КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 105: Политически паметници 2

Понеделник, 18 Август 2014 00:00
01

Градски ескизи 105
Политически паметници 2

 

I.Не чета безумията на блогърите, нито повърхностните анализи на анализатори, копнеещи да се продадат.

Случайността ме принуди да прехвърля, отгоре-отгоре, статията на писателя Юлиан Попов, писана преди години, за коментирания и днес от обществото, паметник “1300 години България.”

Не се интересувам от административно-политическите му превъплъщения, зачетох се - какво казва един съвременен писател за България, неживеещ в нея, както по-късно разбрах.

Зачетох се в пасажите с критиките към наследената тоталитарна архитектура, в предложенията за корекция на емблематични сгради и паметници - идеи, очевидно консултирани с колеги.

Няма нищо лошо да се изказваш като гражданин, дори да не разбираш от професията на архитекта.

Мнението ми е близко и е отдавна известно, а носи естествено и значително по-широк обхват и аргументирана защита!

На корегирането на средата гледам като гражданин, занимаващ се в голямата част от времето си със създаване на обосновани промени в живота на града, с пространствата му, с красивото, колкото и рядко да го има, и с грозното, което ни дразни - и писатели, и архитекти, нали всички ние сме негови граждани.

Приятно чувство ме стопли, когато прочетох и за Ловеч!

Десетилетия неспособни колеги и управници, които трябваше да бъдат трудоустроени на по-лека от умствената работа, си точеха ножчето по изранената му снага и днес, като прочетох, почти същите думи, които пиша и крещя вече десетилетия, ми светна!

Не бях сам!

Обзе ме радостното чувство, че най-сетне съм хвърлил тежестта на самара с глупости, с които бе напълнена уникалната пространствена среда на този красив и омайен град!

Авторът пита, как е възможно в центъра на Ловеч, все още да извисява снага, толкова високо архитектурно и градоустройствено недоразумение?

Вероятно чувства интуитивно дисхармонията!

Миналата есен и аз, отново попитах, когото трябва, защо не се помисли и да се изравни височината му с тази на кметството?

Един цирей по-малко, сред пешеходния му център, в средата, която трябва да е най-спокойната, най-хармонична, приятна и пропорционална на мащаба на града! И на хората, разбира се!

Колега се оправдава, че никой не го е питал, когато са изградени и другите небостъргачи, подпрели хълма Стратеш.

Кой да го пита?

Дори сред неграмотния народ, винаги е имало, поне един, който е знаел да чете и пише, и го е правил за незнаещите.

Тук, всички знаят да четат, но тази книга е друга и нищо не разбират от нея! Може би някои граждани днес, с подобна на писателя интуиция, чувстват това несъвършенство, защото сътвореното грози не само центъра, а и града, и хората!

Не е ясно, какво предлага писателят - да се скъси високата административна сграда и гражданите да заживеят в хармония или нещо друго!

Подкрепям го и се присъединявам – да се скъси до възможното - височината на тежката административна сграда, за да се успокои пространствено градът.

Но нямаме опит в това интелектуално занятие! Обществото носи такъв – от подрязване височината само на своите членове и за неудушивения град ще му е трудна и непосилна задача.

Иначе, ако говорим за премахване на грозна или смешна архитектура, или за кардинални опити за промяна на градоустройствени несъвършенства - нито времето ще ни стигне, нито парите, които ще ни трябват! Най-важният компонент при реализацията на тези урбанистични и архитектурни парадигми е наличието на ум и разум в Обществото и в членовете му, а не виждам дори техни наченки, колкото и да се взирам, което ми шепне само едно – ние ще продължим да живеем, както сме живели преди и днес, без помен за усъвършенстване на, общата за всички ни, среда на живот.

Не ни е тежко, не ни пука, че живеем така!

Дори не знаем, че съществуват и други възможности.......

II. Вероятно повечето колеги са прочели ескиза ми “Политически паметници,” преди да участват в клаузурата и се радвам, че някои са го разбрали, но има и ужасяваща безпомощност, както и много наивност, съчетана с липса на градоустройствен разум!

Затова имам и въпроси.

Те не са към творците, а към Обявителя и към Обществото:

1.Функционалната среда около паметника е в пълен и абсурден безпорядък. Тук трябва да се сложи ред, защото, ако това състояние продължи да живее – ще минат години и някое следващо неудоволетворено поколение, ще изяви желанието си да го промени! Като днес. И то не, заради пластичния му образ, а заради липсата на разум сред разумната урбанистична дейност, без която градът не може да съществува!

Парадигмата на паметника и средата му трябва да е кристално ясна, да крещи с чистотата си, основана на урбанистичния си и пространствен порядък, а не всеки елемент да се кара със съседния, както в случая!

2. Ще изисква ли паметникът подчертан подход и пространства за възприемане и достъп?

Вярвам, че не е възможно и не би се допуснало отново странично минаване покрай него, ей така, от немай къде!

Както до сега, както минаваме покрай почти всички паметници в София!

3.Възможно ли е да се създаде паметник, който да не се нуждае от видимо надземно тяло, за да удостовери и декларира присъствието си, овладявайки околното пространство - като най-сполучлива, според мен, би била възможността да се създаде около него обширно площадно пространство, от което градът в тази си част има крайна нужда, за сметка на некачествените,

излинели зелени площи.

4.Възможно ли е да се разшири пространството около надземното местоположение на паметника и не трябва ли То по-внимателно да се подбере - планово и пространствено, за да събира в себе си цялата почит и достойнство на средата и вниманието на всеки негов поклонник и наблюдател, като се изчисти ненужното!

Необходимо да се преосмисли цялата среда, подхода към паметник, а не като към нещо маловажно, без значение!

Тази е причината хората не го кльопат и с лекота да го оставят на разрушението, защото този паметник не им носи гордост, а всекидневие!

И бе паметник на ужким, заради сбърканото си градоустройствено решение!

Често си задавам въпроса – кой е по-важен?

Паметникът или колосалната сграда по-на юг?

5. Считам, че не съществува необходимост да се фиксира територия за подземен мемориал. Тя може да е навсякъде!

Теренното ниво е важно, адски важно! И подходът!

6. Възможно ли е да се уточни ясно предназначението и съдържанието на паметника от Обществото, за да не дойде следващото поколение и, както казах по-горе, да поиска - да събори, сътвореното от вас днес?

По негови естетически или други причини.

7. Очевидно е прочетена молитвата на съществуващпя паметник и липсата на обоснована аргументация за неговото събаряне, освен моята, ме засяга и боли.

Същевременно знам, че на нас акълът винаги ни идва много по-късно и вземаме решения отново неподготвени и пак набързо!

Какво да се прави – нали сме най-старият член в клуба на глупостта на човечеството!

Неотменен!

Хилядолетен!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 9-12 август 2014 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
 
Изображение:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions