|
Тази е общата тема, в която се стремя да търся и разкривам приликите и различията от живота на живите организми - на тези с ум и разум и на тези, които живеят и се борят за оцеляването си, чрез инстинкти. Това е тема, върху която разсъждавам от години, след като открих някои от превъплъщенията, които е претърпял разумният човек в хилядолетията на съществуването си.
Под натиска на реалния живот и неистовото си желание да съществува, човек еволюционно се променя, престава да носи човешкото с духа и разума си, а придобива и засилва качествата си за приспособяване към средата, възприети от други, по-нисши живи видове. Роден човек, той постепенно се превръща, под натиска на трудностите и препятствията, и непрестанната борба за оцеляване - в друго живо и по-адаптивно същество, което ние най-общо назоваваме с презрителното определение – буболечка, придобивайки всички нейни адаптивни качества. Веднъж възприел ги, той успешно ги усъвършенства чрез разума си!
Вероятно знаете, че когато Лукиан се качил на Луната, чрез своето въображение, видял от там човешкия мравуняк по цялата земна повърхност и се учудил на разнообразието на хаоса, и на малкото ред на живота в него !
…………………………………………………
Хората се различават по своите възможности, народите – също. Затова и едните, и другите сами извоюват правото да доминират и експлоатират себеподобните си. Дори кръвта на едните посинява, въпреки, че навсякъде е червена. Много смешно, нали?
Хората се различават единствено по своите умствени и физически възможности.
В хилядолетията живот едните, с развит ум и разум, показват пътя на развитие на останалите и най-вече на късовратите впрегатни индивиди. Понякога нещата и естественото човешко съществуване се объркват, както това се случи с нашия народ през изминалите няколко века, но всичко тече, всичко се променя, за да се установи отново в естественото му състояние.
Обаче, животът е измамен - и за умните, и за тези, които страдат от липсата му, именно, заради подчиняването на разума от инстинктите!
Днес хора вече не съществуват,
защото човечеството е тотално клонирано след многократните превъплъщения и носи характеристиките на буболечките. Изключение правят малцината оживяващи, въпреки всичко. Те са нужни, за да му показват пътя към неясното бъдещето.
…………………………………………………
Групи архитекти, недостигнали восъчна зрялост в професията, известни, преди всичко с неизвестността си в най-важната част от професията – творчеството, създава шоу за обществото, занимаващо единствено хейтъри и тролове, забрави предмета на професията, заради неутолимата си жажда и нестихваща амбиция.
Колко разбират от материята, за която говорят, разбират само тези – на тяхното ниско интелектуално и професионално ниво.
Срам ме е!
Очевидно е, че възпитанието и образованието трябва да съпътстват живота ни в професията, а сред говорещите липсват – ту едното, ту другото, а при някои и двете!
Културното ни пространство десетилетия се изпълва от миризливата среда на застояло, чесън, много слугинаж и недостижима образованост. Затова професионалното утвърждаване се превърна в борба за административни и партийни постове, а състезанието чрез творчество в професията изчезна! За целта се използват всички средства – и патерици, и асансьори, и чадъри! Употребяват се дори специалните служби на държавата, за да заместят качествата при тези, на които липсват.
Примери – колкото щете!
…………………………………………………
Познавате ли съкращението „рабфак“, дошло от миналото и неопазило се във времето в езика ни? Предполагам не.
Защо си спомням за него?
Защото за работническо-селския произход на носителите му никой, никога не трябва да забравя, трябва да се разказва, още повече, че неговата проява се вижда наживо, навсякъде[MP1] около нас. Днес!
Ще се учудите!
Да, думата е забравена, но носителите на силата и всеядността на съдържанието й са тук сред нас и всеки ги забелязва, без да знае, без да предполага за произхода и времето на нейното съществуване.
Рабфак-ът превзе ръководните органи на организираната ни колегия и държавата!
Рабфак-ът е тази институция, появила се със своята немощ и липса на знание, в отсъствие, на каквато и да е интелигентност, със своето скудоумие и малограмотност, с ниския си творчески потенциал и принадлежност към ония модифицирани групи хора, за които пиша от толкова години, и която е заела важна позиция във властта и управлението на държавата, още преди години. Днес, тя отново е тук и непрестанно демонстрира своята елегантна неграмотност и знание да управлява! Впрочем, тя не ни е напускала от времето на своето създаване и налагането й в живота на народа - с нейният възторжен гьонсуратлък, стъпил върху жаравата на интелигентността.
Това е специфичен вид тероризъм - за разширение и употреба на властта на буболечките над човешките общества!
Употреба чрез геноцид, който води развитието на живота винаги до регрес, до упадък,…………. назад! Заедно с всички нас!
НО,
да живее Рабфак-ът! Да (х)иляди!
…………………………………………………
А знаете ли, че градът не е на човека!
Да, градът не е на човека!
Градът е на милионите буболечки! Малки и големи, тънки и дебели, дребни и големи, винаги бързи и нагодливи – всички, те са неговите действителни, а не виртуални собственици, като хората! Те живеят в него, но не го ползват, както си мислят, работят в него, но другите обират ползите!
Ще се попитате защо? Защо ли?
Защото човек е надменен, спрямо града - някои живеят в него, безмълвно, други бягат, обременени от контактите си, малко са загрижените, но много са ония, които са тук, за да смучат соковете на привилегиите му и още повече тия, които не знаят, че трябва да даваш, толкова поне, колкото вземаш!
Защото човекът взема от духа на града, а материалните блага се присвояват от безкрайните редици буболечки и ята от мушици!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
|
