КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч

Петък, 24 Юни 2016 00:00
01

Градски ескизи 284
Приказен град 4 - Ловеч

 

Приказен град , …. a,кой ли го помни?


Градовете загубиха своята приказност!

Тя изчезна, по едно и също време, с извършеното престъпление - с тяхното унифициране, с уеднаквяване на израза им и с наложените нови политически форми на живот, на които те трябваше да отговарят! Всички видяхме, а гражданите им почувстваха и промяната. Властта и изпълнителите бяха безпрекословни в унищожението на специфичния, на характерния белег на всеки от тях, на приказността, на малките и средните по големина български градове и градчета! Тя се загуби, изчезна - дори от приказките!

Днес, в планово и обемно-пространствено отношение, те са едни посредствени типизирани урбанизирани територии, като тяхното несъвършенство непрекъснато се мултиплицира, подчертано силно - при най-големите, подклаждано от разрастването и глобализацията им. С пълна сила това се отнася и за всички останали големи, и много големи градове. Малките градове и градчета изпаднаха в състояние на цивилизационна хибернация, въпреки невероятния им потенциал!

На света има и приказни градове, останали живи и привлекателни, заради интелигентните грижи насвоите умни и всеотдайни жители, останали живи със своите белези и характер, те са живи, заедно с хората в тях!

Навсякъде, гражданите се грижат за града, а селяните – за селото! Само у нас е обратното, тъй като през същия период, градовете бяха тотално окупирани от пришълци - без те да се учат да се грижат за него, като за общ дом. Старите му жители, от своя страна, се затвориха в черупките си или се скриха в обезлюдените села! Изключително рядка е ситуацията, когато някой превъзмогне своето незнание или отчуждение и открие желанието, и очевидната си добронамереност да помага! Размишлявам върху духа и образите на градовете, в които съм живял – най-малко в първия, повече във втория и най-продължително в третия. Живял съм в или близо до ядрата им. Десетилетия живея и работя в центъра на последния, роден град на едни от дедите ми. Познавам и мисля, и за трите, сравнявам ги.

……………………………………….

Редно е на неграмотните или недостатъчно образованите жители, които се стремят към управлението на градовете, обществото да поставя усмирителни ризи! Иначе, със своята амбиция, самонадеяна некомпетентност и понякога ярко проявена глупост, те ще го нараняват и объркват, несъзнателно дори, за десетилетия напред, променяйки вярната посока на развитието му, защото не познават процесите в неговия живот,…. от незнание, както това се случи, на не един град, през изминалите десетилетия. Съществуват и други! Преди много години с някои от тях имах удоволствието да работя и познавам. Те бяха ценни изключения! За всеки град!

……………………………………….

Вярвам сте чували, че съществуват страни в Европа, в които закони са определили професиите, които могат да се ангажират с управлението на градовете. Ще добавя - всички, стремящи се към него, трябва да носят, подобно на изключенията, за които споменах, своята задължителна ангажираност и познания на проблемите му, защото не е достатъчно, само да ги разбират, като обикновени граждани. Заемащите тези длъжности трябва да са в хармония с града, чрез своите качества. Не биха могли без тях, защото, ако не притежават качества да управляват, себе си дори, не биха могли да управляват интелигентно и град с няколкото десетки или стотици хиляди, а да не дава господ – и милиони жители?

Особено взискателен трябва да е избора на професионалистите! Между тях – безброй са тези, готови на всичко, само и само, да се докопат до правото да проектират и „ръководят“ плановите, и пространствените му промени, трудно преценявайки своята мощ! Когато професионалистът стане чиновник – той се откъсва от проектантската част на професията и губипостепенно, почти безвъзвратно, творческите си способности.

Размишлявам по тези нелеки, за всяко общество и всеки град, проблеми, спомняйки си обърканата планова и пространствена структура и задължителната необходимост от хармония в композицията на град Ловеч. Там съм живял, сравнително кратко, но го познавам, вече подтикнат и от интересите, предизвикани от професията ми. Със своето планово и пространствено развитие, той беше уникален пример за градоустройствената история, теория и практика у нас. Днес, това не може да се види, защото преди време, част от него бе унищожена!

Преди десетилетия необразовани управници, подпомагани от по-слаби творчески и от тях архитекти-алкохолици, безогледно нараниха структурата, физиономията и душата му!

  • Днес, по никакъв начин, не би могло да се различи хилядолетното урбанистично развитие на града, ярко видимо, преди неговите коренни промени, защото планът и образът му бяха окастрени с брадвата на неграмотността и самочувствието на властта, подкрепена от алкохолизираните псевдо-градостроители и недоразвили се в професията архитекти, без професионално отношение и зачитане на градската среда, на природата, историята и културата на жителите му.
  • Унищожени бяха цели квартали от централната градска част, заедно с характерния им мащаб, с архитектурата и свързаните с нея елементи, с магазините, с улиците, със свободните и площадни пространства, проектирани във „Виенски стил“ и строени, заедно с неговата виртуална поява и реализация в Европа, в края на 19-ти и началото на 20-ти век!

На тяхно място бяха изградени „нови“! Умопобъркващо неудачни и смешни!

Сменен бе архитектурния стил сецесион, характерен за съборените ….. и бе усвоен някакъв непознат, нов, измислен - уж „бароков“, за новосъздадените!

Сълзи напират в очите ми от смях, като си представя ентусиазма, обхванал тотално услужливите творци и неграмотната власт, разрушили със замах, изграждания в столетията град!

  • Непредизвиканите градоустройствени грешки бяха следствие на необразованост и разяждащи комплекси за малоценност, усилени до крайност от желанието да се освободят от тях, съчетавайки ги с наличието на власт. Градът бе напълно променен и то – в общ ущърб!

Дали го помните?!

Представете си само – разрушени са сгради, построени петдесетина години преди това и то в най-модерния, за напредничава Европа, архитектурен и културен маниер.

  • Завинаги са унищожени възможностите за експониране на уникалното му историческо и градоустройствено развитие и наследство, видими преди, сякаш като на картина! С поругаването на централната му зона бяха напълно премахнати едри елементи на градската структура, бяха унищожени столетия и етапи човешки живот, бит, дух, среда - с характерен архитектурен, пространствен и градоустройствен израз.
  • Унищожен или променен беше мащабът на града, с издигнатите, навсякъде в ниското, край бреговете на реката - „високи“ и едроплощни обществени, и жилищни сгради, които се издигнаха като стена до съществуващия дребен градски мащаб, сред столетия съществувалото иопазено застрояване, и .… пред природата с нейната неоценена, смайваща красота, претендирайки да контролират и подчиняват всичко. Там - в дупката! И къде ли още не, другаде из града! Вместо да се отворят към реката, да обърнат града и пространствата му към нея, да опазятградоустройствения му мащаб, както и да използват оптимално уникалните му естествени природни дадености!

Но властта и онези „проектанти“ не бяха чували за подобни градоустройствени изисквания и безогледно промениха настоящето и бъдещето му - все едно отрязаха главата на жив човек и я пришиха към тялото на друг! Дошлите, по-късно в града, не познаваха предишния му образ и заживяха с измамата, незнаещи и неотговорни за злодеянието.    

  • Напълно бе променена градоустройствената му структура, натрупана през хилядолетията живот. Бе създаден нов град - посредствен, като авторите си. Старият - умря!

Новият – скоропостижно се разболя от градоустройствена болест, причинена от бацила на незнанието и неуважението. Нямаше и кой да поучи незнаещите. Нямаше, защо авторите знаеха всичко и не искаха ум и разум, дори на заем!

Всичко в новия център бе планово и пространствено преоразмерено! Обезличени бяха останалите квартали и важни градски дейности. Не се потърси, по какъвто и да е начин, контакт с реката и бреговете й - с реката, създала селището. Не беше създадена пространствена и функционална връзка с парковете по склонове край него!

  • Продължено бе делото на отричане и погубване на всичко старо. Загубена бе връзката между хората и занаятите им, между архитектурата на средновековния град и тази на зараждащата се манифактура, а по-късно и с тази - на дребния капитализъм на предприемчивите и трудолюбивите, с появата на специфичната търговия и с тези технически постижения, предизвикали създаването на дървените покрити мостове и стоманобетонния, облечен днес с дреха, за да не му е студено! Питам се, защо имитаторите спряха? Защо не облякоха и железния мост, за да са последователни и коректни?!
  • Усвоени бяха нови градски територии, които „изядоха“ плодородната земя наоколо, които прекъснаха завинаги възможността градското население да отглежда земеделски и овощни култури, за да се изхранва, както е правило хилядолетия.
  • Напълно бе объркана транспортно-комуникационната му система, особено ярко - в централната зона. Осакатена бе автентичната му пешеходна среда, подчертавайки единствено ядрото, забравяйки за всичките нерешени проблеми в нея и извън него.
  • Неудачно трансформирани, унищожени или изоставени бяха важни обществени сгради, създаден бе нов централен площад с обществени сгради, уж обърнат към реката, но без пряк контакт с нея, а архитектурата навсякъде носеше, носи и днес, за съжаление, посредствен характер.
  • Бяха създадени поредици от нелогични анти-градоустройствени и пространствени решения, все едно, че градът бе проектиран и прекроен от, и за дебили, от хора с примитивни познания за него и историята му, и за постоянно променящите му се функции! Днес, години след времето, за което пиша, някои се оправдават, че не те, а други са предложили поредиците от грешни решения, прехвърляйки вината върху тогавашната власт! А, къде бяха те? Нали бяха с нея, помагайки й да унищожи безвъзвратно части от града и да го направи друг! Безцветен!

Питам се, как днес, в средата на тези безумни решения, сътворени от безумни архитекти и управници, ще се иска от младите граждани да имат изграден усет към логичното и красивото? Няма как!

Моля, погледнете града, с очите на обичащи и милеещи за него граждани и се опитайте да му помогнете! Ако, не знаете как – питайте!

  • Обидно е съществуването на обемно-пространственото решение на централната част и особено на високата административна сграда, заедно с всички останали „уж високи, но широки, грозни и не оразмерени“ жилищни сгради, нацвъкани край левия бряг на реката и неуспешно конкуриращи хълма Стратеш, люляка и красотата на природата!

Те дразнят! Дразнят всички, които разбират, чувстват и четат развитието му,

дразнят, защото в тази планова и пространствена композиция на града са пренебрегнати основни изисквания на професията, и хармонията с околната среда!

За мен е обидно да коментирам съществуването на измамния покрит мост, на измамните „барокови сгради“!

Обидно е и съществуването на недоразумението в сърцето на града, между транспортни улици, главното пешеходно пространство и … останалите „живи“ от погрома, малки и стари жилищни сгради, накацали като буболечки по стръмнината на запад - неоформени десетилетия, жертви на сбъркани градоустройствени решения!

Некоректно е решението и на транспортния мост, свързващ центъра със старата част на града, по ред градоустройствени, функционални и естетически причини, както и нейната изоставеност - на улици, сгради и огради, на черкви, на културни и исторически паметници, на парка Баш-бунар, на липсатана, подходяща за всички, връзка на града и центъра му с парка Стратеш!

Буди възхищение, единственото на света, решение за създаването на мост за никъде! Недоумявам, как до днес, градските власти не са поискали признание от “Гинес“, поне за това?

  • Не мога да си завъртя главата, за да погледна на север, по-точно не искам! Там, нещата са още по-ужасяващи, а са се случили само в рамките на един, безцелно изживян, творчески период.
  • Съществуват и други рани. Малко са сполучливите решения, които биха ме принудили да престана да сравнявам днешния град, с предишния. Достатъчно щеше да бъде, ако някой тогава, се беше погрижил истински, коректно за него, без да имитира дейност. Днес вече, резултатите от неграмотната намеса са видими и ще стоят, като грозни паметници, столетия!?

Преди време предложих редица, възможни и полезни градоустройствени решения. Необходимо е да се обсъдят и изпълнят, тези от тях, които ще са най-полезни и възможни за реализация!

Дали някой вижда това, което виждат моите очи?

Мисля, че не, а трябва, защото градът чака! Чака вас – младите.

Вие трябва да прецените, защо Ловеч загуби приказния си образ и се превърна в село от градски тип, а не само да крещите безполезни лозунги? Вие ще решите, ако решите, да му помогнете - как да върнете статута му на един от най-старите и красиви градове в Европа? Ако можете.

арх. Михаил Петков / 5 – 18 юни 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions