|
Виелица, лапавица, наваляло, навято, бавно движещи се коли с уплашени хора в тях, магистрала Хемус, трудно движещи се, почти безпомощно чистачки, непочистени платна и аз сред тази снежна буря, летящ в безумието си с 140 км/час, напрегнат, невиждащ почти нищо, несигурен! Покрити със сняг фарове, но и с чисто нови зимни гуми.
Някой ми говореше, подтикваше ме да се измъкна по-бързо и по-бързо от този ад.
Не спрях, докато не минах Витиня и тунелите й, задминавайки пъплещите коли.
Бях сам, уплашен от мощта на природата. Желаех едно – да се измъкна, колкото си може по-скоро, немислейки дори за сигурността си.
Излязох от последния тунел.
Посрещна ме мрачното небе над Софийското поле - сиво и черно, но без виелицата и лапавицата от другата страна на Балкана!
В малка България!
Бях закарал болен близък до дома му в Ловеч и се връщах, когато ме връхлетя това чудо....
Спомням си често този случай, години след това, но винаги напрежеието ме обхваща отново.
Някой ме пазeше!
Някой ме опази!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ септември .2013
|
