|
За София, както и за всеки голям и бурно развиващ се град, трябва да се мисли с десетилетия напред, а не - за утре! Утрешните ни действия, относно всичко свързано с града, е трябвало да се осмислят, предложат и приемат, най-малко преди две-три десетилетия, че и много по-рано! Но, като не е имало такива образовани политици и мислещи хора, които да знаят, какво е нужно на града, какво трябва, последователно и методично, за да се усъвършенства в структурите му, колко сили, какви средства и в какви направления трябва се предвидят, за да се реализират в наши дни, днес и утре – то, винаги ще се появяват измамни, неумели и съмнителни по своя морал и предвидливост препоръки, подобни на една, публикувана тия дни в някакъв сайт - малко, след като публикувах предложението си за линеарния град-сателит на София по поречието на река Искър. В тези няколко дни се чух с жизненият деветдесетгодишен арх. Л. Шинков, а след като се видяхме, предложи и своя проект, който прави възможна водната връзка на София с поречието на река Дунав, чрез шлюзове – от София до с. Байкал, който надстроява с възможностите и ползите си, предложеното от мен. Изпълнимо, ценно за София! Друг колега, през това време се опитва да се оневини, поради липсата на познания и добри намерения, в нейна и наша обща полза. Тази е картинката, накратко и ясно!
Професиите на, образованите в архитектурно и инженерно образование хора, и особено на тези, които работят за града, изискват да са отдадени на работата за него, би трябвало да са професионалисти с огромен опит и с могъщо въображение като творци, като пророците - да виждат бъдещето на града, както и да са готови на всички, възможни и допустими компромиси в името на гражданите и жителите му, а и в интерес на градския организъм, вплел се в едно с живота им.
……………………………………………………………………
Установявам, че неправилно съм подценил професионалните достойнства на доскорошния главен архитект. Очевидно той е гений! Нищо, че не успя да разбере същността на града - за цели две социалистически петилетки!
След публикацията на проекта ми за линеарния град „ София-Искър“ излезе и подписаната от него, т. н. програма за столицата - за утре преди обед / София до 2019 г. /, която ме омаломощи със своята предвидливост и пророчества!
Установих, че подобна програма, може да състави само един изключителен професионалист! Чак завидях, въпреки, че от това чувство не съм страдал и не страдам. Цял живот ми е било смешно и чуждо, защото побеждавах с лекота, в коректните професионални състезания. Реших, че длъжността изисква да се покаже „творческото“ виждане на администрацията и, че просто последователността е случайна.
Установих, че предложенията в нея са по-значими, по-обосновани, по-смислени и по-ценни за града, за центъра и за всичките негови територии, от направените от мен! Той и те мислят за утре до обяд, както разбрах….до пладне, а моите са за след десет или сто години, ако не се наложи по-рано нуждата от тях.
Установих също и, че съм изкуфял и ослепял, защото разправям и разпространявам разни глупави архитектурни измислици, които авторът на програмата основателно е подминал с пренебрежение и досада, като си е присвоил някои, единствено и само за своя слава и за утеха за града! Не бих посмял да противореча на корифеите, грижещи се днес за София и го казвам абсолютно искрено! Това, за което пиша и говоря, се отнася за бъдещето, а не за утре, защото утре може и да не съм жив, но знам, по-точно уверен съм, че няма да съм жив в това си тяло, а само духът ми ще бъде, все още тук, само след двайсет, трийсет или петдесет, някакви човешки години! Неудобно ми е да си призная, но се занимавам с градоустройственото му развитие, с живота му днес и в бъдеще, тъй като съм архитект, а не паркостроител, икономист или чиновник! Предложил съм проекти, които, ако се реализират, ще оставят, в историята на града и държавата, имената на тези политици и администратори, участвали и разрешили реализациите им! За другите – несъществените, се обръщайте към техническата администрация на града, защото е очевидно, че в тях не съм образован и нямам опит. Проектите ми касаят града и са скъпи, защото в тях се повтаря всичко от живота, но на значително по-високи нива, при съвременните изисквания за чиста среда, обзаведени и съоръжени със съвременна инфраструктура, и технологии. Без политика. Затова моля, отделяйте повече внимание на умните предложения на колегата и не обръщайте внимание, и не четете за бъдещето, защото - я сте живи, я не! Затова и се извинявам за своите странни и глупави градоустройствени проекти, и настоятелно моля - не се впечатлявайте от това, че току-що появилите се проекти за бъдещото утре, са в отговор на предложените от мен уфологични проекти.
Установих и непознати за професионалната лексика, и странни функционални съчетания като – „Музей на София с активно присъствие на минерална вода“ и прочее подобни. Вероятно става дума за теляци, за сапун и за други услуги… Прочетох и за административните аспирации към предложения от мен „ Аква парк“, южно от Зона Б 5, за който по-паметливите колеги и служители на столичната администрация си спомнят вероятно, че предложих преди години. Помни и пресата, и документацията в общинската администрация, и нотариалната заверка на тези ми предложения, които при нарушение, ще се вземат предвид от съда!
………………………………………………………
Установих, че не прочетох нищо съществено, за решаването на проблема с паркирането и гарирането, за съвместното проектиране на общите проблеми на плановата структура и пространствената хармония на града, подчертано заедно, с транспортно-комуникационните, заедно с развитието на пешеходните зони и велосипедните алеи с него, заедно с поруганите връзки с планината, с образа на архитектурните ансамбли и шедьоврите в него, за социални жилища, за спортни ученически салони и плувни басейни, а само масали?! Прочетох и коментарите след т.н. програма за бъдещето на София, нещо, което не правя по принцип. Прочетете ги и вие, има защо! Разбрах обаче, че т.н. главен архитект бил причината да се затвори завинаги „Кремиковци“, за да се предостави неговата територия за, подобни на моя, проекти! Представяте ли си драмата на безсилието на риториката и нищетата на възможностите в професията? Горко и тежко на тези, които са разчитали на неговите решения!
………………………………………………………
В следващи ескизи ще предложа и други проекти, отново с нотариална заверка всеки, която се изисква от законите на страната и която удостоверява авторството,
въпреки нежеланието на администрацията на града да разбере, че с пудра не се прави красиво лицето на града, тъй като органите му са болни, страдат, а това се изписва под пудрата - върху нейното остаряло лице, излъчващо пълното му неразбиране!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 27. 11. 2015 г.
|
