|
Стабилността на местоживеенето формира в общественото съзнание образите и поведението на хората, живеещи в различните урбанизирани територии. Имитациите са второстепенни по характер и трябва да се познават, за да се разбират по-добре оригиналите. Двете основни форми са черните кутии на човечеството, на гражданското и селското обитаване, а тяхното съдържание определя и характеризира културата, бита и метаморфозите в поведение на всеки. Гражданинът носи образа на свободния и търсещ творец, а живеещият на село – образа на примирения и човека, способен да се пригоди и нагоди, не само към природата.
Степените на урбанизация търсят, осигуряват и налагат този характерен белег на всички.
С ескиза си правя опит да определя накратко разликите между икономическите, културните и интелектуалните нива на живеещите в тях, като ги уподобявам на обикновените търговски отношения между хората и между отделните страни в международен план - на селото, с правата и възможностите, които осигуряват свободните икономически зони и печалбата за всички, а не само за обитателите в определените граници и територии - на града, дори само от юридическо естество.
Мога да определя тези степени и с характеристиките на отделните хора, които се стремят да получат, каквото и да е - със стремежа си към властта, който е най-силен и характерен за някои индивиди - стремеж или не към властта, независимо каква е тя, независимо начина, дори времето. Представете си моля, кои са се насочили и обсебели властта тук - у нас, разбира се, защото към други нямам интерес, а вероятно и вие! Ще оспорите ли, че властта е обсебена, завоювана, овладяна и завладяна от селяни?! Метафорично казано, но напълно вярно и искрено! Не изцяло, защото тук-там се срещат и възпитани хора, и творци, а не само откровени простаци. Впечатлението ми е такова, а вашето?
………………………………………
Необразовани и близки до елементарното човешко поведение, първични, заради близостта до „природата“ си, податливи към всичко нечистоплътно, изхвърлено от превърналите се отдавна в граждани, техни бивши земляци, те са умело използвани, заради стремежа си, от всевъзможни политически манипулатори, които привличат, прииждащите към града хора, като мухи. В града се стремят да се докажат и да изкоренят травмиращия ги комплекс на селската им малоценност! Това постигат доброволно – без обиди и без заклинания, като тяхната човешка форма и воля е прекършена и пре-проектирана, за да застане срещу тъжното лице на, адаптиралия се отдавна към градската среда, гражданин и неговото общество. Фигурата и поведението на новодошлия застана срещу тях и започна да ги управлява, и назидава! Нагло, безцеремонно, подходящо за неграмотния и недодялан парвеню! Истинският гражданин се свива в своята етичност, непознаващ и удивен от различния морал, несъществувал преди като ниво, в пределите на града.
Сякаш градът е нападнат от ята скакалци, сякаш градът е добронамерен приемник за новозеландският кехлибарен охлюв, чиято трансформация от вегетарианец в ядящ месо и червеи, е метафората на превъплъщението на новите завоеватели! Псевдо-политическата и културна демагогия развява своето знаме чрез необразования, невъзпитания, чрез поведението на наглеца, крадеца и малоумника, стигнал високо, толкова високо, че градските обществени отношения изпадат в паника, тъй като не разбират манипулацията, довела клонинга до богатството, до президентското място на нещото, до министерското кресло на нищото и изтляват, и изтичат сред помията, изпусната по естествен път от нежелаещите да се адаптират, променяйки и средата, подменяйки и утвърдените от човека закони, и човешки морал! Заради това! Удивително, многозначно, завинаги като че ли, а нашественикът лаконично се надсмива над еволюцията чрез посредствеността на революцията си. Разбира се временно, а не завинаги, защото Природата на обществените отношения не търпи липсата на хармония!
……………………………………………
Днес, в градовете по света живее 75% от населението на Земята. Останалите обитават други, уникално разнообразни урбанистични форми, близки или подобни на бита и средата на селото. Различни или близки до нея са и тяхната културна и цивилизационна среда, мечти и творчество. Различни са и всички, които живеят в нея и в селото, защото различията ярко се четат и виждат, още повече, че са окупирали напълно цялата видима и невидима власт!
Подмяната у нас води очевидно към условията и процесите за превръщането на града в град от селски тип, именно, заради липсата на специфичния градски характер в поведението, в морала и нравствеността на обществото като цяло, дори заради излъчването на всеки от преселилите се - приспособими. Но, как да измениш лицето си? Лицата им крещят, показвайки ниското човешко и интелектуално ниво, особено на едни – характерни за други живи земни форми! Те афишират автоматично простотията на избрания и на основната маса от тях!
…………………………………………..
И се срамувате, че сте негов съотечественик и негов съгражданин?
И се питате, от кой кът на тъмните дупки на човешкото общество е излазило това човешко недоразумение, кой го е издърпал? Питате се, защо родители и общество не са му дали това, от което се нуждае всяко човешко същество и всяка негова общност – възпитание, достойнство, знания? За да работи за прогреса с истината, а не да лъже, да говори, а не да празнослови, да пее, а не да фъфли, да не пълзи, а да се държи изправен, да се труди, а не да краде, да твори и да размишлява, а да не изпада в летаргия, да работи за обществото, нали то му плаща, а не да се обогатява? Питате се, дали този сетивен индивид е виждал, как се отнасят хората един към друг и защо не се повлиява от добрите примери на поведението им? Задавате си въпроса, докога ще манипулират прииждащите и защо те не прихващат човешкото, а се превръщат в доносници или предатели, податливо подобни на червея - готов на всичко, за да не прилича по нищо на предишния си вид!?
Не говоря за тези, умни и отрудени хорица от селото, бедни и работливи! Пиша за тия, прилични на хлебарките, които завладяха градовете с яростта на варвари. Но, как да ги сравня с „варварите“, с воините на Атила, та те нямат общо с техния човешки образ, а са някакви генетични модификации, при които този образ напълно липсва? Остатъците по българските земи са генно модифицирани и са готови на всичко, за да получат всичко – с малко ум или без хич, без знанията на човечеството, без усилия. Наготово! И ето ги – измислените, временни завоеватели, победителите, великите доминатори, вярващи в силите си, макар и единствени, защото нямат ум, а и придобитото от гражданина, задължение - да не се самооценяват, а да се сравняват!
Разбирам, че са най-удобните за манипулацията - нагли хора, със сбъркана природа, които неистово желаят да станат граждани, без да се променят. Задължен да се променя е само той - градът и старите му граждани! Затова манипулират тъпите и податливите, а с тях напълниха и градовете. Настаниха се, с имплантираните им възможности в най-ценните градски територии, но….запазиха „селската“ си култура и манталитет! Опростачиха средата! Смятам, че манипулираните ще си го върнат на обществото на манипулаторите, тъпкано! Скоро - като вземат нещата в свои ръце!
Градовете на България се превърнаха в много големи, огромни села! Не само с диалекта, той е простим, а основно с поведението в обществото и най-вече в незнанието при употребата на властта и идиотските медийни програми, които го манипулират ден и нощ, променят и непрекъснато връщат към миналото собствения си народ, без да съзнават!
……………………………………………
Питаме се, защо живота ни обедня, не само материално, защо лицето на културата и морала на хората се промени до неузнаваемост, защо децата и обществото опростяха, защо лицето на властта придоби идиотско изражение?
Защото простотията на преселилите се надделя над всичко и всичко придоби нейният образ! Защото всеки възпитава или манипулира тези, които са допуснали това, по свой тертип така, че да приличат на него! Умният – на ум, тъпият – на тъпота, доносникът – на подлост, манипулаторът – на себе си! Крадецът учи детето си да краде, неграмотният – на своето „образование“, охлювът – да пълзи и се нагажда, а селянинът им показва селските си номера!
Днес, светът е град и всички негови жители са възприели неговите порядки и са се подчинили, приели са неговото поведение, образ и духовно излъчване, нищо, че и той е роден от селото, но е еволюирал и пораснал в хилядолетията, чрез подходящия, за всеки поотделно, ред, а гражданското общество е пазителя му и твореца.
Сред гражданите, все още има индивиди, останали и невъзприели тази хармония между града и жителите му, които пазят другата, изработена и поддържана от тези, на които в селото им е по-уютно, където се чувстват сред свои и близо до природата, което е другото състояние, различаващо се от състоянието на гражданина, който навсякъде се чувства, като у дома си, непомнещ, но и незабравил миналите си допири и разбирателство с нея, от които не е странно, защо се е отказал, макар и не напълно.
Днес, градовете по света предлагат градската среда и тя е толкова по-ярко и категорично изразена, колкото е по-голям градът и колкото повече са хората в него! Тази среда носи прогреса и полета на творческото въображение, но у нас - и привнесената култура на селото!
От друга страна, по-старата форма на културата на обитаване носи изостаналост от всичко съвременно, носи забрава, неразбиране, но и друг уют, запазвайки ония форми на човешко общуване, непознати вече на съвремието ни.
……………………………………………….
Разликите в степените на развитие на ума и разума, обяснимо се виждат най-ясно там, където всеки се допира до архитектурата, тоест – до всичко, свързано с човека! До морала на индивида и до морала на обществото, до културата и образованието, до бита, средата и поведението, до възпитанието и до творчеството от най-високите степени, постигани от него, и до интелигентността. От тях бихме могли да извлечем характерното за носителите им от двете основни форми на средата за обитаване. Те показват развитието на едната и изоставането на другата, на всеки отделен човек, независимо произхода и местоживеенето му. Същото виждаме и в архитектурата, защото и тя е с градска или със селска физиономия и изказ, в най-концентрирания й вид като интелектуален продукт. Тя ни говори, както за автора й, така и за мястото, в което живее или е живял, а и за самото място. Нали?
……………………………………………….......
Селото пази автентичността на човешкия род, на етноса, докато градът го забравя с насмешка! Селото гледа миналото, а градът – бъдещето! Той копира съвременната култура и пълноценно живее с нея, развива я, променя я и колкото е по-голям, толкова е по-космополитен, а колкото е по-стар, толкова е по-богат, културен и чаровен!
Неприятно нещо е този космополитизъм, защото копира глобално наложената култура, на късно дошлите сред нея и налага забрава на автентичната, старата, еволюиралата, забравя танца и мелодията с неравноделното музикално звучене и такт, липсващи напълно в съвременния свят, нечувани, оригинални, непостигнати и непотърсени от други хармонии, непомирисани аромати, неовладени пространствени структури и човешки философски позиции, различни по мисъл, по звук и цвят, каквито никой друг, освен тебе не притежава, дори не би могъл да измисли и усвои!
………………………………………….
А светът опростява, уеднаквява се, въпреки, че е различен, като го видим с очите на деца и внуци! Ще можем ли да запазим уникалните танци, забравени от гражданите, ще опазим ли неравноделния такт, напълно чужд на чуждата хармония и музициране, ще съхраним ли красотата на шевицата, въпреки, че човечеството влезе и не иска да излезе от Космоса, сякаш тя не му дава своя космос, своята безценност, жарава и единственост и като че ли с нещо съвременната дигиталност я превъзхожда? С нищо, разбира се?
Нека опазим своето, защото то е единствено, както единствени са Боян Магесник, поп Богомил и Симеон Агрипа, както баба Ванга и учителя, на мнозина по света, Дънов, да осмислим и възприемем новото, измислено от други и показано от нас, а накрая да го изядем.
…………………………………………………….
Дали глобализмът не е задушаващия смог за автентичността на отделните етноси по света, дали някои не търсят нейното унищожаване или непотребност, защото те нямат такава? Как ще погледне на тези процеси обединена Европа с нейното мултиетническо разнообразие, как ще погледне бялата и дългоноса раса?
Може ли архитектурата да е тази човешка дейност, която, както винаги, ще намери компромиса и ще изрази метаморфозите в човешкото развитие и култура? Накъде ще тръгне човека, към Космоса или към себе си, за да се обогати и да премахне разликите, получени следствие от местоживеенето си? Дали глобализацията и градът няма да погълнат културата и да я изплюят, напълно различна? Предлагам да се опазим, заедно с автентичността на селото и културата на стария град, оптимално използвайки силата на съвремието, за да развием новия - заедно с дошлите, по-хармонично!
Наближава Коледа и Рождество Христово, бъдете здрави!
Михаил Петков / 18 – 19. 12. 2015 г.
|
