КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи XI

Четвъртък, 22 Ноември 2012 15:50

Мащабът на града

1. Коментирам въпроса за нарушения мащаб в структурата на града като част от една по-дълга поредица на същата тема. Коментирам го едва днес, сякаш, ако го бях сторил по – рано някой щеше да го чуе или да го види. Незнаещият и невиждащият, колкото да се кокори и напряга, нищо не ще види и разбере, но все пак Саади е казал:

Не се скъпи на думи и съвети,

ако не слушат двама,

слуша трети. / прев. И. Милев

Управляващите развитието на града го объркаха съвсем от лакомия по комисионната и рушвета. Объркаха мащаба му. В структурата на София бяха реализирани огромни пространства на търговски комплкси, характерни за други цивилизации и култури, за структурата на други градове и градоустройствените им решения.

Мащабът бе сбъркан и от незнание и  от късогледство, и както споменах – основно от лакомия.

Огромни по площ и обем сгради наложиха своя печат върху дребната планова и пространствена структура на града. До малките дву-триетажни къщи и с два три етажа по-високи блокове, извисиха снага мощни сгради с непознати пропорции, материали и цвят.

Привнесената градоустройствена тенденция от края на 60-те и 70-те години от Северна  Америка, а след това и от покрайнините на западно европейските градове - у нас бе цопната в ядрото на съществуващия град в неговите, напълно други измерения и пространства.

Цели квартали, вместо със зеленина, бяха заети от застрояване, независимо от местоположението им. Дори в полите на Витоша.

Предлагам отново на САБ и КАБ да се ангажират с настоящето и бъдещето на града, защото е очевидна ненодготвеноста на общинската администрация при нейната убийствена алчност, за сметка на града ...... завинаги. Кой би могъл да оцени щетите, нанесени на града от тази ламя? Не бих споменавал и сравнявал, разрешилите тази намеса, с нашата жаба и вола от далечния запад, от ония градове с други пропорции, с друга структура и мащаби. Опазването на градската структура е начин да се опази културната ни идентичност. Другото, упражнявано от невиждащите и незнаещите, прави градовете ни смешни - с липсата на хармония, така внимателно пазена досега. София трябва да носи своя характер, своя бит, отговарящ на нашия живот, а не да се стреми да стане Ню Йорк или Чикаго, където обаче най- строго се съблюдават всички неправомерни за градовете архитектурни намеси. Струпването Ню Йорк, а и други американски градове особенно, не е олицетворение на най-добрия начин на оптимизиране и хармония на урбанизираните територии, че да се копира и подражава. Определено не! И това се вижда от разкошните европейски градове.

Важни за европейските и особено за балканските градове са търговските улици, съчетани с активно пешеходно движение, важни с разнообразието си от функции и величина на магазините и заведенията, а не със събирането им в сгради, по големи от най-голямата в центъра на София.

Преди години във Франция, според наш уважаван колега, се издава закон, който се грижи за опазването на френските градове  от този брутализъм, грижи се да запази малките търговски фирми от пазарния вандализъм. Грижи се, за да запази тяхното съществуване и прехраната на хиляди. Грижи се срещу опасноста американските търговски комплекси да навлезат и променят в неестествени посоки бита на европейците и мащаба на градовете. Мол-овете в Америка са обикновенно изградени в предградията и  извън градовете върху свободни територии, несравняващи се в архитектурно, планово и пространствено отношение с нищо. Незнанието не извинява никого за нанесените на града рани, за промяната, променила бита на граждани и пришълци, не видели подобно чудо в малките си градчета и села, от където придойдоха като вълната, заляла селцето в югоизточна България. Защо наистина не изградят и там един мол, сигурно ще се намери свободна площ, дори в центъра му!

Тъжното , останало от тази тъпа и неграмотна лакомия е, че изграденото ще остане с години след нас, но още по- силното и важното е ,че ние се стремим да станем такива, каквито никога не можем да станем, дори да го съзнаваме.

В Северна Америка и днес продължават изграждането на мол-ове, но в новозавоюваните от градовете територии.

В Китай - също. И навсякъде пропорциите и мащаба са различни от нашите.

Привнесеният американски и западноевропейски начин на живот разстроиха града и неговата хармония, убиха бизнеса на хиляди, за да вземат някои, вие ги знаете кои са, трийсет

сребърника.

Като се замисли човек – къде са тези пари, взети от Юда? Няма ги, но градът е още там, красив и привлекателен.

Предлагам Народът да се договори с власта - колко пари искат партиите и представителите им навсякъде, да ги съберем, да им ги дадем, за да се махнат от съсухреното му тяло, да престанат да издевателстван над него и градовете. Ще се запитаме ли днес в кои градове, в каква среда ще живеят учат и работят тези след нас, след като унищожаваме и разрушаваме човешкото в тях. Големите обеми не правят голям и града, само променят мащаба му, елеминират детайла, унищожават традиционната градска засройка.

Защо не се огледаме, кои градове у нас имат свой белег, свое лице, своя среда, отличаващи се от другите и запомнящи се. Кои градове, все още не са тотално оцапани и има ли изобщо останали такива?

2. Дали градаската планова структура и пространствена композиция трябва да се пази стриктно. Разумният отговор е не, защото градът е постоянно развиващ се организъм, независимо от своята възраст, а може би, тъкмо заради нея. Всяко поколение или няколко последователни поколения го усъвършенстват по близък, свой начин, по близки изисквания и норми, а други рязко го променят. Тогава, градът бавно и трайно възстановява нанесените му рани, а поколения наред се опитват да въведат отново хармонията в него след това.

Архитектите са тези, учени и философи, лекари и психолози, историци и възпитатели, художници и природозащитници, инженери и миньори, държавници и най-обикновенни граждани, които се грижат дрехата му да е ушита по мярка за всички жители и най-вече да е по мярка на здравото тяло на града.

Mens sana in corpora sano / Здрав ум в здраво тяло / Овидий

По света няма - smart cities. Има умни хора. Умът на града е ума на жителите му, а тялото - тялото е сбора от живата и неживата природа, събрани на едно място.

Значението на хармонията за града е в умно и последователно развитие, основано на общочовешките правила, норми и изисквания към всичко, което ни заобикаля, служи или осигурява.

Знанията за всичко това се изучават и прилагат от професията ни, и затова тя е толкова всеобхватна и трудна. Трудно се управлява и градът, особено, когато не виждаш проблемите му или ги пренебрегваш. Очевидно тези, които управляват живота му страдат от акаталепсия и негационизъм.

М. Петков

Акаталепсия - неспособност да разбираш нещата

Негационизъм - отричане на очевидното

Градски ескизи I
Градски ескизи II
Градски ескизи III
Градски ескизи IV
Градски ескизи V
Градски ескизи VI
Градски ескизи VII
Градски ескизи VIII
Градски ескизи IX
Градски ескизи X
Градски ескизи XI
Градски ескизи XII
Градски ескизи XIII
Градски ескизи XIV
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions