|
От много време насам, не знам откога, се вслушвам в града.
Искам да чуя, рано сутрин, гласа на някое птиче.
Пойно птиче!
Преди години, утрините запяваха с изгряването на слънцето.
Днес, чувам само тракането на свраки и грозното грачене на гарги.
Къде изчезна песента на синигерчето и славея!
Дали животът, в който изпаднахме, не промени и тях,
дали не ги прогони, както изгони децата ни!
Градът умира без песен!
Дали знаете!
Дали ви интересува!
Sine qua non!....без което не може!
Moят град заприлича на умряла песен, отлетяла с вековете, песен, пята от други хора. Te пееха с него тогава, обичаха го, мечтаеха, имаха го!
Градът се промени, стана чужд за следващите, а те, като че ли бяха глухи и слепи – не виждаха, само сръчно го ядяха, кой както може.
Заглъхна песента, изчезнаха и птиците, замлъкна плача на децата.
Умряла песен е моят град!
Днес никой не можеше да си я спомни – нито мелодията, нито другото, никой нищо не помнеше. И градът дори! И той се изостави, опустя, изпустя, омършавя, потъна. Умря и радостта, прекъсна се смеха. Хората огладняха за обич, но кой да им я даде? Нямаше и кого да попитат. Градът мълчеше, не искаше да говори.
Бедните малки нови човечетазаживяха скотски....
Нужна бе песен и нейния звън! Не са сещаха за града, не си и мислеха, че само той би могъл да им я даде. А той ги чакаше, чакаше ги да се обърнат към него за помощ. Те, обаче, нищо не искаха, нищо и не даваха, сякаш не бяха негови жители, а само временно пребиваващи. Отвърна се и реши да чака – други хора, други времена. Опитът му го бе научил, че след поколения буболечки, идваха хора. С тях щеше да приказва, щеше да играе, щеше да е весел и щастлив, от зори до зори. Отново щеше да запее, радостен и освободен от тъпанари.
Това бяха вашите деца, хора от скъдната утайка! Това са децата на безплодието и червената страст. Това са децата – кървави капки по вашата гноясала съвест, мръсни изцедъци на разложена душа... и дрипи, покриващи душите. Страшни рани цъвтят и капе черна, воняща кръв..И звезди падат една по една.. „Градът“, Н.Райнов.
Михаил Петков /септември 2013/ 0887 974 392
|
