|
Приказен град , …. a,кой ли го помни?
Градовете загубиха своята приказност!
Тя изчезна, по едно и също време, с извършеното престъпление - с тяхното унифициране, с уеднаквяване на израза им и с наложените нови политически форми на живот, на които те трябваше да отговарят! Всички видяхме, а гражданите им почувстваха и промяната. Властта и изпълнителите бяха безпрекословни в унищожението на специфичния, на характерния белег на всеки от тях, на приказността, на малките и средните по големина български градове и градчета! Тя се загуби, изчезна - дори от приказките!
Днес, в планово и обемно-пространствено отношение, те са едни посредствени типизирани урбанизирани територии, като тяхното несъвършенство непрекъснато се мултиплицира, подчертано силно - при най-големите, подклаждано от разрастването и глобализацията им. С пълна сила това се отнася и за всички останали големи, и много големи градове. Малките градове и градчета изпаднаха в състояние на цивилизационна хибернация, въпреки невероятния им потенциал!
На света има и приказни градове, останали живи и привлекателни, заради интелигентните грижи насвоите умни и всеотдайни жители, останали живи със своите белези и характер, те са живи, заедно с хората в тях!
Навсякъде, гражданите се грижат за града, а селяните – за селото! Само у нас е обратното, тъй като през същия период, градовете бяха тотално окупирани от пришълци - без те да се учат да се грижат за него, като за общ дом. Старите му жители, от своя страна, се затвориха в черупките си или се скриха в обезлюдените села! Изключително рядка е ситуацията, когато някой превъзмогне своето незнание или отчуждение и открие желанието, и очевидната си добронамереност да помага! Размишлявам върху духа и образите на градовете, в които съм живял – най-малко в първия, повече във втория и най-продължително в третия. Живял съм в или близо до ядрата им. Десетилетия живея и работя в центъра на последния, роден град на едни от дедите ми. Познавам и мисля, и за трите, сравнявам ги.
……………………………………….
Редно е на неграмотните или недостатъчно образованите жители, които се стремят към управлението на градовете, обществото да поставя усмирителни ризи! Иначе, със своята амбиция, самонадеяна некомпетентност и понякога ярко проявена глупост, те ще го нараняват и объркват, несъзнателно дори, за десетилетия напред, променяйки вярната посока на развитието му, защото не познават процесите в неговия живот,…. от незнание, както това се случи, на не един град, през изминалите десетилетия. Съществуват и други! Преди много години с някои от тях имах удоволствието да работя и познавам. Те бяха ценни изключения! За всеки град!
……………………………………….
Вярвам сте чували, че съществуват страни в Европа, в които закони са определили професиите, които могат да се ангажират с управлението на градовете. Ще добавя - всички, стремящи се към него, трябва да носят, подобно на изключенията, за които споменах, своята задължителна ангажираност и познания на проблемите му, защото не е достатъчно, само да ги разбират, като обикновени граждани. Заемащите тези длъжности трябва да са в хармония с града, чрез своите качества. Не биха могли без тях, защото, ако не притежават качества да управляват, себе си дори, не биха могли да управляват интелигентно и град с няколкото десетки или стотици хиляди, а да не дава господ – и милиони жители?
Особено взискателен трябва да е избора на професионалистите! Между тях – безброй са тези, готови на всичко, само и само, да се докопат до правото да проектират и „ръководят“ плановите, и пространствените му промени, трудно преценявайки своята мощ! Когато професионалистът стане чиновник – той се откъсва от проектантската част на професията и губипостепенно, почти безвъзвратно, творческите си способности.
Размишлявам по тези нелеки, за всяко общество и всеки град, проблеми, спомняйки си обърканата планова и пространствена структура и задължителната необходимост от хармония в композицията на град Ловеч. Там съм живял, сравнително кратко, но го познавам, вече подтикнат и от интересите, предизвикани от професията ми. Със своето планово и пространствено развитие, той беше уникален пример за градоустройствената история, теория и практика у нас. Днес, това не може да се види, защото преди време, част от него бе унищожена!
Преди десетилетия необразовани управници, подпомагани от по-слаби творчески и от тях архитекти-алкохолици, безогледно нараниха структурата, физиономията и душата му!
- Днес, по никакъв начин, не би могло да се различи хилядолетното урбанистично развитие на града, ярко видимо, преди неговите коренни промени, защото планът и образът му бяха окастрени с брадвата на неграмотността и самочувствието на властта, подкрепена от алкохолизираните псевдо-градостроители и недоразвили се в професията архитекти, без професионално отношение и зачитане на градската среда, на природата, историята и културата на жителите му.
- Унищожени бяха цели квартали от централната градска част, заедно с характерния им мащаб, с архитектурата и свързаните с нея елементи, с магазините, с улиците, със свободните и площадни пространства, проектирани във „Виенски стил“ и строени, заедно с неговата виртуална поява и реализация в Европа, в края на 19-ти и началото на 20-ти век!
На тяхно място бяха изградени „нови“! Умопобъркващо неудачни и смешни!
Сменен бе архитектурния стил сецесион, характерен за съборените ….. и бе усвоен някакъв непознат, нов, измислен - уж „бароков“, за новосъздадените!
Сълзи напират в очите ми от смях, като си представя ентусиазма, обхванал тотално услужливите творци и неграмотната власт, разрушили със замах, изграждания в столетията град!
- Непредизвиканите градоустройствени грешки бяха следствие на необразованост и разяждащи комплекси за малоценност, усилени до крайност от желанието да се освободят от тях, съчетавайки ги с наличието на власт. Градът бе напълно променен и то – в общ ущърб!
Дали го помните?!
Представете си само – разрушени са сгради, построени петдесетина години преди това и то в най-модерния, за напредничава Европа, архитектурен и културен маниер.
- Завинаги са унищожени възможностите за експониране на уникалното му историческо и градоустройствено развитие и наследство, видими преди, сякаш като на картина! С поругаването на централната му зона бяха напълно премахнати едри елементи на градската структура, бяха унищожени столетия и етапи човешки живот, бит, дух, среда - с характерен архитектурен, пространствен и градоустройствен израз.
- Унищожен или променен беше мащабът на града, с издигнатите, навсякъде в ниското, край бреговете на реката - „високи“ и едроплощни обществени, и жилищни сгради, които се издигнаха като стена до съществуващия дребен градски мащаб, сред столетия съществувалото иопазено застрояване, и .… пред природата с нейната неоценена, смайваща красота, претендирайки да контролират и подчиняват всичко. Там - в дупката! И къде ли още не, другаде из града! Вместо да се отворят към реката, да обърнат града и пространствата му към нея, да опазятградоустройствения му мащаб, както и да използват оптимално уникалните му естествени природни дадености!
Но властта и онези „проектанти“ не бяха чували за подобни градоустройствени изисквания и безогледно промениха настоящето и бъдещето му - все едно отрязаха главата на жив човек и я пришиха към тялото на друг! Дошлите, по-късно в града, не познаваха предишния му образ и заживяха с измамата, незнаещи и неотговорни за злодеянието.
- Напълно бе променена градоустройствената му структура, натрупана през хилядолетията живот. Бе създаден нов град - посредствен, като авторите си. Старият - умря!
Новият – скоропостижно се разболя от градоустройствена болест, причинена от бацила на незнанието и неуважението. Нямаше и кой да поучи незнаещите. Нямаше, защо авторите знаеха всичко и не искаха ум и разум, дори на заем!
Всичко в новия център бе планово и пространствено преоразмерено! Обезличени бяха останалите квартали и важни градски дейности. Не се потърси, по какъвто и да е начин, контакт с реката и бреговете й - с реката, създала селището. Не беше създадена пространствена и функционална връзка с парковете по склонове край него!
- Продължено бе делото на отричане и погубване на всичко старо. Загубена бе връзката между хората и занаятите им, между архитектурата на средновековния град и тази на зараждащата се манифактура, а по-късно и с тази - на дребния капитализъм на предприемчивите и трудолюбивите, с появата на специфичната търговия и с тези технически постижения, предизвикали създаването на дървените покрити мостове и стоманобетонния, облечен днес с дреха, за да не му е студено! Питам се, защо имитаторите спряха? Защо не облякоха и железния мост, за да са последователни и коректни?!
- Усвоени бяха нови градски територии, които „изядоха“ плодородната земя наоколо, които прекъснаха завинаги възможността градското население да отглежда земеделски и овощни култури, за да се изхранва, както е правило хилядолетия.
- Напълно бе объркана транспортно-комуникационната му система, особено ярко - в централната зона. Осакатена бе автентичната му пешеходна среда, подчертавайки единствено ядрото, забравяйки за всичките нерешени проблеми в нея и извън него.
- Неудачно трансформирани, унищожени или изоставени бяха важни обществени сгради, създаден бе нов централен площад с обществени сгради, уж обърнат към реката, но без пряк контакт с нея, а архитектурата навсякъде носеше, носи и днес, за съжаление, посредствен характер.
- Бяха създадени поредици от нелогични анти-градоустройствени и пространствени решения, все едно, че градът бе проектиран и прекроен от, и за дебили, от хора с примитивни познания за него и историята му, и за постоянно променящите му се функции! Днес, години след времето, за което пиша, някои се оправдават, че не те, а други са предложили поредиците от грешни решения, прехвърляйки вината върху тогавашната власт! А, къде бяха те? Нали бяха с нея, помагайки й да унищожи безвъзвратно части от града и да го направи друг! Безцветен!
Питам се, как днес, в средата на тези безумни решения, сътворени от безумни архитекти и управници, ще се иска от младите граждани да имат изграден усет към логичното и красивото? Няма как!
Моля, погледнете града, с очите на обичащи и милеещи за него граждани и се опитайте да му помогнете! Ако, не знаете как – питайте!
- Обидно е съществуването на обемно-пространственото решение на централната част и особено на високата административна сграда, заедно с всички останали „уж високи, но широки, грозни и не оразмерени“ жилищни сгради, нацвъкани край левия бряг на реката и неуспешно конкуриращи хълма Стратеш, люляка и красотата на природата!
Те дразнят! Дразнят всички, които разбират, чувстват и четат развитието му,
дразнят, защото в тази планова и пространствена композиция на града са пренебрегнати основни изисквания на професията, и хармонията с околната среда!
За мен е обидно да коментирам съществуването на измамния покрит мост, на измамните „барокови сгради“!
Обидно е и съществуването на недоразумението в сърцето на града, между транспортни улици, главното пешеходно пространство и … останалите „живи“ от погрома, малки и стари жилищни сгради, накацали като буболечки по стръмнината на запад - неоформени десетилетия, жертви на сбъркани градоустройствени решения!
Некоректно е решението и на транспортния мост, свързващ центъра със старата част на града, по ред градоустройствени, функционални и естетически причини, както и нейната изоставеност - на улици, сгради и огради, на черкви, на културни и исторически паметници, на парка Баш-бунар, на липсатана, подходяща за всички, връзка на града и центъра му с парка Стратеш!
Буди възхищение, единственото на света, решение за създаването на мост за никъде! Недоумявам, как до днес, градските власти не са поискали признание от “Гинес“, поне за това?
- Не мога да си завъртя главата, за да погледна на север, по-точно не искам! Там, нещата са още по-ужасяващи, а са се случили само в рамките на един, безцелно изживян, творчески период.
- Съществуват и други рани. Малко са сполучливите решения, които биха ме принудили да престана да сравнявам днешния град, с предишния. Достатъчно щеше да бъде, ако някой тогава, се беше погрижил истински, коректно за него, без да имитира дейност. Днес вече, резултатите от неграмотната намеса са видими и ще стоят, като грозни паметници, столетия!?
Преди време предложих редица, възможни и полезни градоустройствени решения. Необходимо е да се обсъдят и изпълнят, тези от тях, които ще са най-полезни и възможни за реализация!
Дали някой вижда това, което виждат моите очи?
Мисля, че не, а трябва, защото градът чака! Чака вас – младите.
Вие трябва да прецените, защо Ловеч загуби приказния си образ и се превърна в село от градски тип, а не само да крещите безполезни лозунги? Вие ще решите, ако решите, да му помогнете - как да върнете статута му на един от най-старите и красиви градове в Европа? Ако можете.
арх. Михаил Петков / 5 – 18 юни 2016 г.
|
