|
1. Догмата на страха тежи върху човека и града!
Догмата на страха се експлоатира от фокусници и манипулатори, откакто човек е започнал да мисли! Страх от силата и властта, страх от тези, които ги имат, упражняват и използват.
Няма по-искрено чувство от страха, опустошаващо всичко около себе си. При него има постоянство, няма изненади, освен тези – от манипулациите на режисьорите над малките угодливи, и без това, човешки клонинги.
Той ги парализира, сковава действия и мисли, желания и поривите им, ограничава творчеството и въображението, лишава човека от човешкото!
Догмата на страха абсорбира в себе си целия непълноценен живот на клонинга и го прави удобен за други, по-подходящи цели и действия. Тя поставя клонинга в терапевтичното състояние на вечно болния и зависим.
2. Буболечката извиква в съзнанието ми необяснимото чувство за опасност, за очаквана агресия и постоянно динамично нападение - с цел завоюване на територия, за незаконно присвояване, с непоколебимост, с безпардонност и безкрупулност, с находчивост и постоянна доминираща мимикрия, със зъл характер и действие, без образ и морал. Предизвиква усещането за нещо малко и хлъзгаво, нещо, което не можеш да хванеш или спреш, ако ..... не реагираш превантивно и своевременно, ако не нанесеш мълнеоносен удар.
Измислям си, естествено!
Как може да ти напакости това малко и безобидно същество, та всеки е милиони пъти по-голям от него. Човекът не е като Гъливер дори, а нещо много по-голямо и страшно.
Но изпитваш страх.
Необясним и смразяващ мисълта ти ужас! Защо ли?
Едните – малки и безобидни, другите – страшни и големи.
Дали е така или е само привидно – и едното, и другото? За заблуда, за да се приспи зоркостта на очите и будното ми съзнание, да се обезоръжи желанието ми за чистота, да се отклони мисълта – нисши организми да не влизат в чинията и да духат супата, за да изтине, вместо мен!
Сещам се за едни думи на Чърчил, казани по друг повод, но пасващи на тази характеристика.....буболечката е като крокодила – когато си отвори устата, не можеш да кажеш, дали ти се усмихва или се кани да те изяде,,,,
Странни малки адаптивни създания! По-устойчиви от човека!
Без разум, но безсмъртни!
3. В страната на буболечките - архитекти се почувстваха като богове!
Решиха, че са заприличали на своите създатели! На тези, които ги клонираха и управляваха в живота. Видяха се с нимб около главата.
И те бяха с подобна на тези малки, дребни и още по-дребни животинки - нежна и крехка душа. И те като тях се бяха взели насериозно и искаха, мечтаеха дори, да се сравняват с творците си, и с Бог!
Не знам дали го има, но те са тук, край нас – малки, новоизлюпени от пашкула на времето личинки, днес – богоподобни!
Поогледайте се, моля! Има ли някой нормален сред тях? Не е ли и това част от догмата на страха, който ни пречи да видим, колко са дребни и бездарни?
.
4. Учудващо творение е градът, той също изпитва страх! Не знаете, нали!
Манипулаторите манипулират клонингите елегантно, най-вече чрез него!
Травмите от насилието върху града са дълговечни, поради естествената продължителност на живота му....Abantique, aborigine..... / от памтивека, от началото ......Градът се възвисява или деградира, заедно с жителите си.
Техните решения и условията правят всеки град - добър или лош за живот, независимо от различните времеви дименсии на съществуването им.
Отговорни поколения натрупват и увеличават постиженията на живелите преди тях над своите.....Другите – са образец на недалновидност и безотговорност, характерни за описаните по-горе живи и адаптивни видове, но това не стига, защото историята бързо ги забравя. Но, нали са и свързани величини. Затова и градът е винаги крайният победител, въпреки хроничните му болести, въпреки безуспсшните и непрекъснати опити на властта да насажда малоумни градоустройствени решения, подобни на опитите за внедряването на ГМО културите в храната на човека днес......
Градът е връзката на човека между настоящето, миналото и бъдещето, а архитектурата – неговата памет!
Страхът на града е и най-екзотичната му догма, защото и той като човека се притеснява най-много от нея!
Като че ли и той, и буболечките в него се управляват лесно, но това е привидно, защото все още не е доказано. Очевидно, значително по-лесно е управлението над буболечките, а градът е тъпо и неодухотворено “същество”, което се управлява единствено, и само със сила.
Немислещо и невъзприемащо!
Поне така мислят чуруликащите цветноперести чиновничета.
А дали е - кой да ти каже?
5. Дали днес догмата на страха не е вече online?
Дали се е трансформирала?
Дали не си е същата - в нас, навсякъде около ни?
Как мислите? Какво се случи?
Къде е?
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ март 2014 г.
|
