Градски ескизи 339

Възможен ли е нов Европейския Съюз / продължение на ескиз 122 и 211

Дали, защото остарявам, дали, заради силно влошената културна, политическа и икономическа среда, в която справедливостта и правото са изгонени, в дън земя, не знам?

Някакъв казал, че Америка си остава Америка, с D. T. или без него. Ами, какво друго очаква? Изглежда и светът е в безизходица, си казах и лека полека, отново се унесох…

Сутринта се събудих с решението – ние да се променим! Искаме ли, нужна ли ни е промяна, имаме ли сили да го сторим, дори да знаем, че тя носи, почти винаги, трудности, но и просперитет.

Проект

Предлагам политически и икономически проект за ново устройствено и пространствено решение, обвързано с бъдещето на европейския континент, както и с неговото трайнои благоприятно развитие.

Проектът е предизвикан от съществуващите геополитически, ресурсни, икономически и производствени отношения,  и е съобразен с динамичните промени в света.

Би могъл да послужи за просперитет на Европа и териториите около нея, както и да  разреши многовековни, а и съвременни разногласия, между етносите и народите им, както и между балканските, в частност – като обедини и хармонизира интересите им!

Необходима е промяна, а нуждата от нея тлее отдавна! Нужна е промяна на целите и обхвата им, на параметрите на Съюза, на политиката и поведението му!

Трябва да се открият и използват, подходящи форми на управление, които да се основават на поуките от общата история и от интересите на настоящето, както и да визират бъдещето. Промените могат да се осъществят етапно във времето, до окончателното  приключване на проекта и постигане на целите.

Днес, политическите промени, от края на 80-те и началото на 90-те, все още, не са намерили своето политическо отражение! Липсва икономическа  реакция, а ситуацията – с използване на старите форми и отношения, не може да намери вярното си политическо решение и бъдеще, като несъстоятелността, на лидерите по света, е очевидна!  Необходима е промяна в мисленето и разбирането за него!

1.

Използвайки знанията, които професията на архитект ни дава и благодарение на обхвата на въображението ни, на творци на абстрактното, си позволявам да предложа на компетентните институции на Европейския Съюз и на всички заинтересовани страни, и народи, реализиране на нова политическа, икономическа, административна и пространствена структура на Съюза, под работното название -

ФЕДЕРАТИВЕН  ЕВРОПЕЙСКИ  СЪЮЗ.

Цел и първи етап, при създаването на този нов съюз, е да намери форми на управление, които оптимално да обединят капацитета на автентичните територии на континентална Европа - със съвременното политическо, административно и икономическо, религиозно и културно състояние на всички страни, народи и етноси, обитаващи бреговете на Средиземно, Черно и Каспийско морета, като включи възможностите на страните от Кавказ, Близкия  Изток и Северна Африка - в общ, единен пространствен и административен, валутен, икономически и политически, управленски организъм!

Колкото и невероятно, и невъзможно да звучи, на пръв поглед – проектът трябва, задължително, да се анализира и обсъди!

Динамичните промени в света, през последните четири десетилетия, налагат необходимостта  да се обхванат полезните форми на управление на бъдещото развитие на ЕС и приобщаване на  територии, които да се стимулират и подобрят условията на живот – там, където това се изисква, да се подкрепи развитието на индустрията и търговията, науката и иновациите, които да повишат качествата му и социалната  активност, да се спрат военните и отбранителни разходи, да се ограничат стимулираните миграции на огромни човешки маси, да се използва мощта на корпоративния капитал за полезни обществени цели, да се успокои политическата и обществена среда, за да може европеецът да заживее нормално, каквото и да значи, за вас или за мен, това!

Залагането на добронамереност носи по-конструктивно единодействие, от непрекъснатото изтощаване на човешки и природни ресурси, от противопоставяне и войни!

Капацитетът на съвременния политически свят се изчерпа и приключи, преди, повече от четири десетилетия!

Необходима е нова геополитическа среда, нови отношения, ново начало!

Загубата на огромни средства за отбрана и въоръжаване, намаляват качествата на живот на съвременните общества и спъват техния прогрес. Неразумно е, потенциалът на икономиката на редица държави, да разчита основно, на производството на средства за човешко унищожение, вместо на производство за съществуването му! Човечеството трябва да преустанови създаването на нови и нови, форми и начини, за своето унищожение! Заедно с усилията за адаптирането на потоците бедни имигранти към условията, в напредналите икономически страни - те също са безперспективни. Използването, на силите и възможностите на имигрантите, ще е успешно там, откъдето са тръгнали - в собствената им среда, която трябва да се опази от обезлюдяване,  а градовете на автентична Европа – от пренаселване.

Проектът предлага финансова подкрепа, расово и етническо съхранение, предвижда и де-урбанизация, а тя е възможна, единствено, извън континентална Европа, за да се реализира на чисти територии, използвайки богатствата на дигиталния свят!

Средиземно море е най-използваният и натоварен воден път на Земята, а хората, живеещи около него, са го нарекли, ясно и категорично - средината на света. Дори, съвременната човешка цивилизация се е родила тук!

Предлагам, отново да се използват тези възможности и преимущества в полза на  европейските, и близките, по територия, народи, тъй като водите му не могат да бъдат преграда, а естествена връзка, контакт, както преди хилядолетия, както и за останалите, днес!

„Pax Romana“,  по израза на Плиний Млади / 62 – 120 г. / от времето на император Траян,  характеризира мира, осигурен от властта на Рим, дала спокойствие на всички народи, включени към империята, след тяхното колонизиране!

Днес, обединението може да се осъществи доброволно и добронамерено, с  усилията на заинтересованите страни и граждани на Средиземноморието, Черноморието и страните, около бреговете на Каспийско море, заедно с автентична Европа, за реализиране на качествен и спокоен живот, при активното съдействие на международния банков и корпоративен капитал, и европейската политическа администрация!

Проектът предлага федеративна структура, която да надстрои съществуващата, като обедини в един съюз - свободни, самостоятелни и самоуправляващи се етнически, и политически единици. Предлага нова култура на съвместен живот, липсваща на съвременната организация!

Предлага промяна, която носи потенциал за развитие!

При цикличността си, нещата от живота, никога не се повтарят, напълно. Днес, хората и цивилизацията им, са съвършено други, независимо, че човекът не е поумнял, за тези две хилядолетия!

Европейският Съюз има възможност да обедини средиземноморските, черноморските и каспийските етноси, народи и държави, управлявайки паралелните светове на техните различни политически системи и религии, като общ управленски и административен център, с ново  седалище или разнообразие от такива.  

Виена, Прага или София, заедно или поотделно, са изключително подходящи, за да успее Съюза, постепенно да изравни, ако може,  икономическите и културни нива на съществуване, хармонизирайки ги, без да нарушава правото на политически избор, бит и религия, като използва  многообразието като сила. Трудно, но осъществимо дело!

Към 48-те европейски държави, от които 28 са членове на Европейския Съюз, с различен статут, биха могли да се включат останалите части от територията на Европа, като тяхната териториална принадлежност се повтори с етническата й раздробеност и с федеративната й обхватност. Площта на континента, заедно с прилежащите острови е около 10 180 000 квадратни километра, а населението преминава границите на 740 милиона жители.

При, евентуално приемане на проекта и осъществяване на обединение, тези параметри рязко ще се променят, дори, без да се включи присъединената площ на трите вътрешни морета! В единна федерация се обединяват територии с изключителен потенциал и възможности!

Новият Европейски Съюз би могъл да се превърне в най-могъщата икономическа и политическа структура на света, която да бъде в състояние да ръководи и да наложи мир, поне в своите стари и новоприсъединени територии, чиято непрекосновеност ще опази!

Може би, не трябва да се занимава със световното  политическо ежедневие и да гледа, само себе си и своите етноси, без да се налага над други, защото ще си е самодостатъчна,  защото може да бъде самостоятелна политическа, икономическа и културна, световна сила!

Възможно е, политиката на новия Съюз да надделее над политиката, водена от някои съвременни държави, на незащитима и неконтролирана намеса, във вътрешните работи на други страни.  

Трябва да се възпитат нови поколения политически кадри, откъснати от традиционните похвати в противостоящото съвремие, но и познаващи развитието на света до днес, за да могат да управляват и водят Европейската федерация по нови, и различни пътища.

След приключване на т. н. Студена война, човечеството изпитва остра нужда от нови политически форми и отношения, от нови перспективи, от нови действителни, а не виртуални политически играчи, …  от нова, спокойна дигитална среда!

Същевременно, водещите страни и корпорации, продължат да участват и да пречат при създаването, на подходяща обстановка за нов световен порядък, поставяйки го, непрекъснато, в безпорядък! САЩ не могат и не искат да се откажат или споделят  планетарното си политическо и икономическо господство, Русия – не иска и не може да си позволи да загуби, каквото и да е - дори, религиозното си влияние!

Примерите за търпимост и толерирането на намеса, от водещите лидери, в институционалните и териториални права, на всяка съвременна държава, се копира от останалите, без изключение! Поведението на Турция, Русия, Китай и Великобритания, до преди десетилетие, дори, на незначителната, по размерите си, Македония и съседите й – Сърбия, Гърция и Албания, и днес, повтарят остарели политически доктрини и отношения, стремейки се да присвоят, колкото и, каквото могат от другите, за своя сметка! Дори, имат велики стратегии, за това!

2.

Предлагам да се реализира нова институционална форма на управление, в нови териториални и пространствени граници на съюз, между Средиземноморските, Черноморските и Каспийски страни, и Европа като  - 

ФЕДЕРАТИВЕН  СЪЮЗ  НА УПРАВЛЕНИЯ, НА ДЪРЖАВИ НА ЕТНОСИТЕ.

Проектът може да се осъществи, в рамките на територията на предлагания нов политически и валутен съюз, като постепенното отпадане на вътрешните териториални граници ще се реализира контролирано, за да се опази -

расовата еднородност,

чистотата на етносите и

техния неоспорим териториален и културен обхват!

Това са част от етапите и бъдещите промени в света.

Те са шанс за Европейския Съюз, да използва възможностите на Средиземноморието и бреговете на другите морета!

Светът и Европа биха могли да подчинят, и контролират всички процеси, необходими за просперитета им!

Безусловно, това развитие  -  е тяхно, възможно, бъдеще!

Нужна е човешка, корпоративна и политическа добронамереност, и реална управленска воля!

3.

Проектът предвижда политическата и териториална  промяна да се осъществи с помощта на всички участници, като старите и, все още, действащи доминанти, постепенно да изгубят водещата си роля и се включат равнопоставено, при създаването на новите отношения.

Очевидно, днес някои страни търсят пътища, макар и самостоятелно, да оглавят света. Подобни са и скритите, и незабравени амбиции на други, но  -  всички те са, все още, здраво стъпили, на отмиращите политически отношения и са в хармония с остарелите, и мъчителни политически действия на Европейския Съюз!

Развитието ще е бавно и, никога няма да завърши, нито остарялото ще се предаде окончателно, подобно на съществуващите и днес, икономически и социални форми, останали от предишни отношения, живи, в не една страна, по света.

Не можем да преминем през живота, без да преживеем миналото и да си извадим поука, защото ще продължим да се влачим, недовършили работата си.

Важи за всички и всичко.

4.

Новият съюз би могъл да обедини старите членки на Европа с:

*Руската федерация, Кавказките републики, Казахстан и Турция,

*бившите територии на Римска империя -  Сирия, Ливан, Израел и Йордания,

*Иран и Ирак,  с богатствата на люлката на човешката култура край Двуречието,   

*Северноафриканските страни - Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко, което ще затвърди съществуващите връзки на народите и икономиките на Италия, Испания и  Франция, на Великобритания, България и особено на  Турция, с народите на Североизтока, Близкия изток и Северна Африка.

Връзките, между тях, са хилядолетни, а днес – са в неестествено политическо състояние на разделение. То носи  - вреди.

5.

Ползите от обединението ще са многостранни и перспективни, за всички, за света!

За присъединените страни - ще са икономически разнообразни и безкрайно динамични, трудни и, променящи се, но с изявен принос за успокояване на геополитическата среда в регионите на Европейския изток, на Близкия изток и Средиземноморието, без да се ограничава, досега съществуващият, във всяка от тях, държавен ред, религия, бит, условия на труд и живот, както  и  без териториални, колониални, и религиозни войни! Ще се облагороди доминацията на корпоративните интереси в рамките на територията на новия Съюз, както и влиянието на Великите сили, ще се разширят пазарите, ще се наподоби обхвата, живота и развитието, на изчезналата, преди две хилядолетия Римска или наскоро - Османска империя, вземайки полезното от тях.

Ще трябва да се подчертаят, синтезирано и някои други ползи, като –

·         Политиките на европейските страни ще се отърсят от доминиращите, все още, претенции за териториални, икономически и геополитически влияния,

·         ще се обединят към единна и общоприета цел – постигане на нормални условия на живот за всички хора, етноси и народи в Съюза,

·         ще се съберат производствените и технологични възможности на различни икономически, политически, религиозни и културни субекти,

ще се увеличи стопанският капацитет и финансовите му възможности, а пазарите ще придобият еднакви законови характеристики,

·         същевременно ще се запазят културните и религиозните различия. 

·         Съюзът ще е естествено противодействие на тероризма, при общите усилия на всички държави-членки,

·         ще се облагороди и защити демократичния път на федеративно етническо развитие,

·         културното обединение ще афишира автентичността и етническото си многообразие, ще се заздравят разпокъсаните, в цивилизационно отношение, Европа, Близък изток и Северна Африка, като ще се съхрани целостта им в бъдеще, отново чрез културата,

·         ще се тушират, извън статуквото,  псевдо-национализмът, популизмът и религиозният фанатизъм, раждащи расизъм,

·         ще се съхрани автентичността на религиите и техните териториални параметри,

·         ще се усмирят и подчинят изявени териториални, енергийни, религиозни и геополитически аспирации,

·         ще се ограничи стимулирането и създаване на огромни имигрантски потоци, както и държавното участие в тях,

·         ще се оформят териториалните етнически граници, без промяна на държавните, създавайки, етнически и на религиозна основа, федерации,

·         ще се създадат фондове и фондации, които активно ще подкрепят и подпомагат изоставащите,

·         човечеството и Съюзът ще се обединят за осъществяване на нови политически -несъществуващи до днес, общи, глобални цели, особено в областта на овладяване на Земята,  Космоса и иновациите,

·         ще се създадат условия за ново културно Възраждане и, в края на краищата – Съюзът ще се превърне във федеративна държава, с всички плюсове и минуси, но с установен и траен етнически мир,

·         ще се превърне в демократична „империя“ с федеративно управление на етносите,

·         етносите от страните-членки в Европейския федеративен съюз ще направят първата крачка към свят без врагове! За това, дали е възможно съществуването на  такъв, ще дам моето становище в отделен ескиз?

6.

Нужно е да се създаде управленска политическа и валутна структура на федерация, която да е в хармония с променливостта на протичащите процеси. Ad rem, точно, ясно!

Ще бъдат ограничени, а по-късно и изключени безсмислените териториални промени, както и туширани, завоевателните икономически интереси. Постепенно, ще се притъпят религиозните искри и особено, горещите пламъци, между етнически и религиозни доктрини. Законите на всяка, отделна страна ще се спазват, задължително, от всички! Процесите са изключително трудни и, поради това, бавни, а някъде и невъзможни, на пръв поглед, но ще мине време и Федеративна Европа на етносите ще се превърне в най-могъщата политическа, икономическа, религиозна и културна структура в света!

Подобна, на досегашната липса на хармония - знаем, че съществува, откакто съществуват човешките общества, едни напреднали, други изоставащи, едните будни, другите – спящи.

Предлагам PAX ROMANA II - като основа за създаването на нов Федеративен Съюз от равноправни етнически членове на Средиземноморските, Черноморските и Каспийските федеративни държави.  

7.

Той съществува и днес, тъй като на територията на автентична Европа, живеят огромни човешки маси, бивши граждани на северноафриканските, близкоизточните и кавказките страни, особено във Франция, твърде много във Великобритания, Нидерландия, Белгия и Дания, в Швеция и Норвегия, в Германия, в Русия или Турция. Такива няма, само сред ледовете на Гренландия, като не съм уверен в това.

Проектът предвижда, не само, юридически, валутни, териториални и административни промени в съществуващия Европейски Съюз. Към тях ще се прибавят и промените, които ще настъпят в страните около Средиземно, Черно и Каспийско море, за да се превърнат във вътрешни, по подобие на функциите на Средиземноморието в древността, а  днес – и на страните около Черно, и Каспийско море. Обвързването им ще е от икономическа полза и екзистенциален успех за всички брегове, и народи. И за света!

8.

Ще се отдръпнат, далеч на изток или юг и граничните зони, превръщайки териториите на страните, в естествена преграда пред бъдещи имигрантски потоци. По този начин, отделните етнически администрации ще могат коректно да защитят членството си в предлаганата структура, родена  като следствие, на протичащите днес, динамични световни процеси, давайки своя принос.

Ще се оформят по-ярко специфичните културни особености на различните етноси, ще се създадат условия за тяхната равнопоставеност и това е следващият общ проект, стъпил върху различията, които ще обединяват и, който ще предоставя, след време, на компетентната администрация за рефериране.

9.

Федеративната административна структура на етносите ще е обща и единна, а пространственото и териториално планиране ще се основава на гравитационните сили на водещите урбанизирани ядра – естествени центрове на новото регионално структуриране, формирано, евентуално, на основата на няколко категории региони, префектури и диосцези за икономическо, и политическо управление, като държавите-членки ще запазят своя статут, а пътят до конвергенция на етносите, с тези, от по-развитите и стари членки, ще е ненужен. Но, какво от това - в тях е съхранената сила на Съюза като цяло!

Трудно ще се намери обща форма на управление, запазвайки, избраните легитимни политически форми в отделните страни, но Съюзът ще е федеративно обединение, което, на първо време, ще развива постепенното си сближение, предимно на културна, търговска и икономическа, валутна и етническа основа, освен на политическата, запазвайки, съществуващите, общи териториални граници.

10.

Проектът не е laterna magica, магически уред, за възпроизвеждане на цветни политически и културни картини, измамни по своята същност, а опит да се предложи решение, основаващо се изцяло на разума!

Той трябва да се превърне в lex scripta / лекс скрипта / - писан и стриктно спазван, контролиран закон, от всички граждани, етноси и държави!

Проектът не би могъл да е и lapis philosophorum, философски камък, който да има силата, да превръща хората и техните сдружения, от напълно глупави - в умни, разумни, високо морални и оптимално полезни!

11.

Възможностите на федеративното етническо обединение трябва да се използват пълноценно, макар да са трудно и бавно осъществими.

Тъй като религиозно обединение е органично невъзможно! То не е и алтернатива!

Но, ако обединението се реализира, то ще има, за партньори, най-мощните религии в съвременния свят, независимо различията им!

Човечество си струва да опита, без да наруши целостта и правата, на всички, без изключение, граждани и държави!

Би могло да се превъзмогне и, написаното от Монтескьо -   

„Всеки да защитава интересите си, без да държи сметка за интересите на другите.“   /„Персийски писма“/.

Ще е задължително спазването на законите, реда и условията на живот, както и уважението към тях, във всяка отделна страна и доминиращите в нея, религия и култура! Етническото регионално управление ще избира единната държавна административна и политическа власт, а тя – общата федерална!

Обединението ще гарантира устойчивост и ще е от изключителна важност за жизнеността на всеки, подобен - първоначално механичен, политически, финансов и икономически сбор, от страни и етноси.

Днес, липсата на единна отличителна културна принадлежност, е една от очевидните спънки в съществуването и развитието, на сега действащата организация на Европейския Съюз, в която отсъствието й, е и обидно! Та, нали тя е в неговата основа!             

Ползите, от създаване на нов политически и икономически, валутен, научен и технологичен, етнически и културен характер на Съюза, ще обогатят с изключителното си разнообразие, неговото расово и етническо многообразие, а със строго контролираната и доминираща толерантност, подобна на живота в Римската империя, ще създадат условия за просперитет, през идните години, чрез демократичните  форми на политическо управление, когато тази федеративна етническа структура ще намери своето естествено обединение и с други стратегически партньори, когато ще обхванат и останалия свят!

али, европейските, кавказките, близкоизточните и северноафриканските етноси, и народи ще имат сили да се обединят, в този невъобразим конгломерат от хора и религии, бит и природни, човешки богатства и ресурси, със специфичната си култура, езици и диалекти, автентичен  фолклор, трудови навици и производствена дейност, здраве и образование, знания и иновативни възможности, не знам?

Но, си струва да се опита, заради нормалното им съществуване и общ просперитет!

Дали, проектът е възможен, дали, човечеството ще порасне, за да го осъществи  -  също не знам! Зависи от всички!

Като заявявам, че изводите и решенията на проекта за нов „Федеративен Европейски Съюз“ са плод, единствено, на независимите ми разсъждения, представям материала за нотариална заверка – за защита на авторските ми права върху него.

арх. Михаил Петков  / 1990 / 2011 / 2017 г.

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития
Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него
Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2
Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3
Градски ескизи 311: Заедно
Градски ескизи 312: Нищо ново
Градски ескизи 313: Намерено незнание
Градски ескизи 314: С надежда
Градски ескизи 315: Лунна светлина 1
Градски ескизи 316: Лунна светлина 2
Градски ескизи 317: Лунна светлина 3
Градски ескизи 318: Лунна светлина 4
Градски ескизи 319: Лунна светлина 5
Градски ескизи 320: Лунна светлина 6
Градски ескизи 321: Урбанистични промени 1
Градски ескизи 322: Малко преди Коледа 2016 | 1
Градски ескизи 323: Малко преди Коледа 2016 | 2
Градски ескизи 324: Урбанистични промени 2
Градски ескизи 325: Урбанистични промени 3
Градски ескизи 326: Бъдещето на Балканите 1
Градски ескизи 327: Отново за НОВА териториално устройствена схема на РБ
Градски ескизи 328: НЕ свързани мисли 1
Градски ескизи 329: НЕ свързани мисли 2
Градски ескизи 330: НЕ свързани мисли 3
Градски ескизи 331: НЕ свързани мисли 4
Градски ескизи 332: НЕ свързани мисли 5
Градски ескизи 333: НЕ свързани мисли 6
Градски ескизи 334: НЕ свързани мисли 7
Градски ескизи 335: НЕ свързани мисли 8
Градски ескизи 336: НЕ свързани мисли 9
Градски ескизи 337: НЕ свързани мисли 10
Градски ескизи 338: Още за лъжицата и … ескиз 192