|
Почти всяка сутрин съм в него. От години. През осемдесетте и деветдесетте - всеки ден по два-три пъти. Разхождахме се с великолепния доберман, който по всичко приличаше на по-високата, интелектуално и физически, категория хора. В студ, в сняг, в дъжд или пек, бяхме навън, обикаляйки голата поляна на втора част на парка, а след неговата кончина, сам се мотам по алеите на южната му част. Паркът е хубав, но очевидно незавършен градоустройствено, а и интелектуално. Струва ми се – и професионално!
Ще попитате защо? Ето защо.....
Паркът се пресича от една малка рекичка, която не пресъхва и само веднъж преля, за близо половин столетие. Рекичка, която няма нищо общо с него, нито той с нея! Учудващо и дори парадоксално! Вместо да се слеят в едно – рекичката тихо се изшмулва през тялото му , неоставяйки следа в него, дори с животворната си вода.
Знам, знам, че във водите й има изпуснати отровни съединения от телата на живеещите в Драгалевци и около му селяни, граждани на Голяма София, но това е проблем на санитарните инспекции на мързеливата столична администрация, а и на още по-невъзмутимите служители, уж грижещи се за парка и живота в него, .....както и на всички нас, естествено!
Възможно ли е да се проектираи реализира парк - през територията, на който тече рекичка, малка, макар и малка, без да се ползват водите й за напояване на зелените площи и цялата растителност от цветя, храсти и дървеса?! И това, разбира се, е най-дребното! Не бих си позволил да проектирам, но въображението ми вижда още, какви ли не чудесии.
Може би Общината и дирекцията, отговорна за парка се опасяват, че той ще замирише зловонно отвсякъде и благоуханни миризми ще се насочат към града и по-точно към чаровния му център - с прекрасната и единствена по своята красота на света пешеходна зона, и миризмата ще задуши нежното обоняние на Паскал, а след него – и на всички разхождащи се, на високостоящите граждани от администрацията на столицата, и на малката ни държавица – съдии и служители от най-висшата власт, така също ще замирише и на гостите на скъпия хотел, на скъпия търговски център, набрадатите религиозни студенти, и на молещите се в близост християни. Може би ароматът ще проникне, дори в пространството на джамията, в това на халите и намиращата се на запад от тях – синагога, или малко по на юг – в супер модерната със своята архитектура католическа църква, а и до нея - в красивата и не воняща, за сега, банка..Ще се омирише дори богатството на античният археологичен Presidium, скрил се само на метър под площада над него. Ще се омиришат адвокати и клиентите им, а и някои политически централи в близост! Ще се омиришат с божествения аромат, работещи и гости, даже и Тошко, и Ники, даже и Владо, и колегите ни! Центърът ще замирише, толкова приятно, че потоци туристи от цял свят ще се втурнат насам, за да почувстват благоуханието - единствено на света!
София най-сетне ще стане истинския център на земята с безплатната си атракция! Ще се объркат и граждани, и гости, заради несравнимото с нищо удоволствие!
Всичкo това би могло да се случи само, ако задуха южният витошки вятър, а той се появява веднъж през годината, винаги - свеж и бурен, помитащ листа и клони и носещ чист въздух, през полите му към града. Днес, той не слиза до самия град; защото селянията си направи къщи там, в полите на планината, за да се чувства като в родните си места и прегради завинаги възможността му да се пречиства пролетно, поне веднъж годишно! Затова – не бойтесе !
И все пак – Боже, опази София!
Опази южната й част с парка, а другата – вълци я яли! Нека им мирише на лъвове, на орли и филолози, на войници, певци и политици-орнитолози! И на гости, на деца и на възрастни! Нека! За да имат хората по земята, пример за подражание! И без това на никой не му пука за града ни! А през тези години, които ще минат като сън, докато се сетят да изчистят реката - за общо благо и всеобщо самочувствие, след като се отмиришим и се създаде мрежата за напояване, да се преборим паркът да не изглежда като самоотглеждащото се Витошко бранище! Трябва да успеем!
А би могъл да заприлича на поддържана английска паркова среда и най-малко на произволно избрани пространства - от някой „скапан” техен парк. Как мислите, все някога това ще стане, може би, или ще се случи на куково лято...../ Ad calendas grecas../
Боже, хвани тая глупост, която се скита по света и тормози, толкова много хората у нас! Прати я някъде другаде, та и други да се помъчат с нея!
„Винаги изразявам мнението си непосредствено така, както то се е оформило, според моя начин на мислене..”...пише Монтен и аз споделям това.
„Нужно е да имаш силно развит слух, за да чуваш как откровено съдиш себе си, и тъй като са малко хората, които могат да понесат това, без да се оскърбяват, ония, които се осмеляват да ни кажат, какво мислят за нас, правят необикновен приятелски жест, защото да раняваш и оскърбяваш, за да помагаш, е истинска проява на привързаност”..Мишел дьо Монтен / „Опити”, прев. Т. Чакъров
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887 974 392 / 07- 09.09,2013
|
