|
Беше ноември 2012 година.
Почина Балева. Привечер разбрах от Елена хаджийката, която ми се обади,
нали всичко знае. Знае, но вече не чува.
Замислих се……. Изтърколи се живота, и моят.
Балева вероятно бе 84-85 годишна.
Беше особен човек, стегната, мнителна. Може би това бе съчетание на характера й, културата и средата, в която живота я бе поставил.. Беше пестелива и премерена.
Запазвам приятен професионален спомен за нея и за времето, през което работих в нейнияекип. Натрупах много знания и опит като проектант, защото имах пълна свобода
в работата си по градоустройствените проекти на ЕЖР” Витоша” и Малинова долина!
Сам, най-вече сам, но и с помощта на колегите, както и с безкористната подкрепа на арх.Ч. Павлов, като широкоскроен творец!
...........................
Бог да я прости!
Не знам дали наистина беше атеистка, никога не сме разговаряли на тази тема.
Беше човек за пример с поведението си за положението, в което се намираше семейството й. Никога не я видях да разточителства, с каквото и да е!
.....................................
Лека й пръст в Троян!
Рядко допускаше някой колега до себе си. Р. й беше най-доверена, но и нея вече я няма.
С резерва се отнасяше към другитe, а към нас, по-младите – като мек и умерен шеф.
Не обичаше ласкателите, виждаше ги, чувстваше ги и не рядко не криеше неприязънта си.
Никога не коментираше семейството си, но се интересуваше, познаваше и помнеше нашите близки.
Беше внимателна в отношенията си с нас. Не повиши глас нито веднъж, независимо дали е имала повод или не за това.
Обличаше се пестеливо и с вкус. Не обичаше да афишира личността си пред обществото,
пазеше се дори. Помагаше на всички, независимо за какво. Беше спокоен човек и
проектант с принципи, оформени в дългогодишния й стаж.
Не си позволяваше да сплетничи и отстояваше проектните си намерения, още повече, че имаше всичките възможности.
Не парадираше. Стремеше се да бъде справедлива, доколкото й позволяваха характера и
условията. Не винаги успяваше, но кой би могъл да се похвали с това.
Запазваше винаги добрия тон.
През годините, около 80-те, се събирахме седмично веднъж извън работата, в петък следобед, понякога и у тях.
Не хвалеше и пестеливо изразяваше задоволство.
Беше внимателна към здравето си и това винаги съм го давал за пример. Не говореше
много, тъй като това правеха ласкателите, а такива имаше винаги и навсякъде.
Oбръщал съм се към нея на ви, докато тя, като по-възрастна от почти всички ни, на ти. Не се притеснявах от това, още повече, че съществуваше дистанцията, която никой не се опитваше да промени. Така се чувствах спокойно. Гледах си работата и тя оценяваше това, дори се гордееше, си мисля. Следеше внимателно и дискретно работата и поведението на всеки, не позволяваше неконтролирани прояви. Работеше се в спокойна и делова обстановка и само служебна работа!
............................................................................
Светла й памет!
Ние, все още живите, един след друг, ще я последваме.
Рано или късно, кой кога реши!.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 13.11.2012 г.
|
