|
Йерусалим
В краят на 89-та и началото на 90-те бях в Израел.
Екскурзоводът разказваше непрекъснато за борбите на евреи и араби.
- Защо се биете, нали сте братовчеди? - го попитах.
Той ме изгледа с насмешка и досада.
Приблизително четвърт век трябваше да измине, за да разбера, защо.
Защото бяха роднини!
Капернаум
Спускахме се надолу от върха по хълма, върху който е построена християнска църква с дарения от японци - към селото на Свети Петър.
Вървяхме по пътеката, ограничена от изсъхнал трънак и бодливи храсти, единствените сред каменната пустиня, един след друг в ..... колона.
По едно време вик процепи изгарящата мараня.
- Господи!
- Колко е хубаво да вървим по стъпките ти, а не по стъпките на чавдарци!
И тишината прокънтя отново в пустинята.
Кой извика, не разбрах.
Някой от колоната....
А беше 1989-та.
Пръскалото!
С годините, в главата на човек излизат спомени.
Спомени, които всеки има.........
Карали ли сте ски надолу от извора на Калоферското пръскало?
Предполагам, не. Уверен съм!
Спуснах се по улея, свит в стойка. Снегът беше с кора, изваяна от вятъра и студа и аз летях с все по-увеличаваща се скорост.
Изведнъж чувството ми за съхранение изкрещя, защото снежните страни, през които се промушваше водата отдолу, започнаха изведнъж застрашително да се приближават една към друга, а широкият горе улей се стесни до тесен проход, между отвесни скали.... Спрях!
На около двайсетина метра започваше водопадът!
Щях да стана първият излетял от него. От деветдесет метра!
Късмет или........ божа работа!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 15 юни 2014 година
|
