КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 240: Селянинът

Сряда, 23 Декември 2015 00:00
01

Градски ескизи 240
Селянинът

 
На Малчо, който днес навърши 11 
 

Стабилността на местоживеенето формира в общественото съзнание образите и поведението на хората, живеещи в различните урбанизирани територии. Имитациите са второстепенни по характер и трябва да се познават, за да се разбират по-добре оригиналите. Двете основни форми са черните кутии на човечеството, на гражданското и селското обитаване, а тяхното съдържание определя и характеризира културата, бита и метаморфозите в поведение на всеки. Гражданинът носи образа на свободния и търсещ творец, а живеещият на село – образа на примирения и човека, способен да се пригоди и нагоди, не само към природата.

Степените на урбанизация търсят, осигуряват и налагат този характерен белег на всички.

С ескиза си правя опит да определя накратко разликите между икономическите, културните и интелектуалните нива на живеещите в тях, като ги уподобявам на обикновените търговски отношения между хората и между отделните страни в международен план - на селото, с правата и възможностите, които осигуряват свободните икономически зони и печалбата за всички, а не само за обитателите в определените граници и територии - на града, дори само от юридическо естество.

Мога да определя тези степени и с характеристиките на отделните хора, които се стремят да получат, каквото и да е - със стремежа си към властта, който е най-силен и характерен за някои индивиди - стремеж или не към властта, независимо каква е тя, независимо начина, дори времето. Представете си моля, кои са се насочили и обсебели властта тук - у нас, разбира се, защото към други нямам интерес, а вероятно и вие! Ще оспорите ли, че властта е обсебена, завоювана, овладяна и завладяна от селяни?! Метафорично казано, но напълно вярно и искрено! Не изцяло, защото тук-там се срещат и възпитани хора, и творци, а не само откровени простаци. Впечатлението ми е такова, а вашето?

………………………………………

Необразовани и близки до елементарното човешко поведение, първични, заради близостта до „природата“ си, податливи към всичко нечистоплътно, изхвърлено от превърналите се отдавна в граждани, техни бивши земляци, те са умело използвани, заради стремежа си, от всевъзможни политически манипулатори, които привличат, прииждащите към града хора, като мухи. В града се стремят да се докажат и да изкоренят травмиращия ги комплекс на селската им малоценност! Това постигат доброволно – без обиди и без заклинания, като тяхната човешка форма и воля е прекършена и пре-проектирана, за да застане срещу тъжното лице на, адаптиралия се отдавна към градската среда, гражданин и неговото общество. Фигурата и поведението на новодошлия застана срещу тях и започна да ги управлява, и назидава! Нагло, безцеремонно, подходящо за неграмотния и недодялан парвеню! Истинският гражданин се свива в своята етичност, непознаващ и удивен от различния морал, несъществувал преди като ниво, в пределите на града.

Сякаш градът е нападнат от ята скакалци, сякаш градът е добронамерен приемник за новозеландският кехлибарен охлюв, чиято трансформация от вегетарианец в ядящ месо и червеи, е метафората на превъплъщението на новите завоеватели! Псевдо-политическата и културна демагогия развява своето знаме чрез необразования, невъзпитания, чрез поведението на наглеца, крадеца и малоумника, стигнал високо, толкова високо, че градските обществени отношения изпадат в паника, тъй като не разбират манипулацията, довела клонинга до богатството, до президентското място на нещото, до министерското кресло на нищото и изтляват, и изтичат сред помията, изпусната по естествен път от нежелаещите да се адаптират, променяйки и средата, подменяйки и утвърдените от човека закони, и човешки морал! Заради това! Удивително, многозначно, завинаги като че ли, а нашественикът лаконично се надсмива над еволюцията чрез посредствеността на революцията си. Разбира се временно, а не завинаги, защото Природата на обществените отношения не търпи липсата на хармония!

……………………………………………

Днес, в градовете по света живее 75% от населението на Земята. Останалите обитават други, уникално разнообразни урбанистични форми, близки или подобни на бита и средата на селото. Различни или близки до нея са и тяхната културна и цивилизационна среда, мечти и творчество. Различни са и всички, които живеят в нея и в селото, защото различията ярко се четат и виждат, още повече, че са окупирали напълно цялата видима и невидима власт!

Подмяната у нас води очевидно към условията и процесите за превръщането на града в град от селски тип, именно, заради липсата на специфичния градски характер в поведението, в морала и нравствеността на обществото като цяло, дори заради излъчването на всеки от преселилите се - приспособими. Но, как да измениш лицето си? Лицата им крещят, показвайки ниското човешко и интелектуално ниво, особено на едни – характерни за други живи земни форми! Те афишират автоматично простотията на избрания и на основната маса от тях!

…………………………………………..

И се срамувате, че сте негов съотечественик и негов съгражданин?

И се питате, от кой кът на тъмните дупки на човешкото общество е излазило това човешко недоразумение, кой го е издърпал? Питате се, защо родители и общество не са му дали това, от което се нуждае всяко човешко същество и всяка негова общност – възпитание, достойнство, знания? За да работи за прогреса с истината, а не да лъже, да говори, а не да празнослови, да пее, а не да фъфли, да не пълзи, а да се държи изправен, да се труди, а не да краде, да твори и да размишлява, а да не изпада в летаргия, да работи за обществото, нали то му плаща, а не да се обогатява? Питате се, дали този сетивен индивид е виждал, как се отнасят хората един към друг и защо не се повлиява от добрите примери на поведението им? Задавате си въпроса, докога ще манипулират прииждащите и защо те не прихващат човешкото, а се превръщат в доносници или предатели, податливо подобни на червея - готов на всичко, за да не прилича по нищо на предишния си вид!?

Не говоря за тези, умни и отрудени хорица от селото, бедни и работливи! Пиша за тия, прилични на хлебарките, които завладяха градовете с яростта на варвари. Но, как да ги сравня с „варварите“, с воините на Атила, та те нямат общо с техния човешки образ, а са някакви генетични модификации, при които този образ напълно липсва? Остатъците по българските земи са генно модифицирани и са готови на всичко, за да получат всичко – с малко ум или без хич, без знанията на човечеството, без усилия. Наготово! И ето ги – измислените, временни завоеватели, победителите, великите доминатори, вярващи в силите си, макар и единствени, защото нямат ум, а и придобитото от гражданина, задължение - да не се самооценяват, а да се сравняват!

Разбирам, че са най-удобните за манипулацията - нагли хора, със сбъркана природа, които неистово желаят да станат граждани, без да се променят. Задължен да се променя е само той - градът и старите му граждани! Затова манипулират тъпите и податливите, а с тях напълниха и градовете. Настаниха се, с имплантираните им възможности в най-ценните градски територии, но….запазиха „селската“ си култура и манталитет! Опростачиха средата! Смятам, че манипулираните ще си го върнат на обществото на манипулаторите, тъпкано! Скоро - като вземат нещата в свои ръце!

Градовете на България се превърнаха в много големи, огромни села! Не само с диалекта, той е простим, а основно с поведението в обществото и най-вече в незнанието при употребата на властта и идиотските медийни програми, които го манипулират ден и нощ, променят и непрекъснато връщат към миналото собствения си народ, без да съзнават!

……………………………………………

Питаме се, защо живота ни обедня, не само материално, защо лицето на културата и морала на хората се промени до неузнаваемост, защо децата и обществото опростяха, защо лицето на властта придоби идиотско изражение?

Защото простотията на преселилите се надделя над всичко и всичко придоби нейният образ! Защото всеки възпитава или манипулира тези, които са допуснали това, по свой тертип така, че да приличат на него! Умният – на ум, тъпият – на тъпота, доносникът – на подлост, манипулаторът – на себе си! Крадецът учи детето си да краде, неграмотният – на своето „образование“, охлювът – да пълзи и се нагажда, а селянинът им показва селските си номера!

Днес, светът е град и всички негови жители са възприели неговите порядки и са се подчинили, приели са неговото поведение, образ и духовно излъчване, нищо, че и той е роден от селото, но е еволюирал и пораснал в хилядолетията, чрез подходящия, за всеки поотделно, ред, а гражданското общество е пазителя му и твореца.

Сред гражданите, все още има индивиди, останали и невъзприели тази хармония между града и жителите му, които пазят другата, изработена и поддържана от тези, на които в селото им е по-уютно, където се чувстват сред свои и близо до природата, което е другото състояние, различаващо се от състоянието на гражданина, който навсякъде се чувства, като у дома си, непомнещ, но и незабравил миналите си допири и разбирателство с нея, от които не е странно, защо се е отказал, макар и не напълно.

Днес, градовете по света предлагат градската среда и тя е толкова по-ярко и категорично изразена, колкото е по-голям градът и колкото повече са хората в него! Тази среда носи прогреса и полета на творческото въображение, но у нас - и привнесената култура на селото!

От друга страна, по-старата форма на културата на обитаване носи изостаналост от всичко съвременно, носи забрава, неразбиране, но и друг уют, запазвайки ония форми на човешко общуване, непознати вече на съвремието ни.

……………………………………………….

Разликите в степените на развитие на ума и разума, обяснимо се виждат най-ясно там, където всеки се допира до архитектурата, тоест – до всичко, свързано с човека! До морала на индивида и до морала на обществото, до културата и образованието, до бита, средата и поведението, до възпитанието и до творчеството от най-високите степени, постигани от него, и до интелигентността. От тях бихме могли да извлечем характерното за носителите им от двете основни форми на средата за обитаване. Те показват развитието на едната и изоставането на другата, на всеки отделен човек, независимо произхода и местоживеенето му. Същото виждаме и в архитектурата, защото и тя е с градска или със селска физиономия и изказ, в най-концентрирания й вид като интелектуален продукт. Тя ни говори, както за автора й, така и за мястото, в което живее или е живял, а и за самото място. Нали?

……………………………………………….......

Селото пази автентичността на човешкия род, на етноса, докато градът го забравя с насмешка! Селото гледа миналото, а градът – бъдещето! Той копира съвременната култура и пълноценно живее с нея, развива я, променя я и колкото е по-голям, толкова е по-космополитен, а колкото е по-стар, толкова е по-богат, културен и чаровен!

Неприятно нещо е този космополитизъм, защото копира глобално наложената култура, на късно дошлите сред нея и налага забрава на автентичната, старата, еволюиралата, забравя танца и мелодията с неравноделното музикално звучене и такт, липсващи напълно в съвременния свят, нечувани, оригинални, непостигнати и непотърсени от други хармонии, непомирисани аромати, неовладени пространствени структури и човешки философски позиции, различни по мисъл, по звук и цвят, каквито никой друг, освен тебе не притежава, дори не би могъл да измисли и усвои!

………………………………………….

А светът опростява, уеднаквява се, въпреки, че е различен, като го видим с очите на деца и внуци! Ще можем ли да запазим уникалните танци, забравени от гражданите, ще опазим ли неравноделния такт, напълно чужд на чуждата хармония и музициране, ще съхраним ли красотата на шевицата, въпреки, че човечеството влезе и не иска да излезе от Космоса, сякаш тя не му дава своя космос, своята безценност, жарава и единственост и като че ли с нещо съвременната дигиталност я превъзхожда? С нищо, разбира се?

Нека опазим своето, защото то е единствено, както единствени са Боян Магесник, поп Богомил и Симеон Агрипа, както баба Ванга и учителя, на мнозина по света, Дънов, да осмислим и възприемем новото, измислено от други и показано от нас, а накрая да го изядем.

…………………………………………………….

Дали глобализмът не е задушаващия смог за автентичността на отделните етноси по света, дали някои не търсят нейното унищожаване или непотребност, защото те нямат такава? Как ще погледне на тези процеси обединена Европа с нейното мултиетническо разнообразие, как ще погледне бялата и дългоноса раса?

Може ли архитектурата да е тази човешка дейност, която, както винаги, ще намери компромиса и ще изрази метаморфозите в човешкото развитие и култура? Накъде ще тръгне човека, към Космоса или към себе си, за да се обогати и да премахне разликите, получени следствие от местоживеенето си? Дали глобализацията и градът няма да погълнат културата и да я изплюят, напълно различна? Предлагам да се опазим, заедно с автентичността на селото и културата на стария град, оптимално използвайки силата на съвремието, за да развием новия - заедно с дошлите, по-хармонично!

Наближава Коледа и Рождество Христово, бъдете здрави!

Михаил Петков / 18 – 19. 12. 2015 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions