|
Питам се, само заради липсата на средства ли, световно утвърдени творци и бележити майстори не проектират или скулптират, за който и да е български град или елементи от него?
Има ли нещо по-красиво от живия град, та изоставяме нашите на произвола на времето и безстопанствеността?
Импулсивно поглеждам, ту към столицата и нейният, толкова характерен и тромав център, към удивителните с потенциала си Пловдив, Варна и Русе, които се нуждаят от още и качествена устройствена, и пространствена намеса, за да стават все по-красиви, ту към малките Видин и Свищов, Габрово и Ловеч, Търново, Враца или Балчик, привличащи с божествено красивата си природа, с архитектурната и пространствената си неповторимост.
Дали световни майстори биха могли да работят за части от тях, да слеят архитектурата и природните им красоти, скалите по бреговете на морето или реките, да навържат мостовете им с градската среда? Край Дунав, Янтра или Осъм, с бързеите или сред заспалите им води? Какви бележити възможности, пространства и картини биха се получили в резултат на тяхната намеса, в единно градско пространство, сливащо удивителната природа с майсторската им работа!
Виждам скулптирани красивите брегове на Калиакра или тия, край Балчик и Созопол, от Кристо! Пред черните води на зимното намръщено море!
Представям си крепостта от Иван-Александровото време над Ловеч и целия стар квартал под нея – в края на май и началото на юни, сред упойващата миризма на люляк, пропила се в града, сред дечицата, подели със звънливите си гласчета „Върви, народе възродени!“ и с новата кинетична скулптура, покриваща пешеходния мост „за никъде“, проектирана от Калатрава и слелите се в хармония други мостове над Осъм. Там, пак там, в Ловеч - под скалите, сюрнали се надолу към притихналите води на реката, виждам намесата и на Кристо - с една пространствена художествена композиция, облякла с абстрактността си „Пресечената скала“ и отвесните скали на баирите срещу приказния пейзаж на Вароша, виждам скалата, отсякла душата на града и изчезващите му жители, с черните дупки на тунелите в нея, и линията, минаваща под паметника, вдигнат в почит на жертвите на тоталитаризма, край Осъм и Върбовка! В жълто! В жълто, с тук-там ярко-черни акценти, забулили паметници, къщи и скали.
Защо не възложат да се проектира и покрие откритият пешеходен мост, както им предложих, преди години - с нови пространства за градски културни функции? Защо не търсят пари и възможности да създават архитектурни шедьоври, които липсват на друго място по света, които отличават малкия градец от еднаквото и посредственото, които само той може да притежава, чрез ума на жителите му, с красотата на природата и възможностите, които средата и историята му предлагат, толкова редки в съвременното глобализиращо се човечество? Защо от Ловеч не поканят Сантяго Калатрава да проектира покритието на моста и да остави в него своя печат? Градът би могъл да се превърне в единствения град в света с два живи покрити моста.
Защо Габрово не се прочуе със слялата се природна красота на Балкана, с града и реката, и с многото други? Защо гражданите на Габрово не поканят Кристо, за да се прочуят бреговете на пенливата Янтра, прорязваща града? Защо гражданите на белия Балчик не потърсят някой, който да създаде от града архитектурно бижу? Защо чиновниците от МК канят само безполезни бабички на моята възраст – добре сложени, но отдавна, а не поканят някои майстори?!
И Великото Търново край Янтра, със Стамболовия мост, под който един безстрашен мой родственик е преминал с двуплощния си самолет, преди много години, и Ловеч с меандрите на Осъм, по поречието на която, преди 12-15 хиляди години, е минавал т.н. „Път на кехлибара“, и градовете по поречието на Струма, там, където и днес слушат мелодичните и напевни песни, съчинени от траките, живели преди всички край нея, всички те жадуват за нещо различно, знаково, чудо! Защо София не покани Гери, архитекта Франк Гери, за да й проектира Националния исторически музей в средата на т.н. княжеска градина?! Представям си ползите за градовете и жителите им, а вие?!
Какво е изкуството, което твори свободният и независим човек, знае ли някой? Какъв е неговия израз? Кой търси контакт с него? Кому е нужно? Има ли го в живота ни? Срещали ли сме го някога, някъде, край полята на село?
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 12 – 17. 2016 г.
|
