е запленена от нея. Тя, все още, е смисъла на живота й, свързана с опияняващото чувство да твори!

Нали, и вие сте го изпитали или се лъжа?

…………………..

Пропаднахме ли, наистина?

Не, пропаднахме много по-отдавна – още по времето, когато някои случайни решиха, че професията на архитекта, заедно с политиката, им прилягат по-добре от наученото и чистото й, но не практикувано, преназначение.

Промени се начинът на преподаване и същността на преподавания материал, а с дигитализацията – изцяло и начина на употреба на наученото.

Лицето на професията се измени и придоби друг израз!

Остана еднакъв, почти еднакъв, само крайният продукт, въпреки променените изисквания и към него.

Светът се промени видимо - първо чрез архитектурното творчество, а след него и с всичко останало!

Променихме се и самите ние, макар, че не искаме да го отбелязваме. Но, нали остаряваме? И помъдряваме! Бавно и невидимо - само за нас!

Като че ли, се промениха и изискванията към нивата на практикуване и особено на преподаване на специалността. Те рязко пропаднаха и днес са изключително ниски, толкова ниски, че се питам, още ли е нужно това „образование“? Изобщо, кому е нужно - нали, всеки може да го упражнява, очевидно, дори и неграмотния?!

Нови професии крадат и си присвояват, непрекъснато и необезпокоявани, територии от архитектурното пространство, които няма, кой да защити - я дизайн, я пространствено оформление, я парково устройство или най-фрапиращото недоносче - урбанизъм!

Коя от тези, нейни, в същността си, дисциплини, има необходимостта от – задължителните й всеобхватни знания, от пространственото й въображение и пълното, тотално себеотдаване? Коя, от тях, може да понесе тежкият товар на отговорността, на архитектурата и градоустройството - към обществото, към средата и човека? Питам, без да омаловажавам, нито една от споменатите!

С малки изключения, днешното разпръснато образование е обидно невзрачно, подобно на интелектуалното ниво на кандидат-студентите, което се запазва в пълноценният си вид и при завършилите, и при работещите, вече!

Но, знаем, че хората, винаги са и остават различни, затова едни са звани, а други – призвани. Но, като че ли, вече няма такива, които да разсъждават като образовани хора в тази, трудна и отговорна, професия като, някои от тях не „знаят“ и да четат! Никой не трупа знания, а обидно - с пълни шепи, копира и присвоява, излезлия разум от чуждия ум!

Други пишат теоретични буламачи и ръсят кухи дълбокомислия, трети, не по-малко непочтени – работят допълнително, като отнемат работата на свободно практикуващите си колеги, загърбвайки дейността, от която са материално осигурени – да дават знания на незнаещите … или технически услуги, на гражданите!

Но, как недостойният може да учи на достойнство?

Какъв пример ще дава,

с какви очи ще гледа бъдещите колеги като безцеремонно ги лъже и експлоатира, унижава и с години ги прави зависими!?

Такъв, може само нагло да краде, злоупотребявайки със зависимостта на учащите се, използвайки труда им и като отнема правото на свободно практикуващия, да го упражнява и живее от него!

Не разбирам, защо колегията си затваря очите, толкова дълго, познавайки добре фактите, противоречащи на професионалната и човешка етика?

Задължително необходимо е да се въведе строг законодателен режим при упражняване на свободните професии, както и защита на професионалните права на отделните й сфери и дейности, а и строгото им обвързване с режима на получените доходи!

Докога преподавателите от университетите ще крадат работата на колегите си, работещи на свободна практика, чрез която те, видимо трудно се издържат и съществуват?

Докога ще търпим, зле подготвени и корумпирани, чиновници да присвояват и преразпределят основна част от пазара на проектирането? Това, не само е нагло и непочтено, но и престъпно, защото те принизяват качеството на архитектурното и инженерно проектиране, защото нямат, нито опита, нито въображението, да не говорим за таланта на творци! И те, категорично знаят и се срамуват от това, въпреки, че не всеки би могъл да върши тяхната работа, за която се изискват други знания и, особено - почтеност!

Задължително трябва да се забрани съществуващата практика и да се въведе осветен режим на сътрудничество между държавните и общински администрации, с проектантите на свободна практика!

Това трябва да е приоритет в работата на ръководещите камарите на специалностите, участващи в инвестиционното проектиране - при защита на законовото им право на труд, а също и при защитата на авторските им права!

Докога нискоквалифицирани колеги, угодливо и незаконно, ще се въртят около, технически неграмотната, общинска власт и ще въртят далавери с нея или ще чакат на гюме, за да прилапват проекти и инвеститори, от всякакъв вид и характер, отблагодарявайки се, след възлагането или в началото на слугинажа си?

Докога администрацията и професионалните сдружения ще търпят тази корупционна практика? Ще се реши ли някой да използва скалпела на честността, в името на качеството на проектите и в името на уважението, и достойнството на професията и града?

Съществува ли етичен кодекс за професиите ни, занимаващи се с изграждане на жизнената среда на човека и обществото, има ли професионални камари на архитектите и инженерите, къде са творческите съюзи, на всички, ангажирани с инвестиционното проектиране? Къде са? Каква е самооценката за дейността им? Мисля, че такава не съществува и не може да съществува, заради всеизвестните им зависимости!

Ситуацията на пазара за проектиране, която отдавна наблюдавам, е срамна, защото умствено недъгави, партийно и административно подкрепени, не могат да сколасат от работа и претовареност, а знаещи и можещи, утвърдени проектанти, жадно чакат заблуден инвеститор, да им възложи работа, за да оживеят!

Ситуацията е не само срамна, тя е и престъпна, защото интелектуалният продукт, който претоварените с работа дават, е с изключително ниски характеристики, а доброто е обикновено copy paste, за по-лесно!

Да ги изброявам ли? Мога да подкрепя думите си и с факти.

Но, не бих искал, дори, да споменавам имената и слабата им продукция, от която и баба ми Р., която не беше архитект, щеше да се срамува, тъй като притежаваше качества и творчески възможности, високо над тия, на цитираните!

Обръщам се към професионалните организации и ръководствата им! Огледайте се, ако можете! Ако искате. И, ако искате – схванете, приемете и разрешете бързо предложенията.

Предполагам разбирате, че безотговорно се хаби потенциала на народа, заради всеобхватната  ограниченост на ниско квалифицираните (партийни) кадри? Надявам се да можете да схванете и този ми въпрос?

Трябва да се знае, обаче, че всички, без изключение и без значение от партийната ни принадлежност, сме длъжници на народа и бъдещето му, на града! Затова, въпросите ми, не са само към вас, а и към менторите ви!

………………………...

Първо пропадна колегията, а сега и народът! Загубихме чувството си за самооценка и последователно паднахме в дупката на измамата и имитацията, където, някои от тия мушмороци, откриха торбата с лъжите и измамите, и я извадиха, за да задоволят интересите на обикновения и на политическия популизъм, комунизъм и национал-социализъм, използвайки организациите им, основно за лични нужди!

Ще попитате озадачено - та, това са философски категории, неукрепнали достатъчно, овреме отхвърлени политически платформи - какво общо имат с архитектурата и градското планиране?

Нищо! - отговарям.

Общо и то много, имат, само покровителите на повечето списатели, пишман-преподаватели и безбройните чиновници - към които, те са зачислени на хляб и вода, но, вие знаете това и няма смисъл да коментирам, зависимостите им.

Естествено - има и други, но броят им е, незабележимо малък като не абсолютизирам процесите, в изключително динамичното ни съвремие.

……………………..

Преди дни, ви призовах да не гледате тъпите български телевизионни програми, а сега, ви предлагам, да спрете да четете, ако го правите, разбира се, в което се съмнявам, скучната и измамна архитектурна преса, защото тя заблуждава и служи, основно, за изява и прослава на тия – повечето. от които нямат и ден проектантски опит, за да имат правото и основанията да ви съветват, а вие, като лапни шарани, четете блудкавите им съчинения и непрофесионални изводи!

Списанието, израсна като оформление, но за съжаление, не и със съдържанието си, защото, повече от списващите …. , останаха същите. Те не могат да ви научат, на нищо ново, освен, на някоя нова пространствена сексуална позиция, която не познавате, отдали времето си, изцяло, на професията.

Кой им позволява? Кой им дава правото да пишат глупости, защо съветват другите, самите изпаднали в невъзможност, да посъветват себе си? Вероятно, им е необходима трезва самопреценка! Но, защо продължават да ги публикуват? По-умни ли ги смятат или покровителите им, така нареждат, а те машинално изпълняват?

Или, защото просто няма други?

На всичкото отгоре, списанието се списва от млади колеги, а се разпространява сред пенсионери! И това е парадокс – млади и, почти неопитни, учат проектиралите цял живот, знаещи!

Защо „авторите“ не помогнат и не посъветват объркания народ или отправените безсмислици към колегията са, толкова незначителни и, очаквайки, че никой не ги чете - безобидни!

Защо не помогнат на народа да намери правилната посока в пътя си, нали са част от интелигенцията му? Нищо, че са от нейната непочтена и продажна част!

Може би смятат, че съветите, които отправят към колегите, ще ги издигнат по-високо и избутат, по-напред - пред редиците на професионалистите, както го правеха традиционно и нагло, преди години, отново подкрепяни от симпатиите на властта и … тогава използваха чадъри, патерици и, какви ли не, други инструменти и пособия от арсенала на доносниците и прислугата. Днес използват, уж нови, но очевидно – пак старите, изтъркани номера, които, до болка, познаваме.

Защо не помогнат на младите в професията, които напълно се откъснаха, незнаейки и неразбирайки, че тази професия, като всеки занаят, се препредава!

Общността щеше да им помага, за да не се учат и свикват да присвояват чужди разсъждения и идеи, а да използват, единствено своите знания и ум, тъй като тези действия, на всичкото отгоре, са непочтени и дори, принизяват творческото ниво, а и удоволствието от работата им като творци.

Нали това е същината на тази божествена професия!

Никога професията ни не е била, така ярко разделена - на, отиващи си от живота, нейни майстори и стръвно напиращи, амбициозни, но без необходимия качествен проектантски опит, млади колеги.

И, още нещо, трябва да се знае – плагиатите преди бяха дамгосвани завинаги, докато днес, тази „творческа“ форма е, твърде добре, приета! И разпространена!

Защо не подкрепят Съюза на архитектите, който се превърна, за кратко време, в пенсионерска организация, която е крайно време или да се разкапе окончателно, или коренно да се промени!

Знаете ли, дали, някой от младите чете списанието на „научните работници[MP1]“, а смешното бюлетинче - изпълнено, предимно с имената и снимките на, напусналите редовете ни, приятели и колеги? Кой ще ми каже?

Не ви ли писна да четете и слушате, предъвкваните от години, безсмислици, докато градът и хората в него агонизират, без да има, кой да им помогне, заради безотговорността на незнанието и непочтената политическа подкрепа!

Те чакат професионалната ви помощ!

Преди години, с чувство за хумор и с лека насмешка, предложих да се промени изцяло начина на списване на списанието и бюлетина, или, ако това не може да се осъществи – да се промени съдържанието - като се комбинират архитектурна и секс-тематика. Предложението аспирирах от видимия и невидим начин на управление, и стопанисване на държавата.

Днес го потвърждавам, като предлагам за негов главен редактор, известният общественик, професор и архитект П.Ч. - проявил се напоследък, сред архитектурното общество и с познанията, и с компетентността си, при свързване на ползите от подобна връзка, между двете основни, структуроопределящи живота ни, теми! Какво ще кажете?

 

Михаил Петков / 21 - 25. 11. 2016 г.


 [MP1]

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2
Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3
Градски ескизи 311: Заедно
Градски ескизи 312: Нищо ново
Градски ескизи 313: Намерено незнание
Градски ескизи 314: С надежда
Градски ескизи 315: Лунна светлина 1
Градски ескизи 316: Лунна светлина 2
Градски ескизи 317: Лунна светлина 3
Градски ескизи 318: Лунна светлина 4
Градски ескизи 319: Лунна светлина 5
Градски ескизи 320: Лунна светлина 6

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions