КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

aрх. Михаил Петков: "Градски ескизи IV"

Петък, 18 Ноември 2011 15:47

Метаморфози в успоредни светове

За мен последните две – три десетилетия бяха изключително интересни и то най-вече по отношение на професията. Но и другото от живота ме занимава, тъй като го виждам.

Вярвам, че всички навреме сте забелязали появата на едни черно оцветени буболечки, изключително жизнени и угодливи, които грабваха всичко - и идеите дори, за да ги реализират. Те искаха и искрено вярваха в успеха си, но .... като не си чел и учил достатъчно, като не си внимавал и не си слушал другите – с опита, а си се занимавал активно с непрофесионални дейности, целта и желанието ти – от хлебарка да се превърнеш в очите на обществото в гений, бързо изчезват. Пипаш в тъмното, търсиш изхода, светлината, но .... винаги в грешна посока. Защото само знанията и опита могат да ти донесат успеха, а те и той никога не са с теб, каквито проекти и каквито кули да строиш.

А може би не съм напълно прав. Буболечки винаги са съществували. Дребните мушички, винарки – също. Човешкото общество е пълно с изключително устойчиви индивиди, удивително приличащи на споменатите по-низши организми по поведение, качества и устойчивост. Човешкото общество е пълно с буболечки и винарки. Бих казал, че обединените буболечки и мушички – еднодневки го управляват, ръководят, напътстват, обучават и дори образоват.

Те – буболечките ни казват кое е правилно, кое – не, Те ни съветват в кой бог да вярваме или да не вярваме, Те определят количеството въздух, което дишаме за да живеем. Те ни дават определена храна или ни я измъкват от устата, Те определят степените на нейното качество или модификация, определят кой ще е сит и кой – гладен, в планетарен мащаб.

Те се оказаха по-дълговечни от династиите фараони и императори, царе и диктатори, по-жизнени от различните икономически, политически и религиозни форми на управление, от дипломатически и военни съюзи.

Мисля, че силата на буболечките е в тяхната неизтребимост, а могъществото им – в уникалния им метаболизъм, ограничен като човешкия в кратък период на еднодневно съществуване, свързан с излюпването/раждане и края – при напълно безсмислено индивидуално проявление. Заедно обаче те са всичко и навсякъде. Те са във въздуха и във водата, в храната и  в мисълта ни. Те дори са остатъка от нашето физическо съществуване, защото са неизтребими.

Ти човекът, който с едно пляскане на ръцете убиваше десетки ненужни, вече си безсилен. Ти се превърна в действителност за тях, в буболечка, във винарка, независимо от твоя интелект, творческо богатство и сила.

Днес, накъдето и да се обърнеш виждаш само бързо тичащи угодливи хлебарки или пърхащи– винарки, спомагащи за ферментацията на виното на демокрацията. Днес. Преди са спомагали активно за победата на Великата буржоазна революция и установяването на Парижката комуна, за победата на Севера над Юга, за колонизирането на света, за Великата Октомврийска революция, за победата над ...., за ужасяващия глад в ...., за разрастването и разпространението на чумата в .... Безкрайни победи, започващи от пръкването на човешкото същество. И те с него, и те - до него, в него.

Вероятно не сте се замисляли за това. И аз. Но ето днес, нещо ме накара да погледна на тази тема сериозно. Останах вцепенен! Не виждах хора. Или по- точно виждах хора, превърнали се в буболечки, модифицирани от истинските буболечки в техни подобия, в изключителни клонинги. А истинските буболечки и мушички са се превърнали в клонинги на хора. За да ни управляват, за да ни направляват.

Така „новите” буболечки /бившите хора/ са натикани, уж по тяхно желание, в огромни урбанизирани гета, в еднакви по вид, среда и големина клетки, обслужвани от превозни средства – за буболечки, охранвани с храна и пиещи вода – за буболечки. Гледате ли телевизия, слушате ли музика, четете ли вестници, обличате ли се модно, ходите ли на училище, в университет, ходите ли на театър, кино?

Естествено, е отговорът ви ..................  Здравейте буболечки!

Кой може да каже кога е настъпила метаморфозата? Очевидно промяната е настъпила незабелязано. Затова – ще слушате тази музика, ще гледате тази телевизия, ще четете жълтото, ще се пулите на голото, ще се смеете на тъпотата на театралната постановка, ще се удивлявате, неразбиращи картините на „гениалните” художници, ще се чудите – дали да се смеете или да плачете на поредния архитектурен „шедьовър” или на дълбокомислената безсмислица на някой висш взяткаджия, ще пропуснете зловонието на някой политически интригант, защото метаморфозата на човешкия род ви е превърнала незабележимо от мислещо същество в безполезна винарка. Е, не и съвсем ненужна. Ще го кажа по друг начин – превърнала ви е в лекокрила мушица, необходима само за едно денонощие, колкото да оплоди ферментацията и метаболизма, превръщащ истинската винарка в същество, заместващо човека.

А навън, извън кацата – навсякъде гладни винарки, в стари коли – за винарки, в износени дрехи – за винарки. Навън, извън душната и воняща среда на ферментиращото вино е „свободата”. С идиотски хумор и чалга. Естествено, чалга – за винарки. С образование, с култура, с наука, с архитектура – всичко навсякъде, до гдето поглед стига – всичко в услуга на новите, трансформирани от хора винарки. Не споменавам думата политика, тъй като такава няма. Дали е имало – не знам, не помня. Днес виждам само буболечки с размътени морални ценности и идеологии в главите си. Объркани от трансформацията, обрулени винарки, все бивши човеци. Без цели и без мечти. Без мечти, тъй като и тях модифицираните „хора” буболечки са си присвоили.

Дали не са неземни творения, извънземен живот, методично усвояващ формите на земния. Не вярвам, независимо от многообразието от факти, от липсата на професионализъм и придружени най-вече от очевидно малоумие.

Не вярвам, защото те не виждат красотата на есента, шаренията на цветовете на увяхващата природа като хората. Като бившите хора. Едва ли виждат багрите или усещат аромата на плодовете и зеленчуците, сладостта на гроздето и тиквата. Но, знае ли човек.

Следващата им стъпка е едно тяхно превръщане в елементи, в частици от неживата природа. Паралелно действие, за да постигнат пълнота в обсебването на човешкия род и планетата, в тоталното им модифициране. Затова, обсебен от страх, изпитвам неистово желание да се провикна с цяло гърло, ревейки малоумно като магаре, не като буболечка:

 -  Братя и сестри буболечки, обединявайте се! За да се спасим от чуждата, нечовешка, извънземна сган.

Но .... едва ли някой ще ме чуе. В изминалите хилядолетия живот на човешкия род няма съществена промяна. Само дето човечеството се люшка от един вид робовладелчески условия в други.

Какво значи тук - някаква невидима метаморфоза. Вероятно не е метаморфоза, а най-обикновена, просташки очебийна метафора.

Какъв е този страх. Дали и той не е от извънземни, космически форми за сляпо подчинение и унижение.

Пиша и се смея на написаното, защото днес си купих тиква от пазара. Благодариха ми любезно и ми пожелаха здраве. Отвърнах със същото, смеейки се – една буболечка пожелава здраве на друга, неосъзнавайки ефимерността на пожеланието и на живота на модифицираната буболечка. А наоколо – други, които се лъжат, презират, крадат и убиват. Все буболечки. Дребни, непотребни. Но винаги услужливо нагодливи и винаги в собствена вреда. Не се обединявайте! Няма защо. На вас така ви е добре! Нали „утре” и без това ще ви „изнесат” към някоя друга планета, а за там ще ви е нужен опит, дори и на модифицираните ви чувства, морал и знание. Вече на буболечки.

А междувременно, гледайте, чувствайте, слухтете дори. Питам се - дали сте виждали ритуала на дребните мушици – масони. С какво изумително достолепие носят мантиите си върху крехките си телца на нови „хора”. Очевидно се стремят да постигнат достойнството, което носи човешката раса.

А спомняте ли си откровенията на една пърхаща в малоумието си буболечка, че е станала министър на всички буболечки.

Вероятно, обаче, не знаете, как една нова брадата мушица, родом нейде сред равнините на Тракия, изрази съмнението си, че тази манна небесна, обляла го с благодатта си ще бъде за дълго време и затова призивът на карибските пирати – „Кради всичко и нищо не връщай” се превърна в неин лозунг. И на подобните й мушици, носени на крилете на своя „Майбах”.

Въпреки всичко, сигурно с внимание следите артистичните прояви на един чалга историк или на оная етническа винарка, смразяваща сивите ми клетки със свещената си простотия и гьонсуратлък, както и очевидното грамотно поведение на културните министри през всичките тези години на трансформация. Или усмихнатото лице на оня кмет, когото съдът на буболечките оправда за обвинение в корупция. Каква корупция, какви милиони! За какво са им на подобни новоизлюпени от хора мушици. Нали са еднодневки!

Без значение е удивлението ви. Парадокси има в целия космос. Дори и в най-далечния край на Земята, където обесиха един кмет за много по-малки провинения, както съобщиха преди време медиите на буболечките и мушиците. За справедливост и назидание!

Тук, в тяхната малка, пърхаща в удоволствието, че съществува страна, трябва да извикат някой с големината на Гъливер, стъпил здраво в страната на лилипутите, за да я прочисти. Така си мислех ......, но тук всичко е дребно и прилича на обитателите си. Пък и защо да се променя, след като всички са доволни от метаморфозите.

Ако не помните тези знаменателни моменти от живота на държавицата Винария, то сигурно сте чули, чели или видели преди време опита на едни мушици да наградят с още по-неувяхваща слава други, също като тях безмозъчни. Така пак неусетно се превръщаме в световна сила и лидер в класациите на „Гинес”.

Вероятно сте чули, независимо къде живеете, виковете на мушичките - поддръжници, викове и крясъци, подобни на едни военни възгласи от човешката история, обхванали изтока и запада по едно и също време преди повече от няколко десетилетия.

О, бедна Винария! О, бедни мои съотечественици! Вие, които се имахте за най-умните на Балканите и на света дори, бяхте трансформирани генетично и духовно в дребни и почти ненужни двукрили насекоми. И вие сте виновни, както и тези, които се правят на богове в това малко и непродуктивно общество от буболечки.

 -  Здравейте хиляди винарки, на новата страна – надежда!

 -  Поздравявам Ви с наближаващата Коледа и Нова година!

 -  Ура!

 

Градски ескизи I
Градски ескизи II
Градски ескизи III
Градски ескизи IV
Градски ескизи V
Градски ескизи VI
Градски ескизи VII
Градски ескизи VIII
Градски ескизи IX
Градски ескизи X
Градски ескизи XI
Градски ескизи XII
Градски ескизи XIII
Градски ескизи XIV

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions