Моралът е основата на обществото / Шатобриан
Обаждали ли са ви се колеги, които уважавате и харесвате като хора и професионалисти, за да ви кажат, че написаното от теб им харесва дори, че стоят зад всяка твоя дума. Ако не си се самозабравил, се притесняваш и учтиво им благодариш, изненадан от реакцшята им. Благодаря им отново, писменно. Благодаря и на колегите, подкрепящи идеите, толкова важни за града. Учудващо е, че тези , които ме подкрепиха, са известни имена, практикуващи професията. С някои от тях за първи път говоря по телефона. Така разбрах, че написаното e вярно и, че съм забил жилото на критиката в сърцето на некадърността. Разбрах, че ако сме искрени и колегиално коректни, ще трябва да се борим с арогантността и гьонсуратлъка, да обсъждаме добронамерено, и точно да оценяваме, че трябва да се критикуваме единствено в областта на проектирането. Иначе ще изпаднем на нивото на тези, които обичат доноса, клеветата и жълтата голота, като така отклоняват същността на проблема и го принасят на женския пазар, дето една жена каза .........
Аз не пиша, заради самото писане, а да изкажа публично тревогата и ангажираността си. Не пиша за да давам съвети. Никой не може да даде, каквото и да е, ако не го искат. Опитът ми ме кара да предлагам решения. Пиша, защото открих в писането и друго приятно творчество. Не е важно от кога пишеш, важно е какво казваш и как го правиш.
Има автори, писали цял живот а никой не ги чете, като оня гений. Помни ли някой негово писано нещо. Мисля, че да – само той.
Пиша, все пак и заради града, за това че все някога трябва да се спре тази чудовищна некадърност и нейната уродлива безпардонност и грозен гьонсуратлък.
Пиша, убеден в професионалната си правота, още повече,че дванадесет години центърът на града се развива така, както съм го предвидил и начертал. До някъде, защото архитектурата е компромисна професия, а има и по-умни.
Пиша, защото имам какво да кажа и никога не съм си позволявал празнословие.
...... Светлината си мисли, че пътува по-бързо от всичко друго, но греши. Колкото и бързо да пътува, тя открива, че мракът винаги е стигнал там преди нея и я чака.... / Т.Пратчет/
Архитектурната професия има една, единствена и важна насока за упражняване - проектирането в областите на териториалното планиране, на градоустройството, на архитектурата на сгради и съоръжения, които ползват човешкото общество.
Останалите области, в които се практикува архитектурната професия не са инфериорни, но всяка носи своя, друга специфичност.Такива са науката и преподаването, занимаващи се с архитектура.Такава е и работата в администрацията.
За всички тях се изисква опит в проектирането. Без опит науката се обезмисля, преподаването олеква. В административната работа е пречка при вземане на решения. Опитът в проектирането за архитекта е като патерицата за инвалида - без него, може да не пада, но не може да тича. Вярвам, че добрият проектант, ше върши всяка друга работа така добре, както в проектирането. Обратното е почти невъзможно и ще му трябва чадър или патерица.
Трудно се прави наука, когато самата професия е наука, когато тя е едно необятно творчество. Липсата на опит обезценява този важен сегмент от професията, като го лишава от точна и обоснована преценка и критика.
Който не е работил в проектирането, той не познава процеса и неговото санкциониране, експертните съвети на всички нива, до появата на проекта. Липсата на тази, утвърдена практика е ахилесовата пета на съвременната проява на професията.
….. Какво самочувствие трябва да има човек, когато се изказва по проблем, който не познава …..,чух да пита главната редакторка на в.’.Култура.’
Ролята на науката за мен е да предсказва бъдещето, полезното развитие, а не да анализира предложеното от проектантите, защото е безмислено. Архитектурата като професия е съграждаща и планираща, а не каца за словоблудства. За да пишеш и книги, вероятно се изисква и да можеш да оценяваш. Колко много книги се написаха, а имат ли читатели .......
Ролята на администрата, пак за мен, е да се грижи за здравето на града във всичките му аспекти, спазвайки законите. За съжаление се допуснаха много грешки, компрометирали професията ни. В тази област бе необходимо да работят изключително отговорни хора, с висок човешки и професионален морал. Изминалото време показа това.
Проектирането не е като писането, различават се, и то много.Пишещият, изведнъж решава да проектира и хоп, лъсва му голия задник. ’Този, който може, го прави, който не може-учи,’ казва Б. Шоу, но всеки може да опита и да се насочи на там, където успеха ше е с него, Така, както прави човек, когато се облича - подбира винаги подходящите дрехи, които ще му приличат и са подходящи за случая. Някои се мотаят в човешкото пространство не подбрали, нито дрехата, нито професията, и пляскат с криле, и вдигат прах , за да ги забележат, вярвайки си. Никой не може да им попречи да правят това.
Проектант, който е прекъснал упражняването на професията за година – две трябва да изкара опреснителен курс и то задължително.
Трябва да се въведе лицензионен режим и той да се потвържда на определен брой години, ако не се доказва с проектантска работа.
Администрирането е друг дюкян, с друга стока, с други правила и знания. От него също така трудно се прескача в проектирането и поради това, усетил необходимостта кандидатът - проектант намира работата, но намира и този, който ще я свърши. Това е незаконно.То се забранява, както и ситуациите при конфликт на интереси, така усърдно и поголовно практикувани. Но всички мълчат, защото рано или късно, всеки ще отиде да одобри и подпечата свой проект. Единият иска да реализира халтурата и да не запише името си, независимо, че получава заплата и, че яде хляба на проектанта.
Моралът е човешка етична категория. Моралът е съвкупност от условни норми и принципи на поведение, които определят отношенията между хората в обществото. Той е поведение, което е съобразено с нравствените правила. Без морал обществото на хората спокойно би могло да се оприличи на общността на обединените буболечки и мушици -винарки. Как може да се сдобием с морал? Морал ли казах Много просто - като изучим учението за морала, но най-добре ще е да си гледаме живота така, както сме я карали до сега. Все пак, ако се запитаме някога, какво е това - то е етична категория. Не знам само дали е свързана с човека и с човешкото общество. Може да е и нещо за ядене. Мисля, че етиката е една от формите на нравствеността на общественото съзнание и поведение.
Пиша и разсъждавам по тези проблеми, защото те са проблеми на професията. Всеки от нас ги познава и никой не желае да ги коментира. Чудя се на това. Чудя се и на едните, които мълчаливо и търпеливо мълчат, и на другите, с тяхната нравствена недостатъчност, както и на останалите недоразвити крадци с техния властови гьонсуратлък, подобно на тези от отминалите години, допринесли най-много за популяризирането на архитектурата като професия и на високите й постижения при нейното упражняване, за достигане на новооткрития стил, наш и ваш, защото всички го консумираме.
Яжте спокойно, той е повече ваш ....
Настъпиха поредните коледни и новогодишни празници. Желая на всички много здраве и творческо безсмъртие.
М.Петков / 25.12.2012
|