КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция

Петък, 12 Юни 2015 00:00
01

Градски ескизи 180
Проект “Долен Дунав - Рейн” -  Европейска интеграция

 

Преди време, а то лети и непрестанно ни води към старостта, предложих на колегията и на висшата държавна администрация проекти, които коментираха възможности за създаване на нова европейска икономическа структура, извън официалните държавни граници на Румъния и България,  обединявайки  бреговете на река Дунав, в участъка от Брегово до Силистра, внимателно използвайки възможностите на реката - в една нова за европейската политическа и икономическа карта,

НОВА ИКОНОМИЧЕСКА СТРУКТУРА, основана на европейските правила и норми, неразрушавайки съществуващите държавни граници.

По-късно разширих инициативата си като обвързах тези възможности с богатството на другите, отдавна установили се, по цялото поречие на реката от изворите до устието й в Черно море, включвайки възможностите и на другата могъща европейска река – Рейн със съществуващите технически предимства на обвързаност на експлотационните възможности на двете плавателни двете реки, до устието на Рейн при Ротердам.

Обвързах тези богатства на дейности с пристанищата по двете реки, прекосяващи територията на Европейския Съюз, с ефективността на контакти, транспорт, време и средства, който биха се получили, ако се обединят с възможностите и малкото средства, които ще се вложат за реализацията на връзките им с беломорските пристанища на Гърция, през територията на България, като прецених огромните ползи от подобен глобален европейски проект.

Закачих и брошка върху изложените ползи - предложих на висшата администрация на България, проектът да се превърне в СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА СТРУКТУРА, свързваща акваториите на Средиземно и Бяло море с тази на Северно море, за да се съкратят време и себестойност на стоки и товари по наситените търговски пътища Изток-Запад, но без успех,

независимо моята добронамереност и желание да покажа пътя, по който биха могли да се съчетаят интересите на всички европейски страни, както и на търгуващите или инвестиращите на територията на Съюза.

Търсех ползата за двете съседни страни, разчитах и на информираността на някои евро-пейски институции у нас, но безрезултатно.

Предлагам проекта на вас да прецените, дали има потенциал, след моите професионални добавки, върху които коректно притежавам интелектуални и авторски права.

..................................................................

   С усилията, нуждите и добронамереността на Европейската Комисия, на правителствата на Р.РУМЪНИЯ и Р.БЪЛГАРИЯ,

би могло да се създаде свободна икономическа зона за страните извън Европейския Съюз, обхващаща териториите около водосборните райони на реките Дунав и Рейн, от устието на река Дунав в Черно море до устието на река Рейн в Северно море.

Свободната Икономическа Зона би могла да използва потенциала на двете реки, възможностите на беломорските пристанища и територията на България за осъществяване на връзките им , с тези в Северно море, скъсявайки разстоянията и времето, и намалявайки себестойността на стоки и товари.

Предлаганият проект търси пътищата за интегриране и изравняване нивата на живот в двете съседни държави, с тези в страните от поречията на двете реки.

Проектът е перспективен за всички държави кандидат-членки на ЕС, като реализацията му ще притежава в годините качествата на етапното осъществяване - под законовата егида и финансовата подкрепа на Европейската Комисия. Целта е използването потенциала на поречията на Дунав и Рейн, като структурообвързващи и определящи територии, свободни за инвестиции, в общоевропейски ползи, както и в полза на Румъния и България.  

I. Философията на проекта се основава на:

Създаване на нов еврорегион “Долен Дунав” между Северна България и Южна Румъния, върху територията на двата бряга на река Дунав – от Брегово до Силистра, използвайки урбанистичните структури на всички населени места по и в близост с поречието, чиито особено важен елемент са съществуващите паралелни градове.

Проектът предлага използването на потенциала им, както и този на останалата територия по поречието, за създаване на една нова по своята същност, териториално - пространствена, икономическа, културна и административна линеарна структура, основана на европейското законодателство и подкрепена икономически от Европейския Съюз –

Свободна-икономическа зона  “ Дунав – Рейн”, в полза на европейските страни-членки и на страните от останалия свят, които ще се възползват от преференциалните условия, които ще предложи.

Икономическата зона, която пресича територията на Европейския континент, ще възроди Северна България и Южна Румъния и ще привлече инвестициите на света .

Паралелните градове ще изпълняват ролята на водещи урбани-зационни центрове, а степента на взаимовлияния и взимозависимости ще определя потенциала на всеки един от тях. Останалите гранични територии ще се превърнат в активен икономически субект с общи белези и интереси.

Водещите центрове са градове и урбанистични структури с многовековна история. Това са градове с активни икономически и културни контакти с Централна и Западна Европа от хилядолетия – започнало още от тяхното заселване.

..................................................................

Липсата на други транспортни връзки, освен реката, лишава териториално  устройственото обединение на паралелните градове. Бъдещето им обвързване ще започне от създаването на общи устройствени планове за всяко отделно урбанистично място, независимо величината му, като се определят влиянията и взаимовлиянията помежду им, както и приносът, който ще дадат в целостта на еврозоната, с примера си на обединение.

Ще следват етапи на реализация с -

1.    Изготвяне на проектни разработки и общи устройствени планове за цялата и на всяка отделна урбанистична територия

2.    Общи оптимални транспортни комуникационни планове за воден, пътен, жп и авиотранспорт

•    Засилване на трансевропейското значение на река Дунав, реконструкция на пристанищни терминали, създаване на нови.

•    Пътни връзки успоредно на реката на българска и румънска територия с перспектива за връзки на север, изток и към запад.

•    Напречни пътни връзки и тунели, осигуряващи контакта между беломорските пристанища и река Дунав.

•    ЖП връзки, оптимизиране на съществуващите и създаване на нови жп трасета и контакти.

•    Създаване на мостове над река Дунав при доказаната полза за паралелните градове

•    Общи финансово икономически планове, свързани с транспорт,  промишлено производство, селско стопанство, животновъдство, рибно стопанство, горско стопанство, хидроенергетика, атомна енергетика и всички останали.

•    Обща управленска, съдебна и законодателна обвързаност и единодействие между националните институции, и с тези на ЕК.

•    Оптимална работна комуникация с органите на Европеската комисия и Европейския съюз.

•    Създаване на обща цялостна политика за - териториално устройство, образование, култура, фолклор и наследство, екология, туризъм, трудов пазар, търговия, охрана на териториите и на граничните зони, етности и религия, както и  всички останали неспоменати съществени дейности.

арх.Михаил Петков /  тел. 02/9542031, 0887974392/ Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. СОФИЯ 1408, бул. ВИТОША 176, архитектурно бюро “Форма”еоод

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions