|
Да вървим напред!......
Клишетата са много и очевидно, трябва да ми помогнeте! Ще коментирам, засега тези, които ми идват, без да се замислям и да ги търся.
Какво ще кажите за – интелигентен подход, или за – интелигентен човек, или – високата му интелигентност? Какво бих могъл да им коментирам. Те определят богатството от знания и начетеността на някой ерудит, но само толкова. Не дават, а и не могат да дадат оценка на неговата, очевидно притежавана, интелигентност. И аз не бих могъл, защото трябва задълбочено да преценя носителя на тази интелигентност, обхвата на ерудицията му, сбора от мисловните и разсъдъчните му качества, моралните, етичните и дори физическите му такива, най-накрая, за да мога да го оценя справедливо. Tези определения са повърхностни и кухи. Случаят прилича на субективна оценка на някое произведение на изкуството! А бих ли могъл, а би ли могъл това да направи, който и да е, верно? Само наблюдавайки го. Важна за прецизната оценка би била и тази - на резултатите от неговото рационално и задълбочено мислене, тази - на субективното му мислене. Тя, определено трябва да е подкрепена от мнението на обществото, за да е верна и носителят й – достойно оценен. Много оценки и все важни!
Нали споменах, че интелигентността е еднолична собственост и не може да се преостъпва, продава или заменя! Използването й, отново е по преценка на носителя и само той би могъл да я ползва по начин, по който реши. Тя влияе върху развитието и поведението на обществото, стига носителят й да е с признат статут и със значение за него. А има ли значение моята манипулативна оценка – дали носителят носи интелигентността си? В джоба, в торбата или я е забравил у тях, в килера. Никакво и за никого, най-малко за собственика й! Интелигентността си е негова и той има правата върху й, както притежателят на някакво вещно право, а в случая - на права върху интелектуална собственост! Чудно нещо е интелигентността! Дори не се яде. Дори не може да се търгува! Но, може да се унаследява, както вече споменах – при определени условия и качества, които унаследителят трябва да притежава. Ако ги няма – тя си търси друг носител, нямащ нищо общо с първия. Като скитащата душа!
Не бихме могли да дешифрираме и оценим това богатство, още повече, че то няма стойност! Няма търговска цена, няма и пазар. В някои страни по установена традиция интелигентността не струва нищо! И грош дори, и затова те са там – ей там, виждате ли ги? Не? И аз не ги виждам и няма да си напрягам зрението и сетивата, защото едва ли някой ги вижда!
Вие сте млади хора – ето, потърсете я! Уверен съм, че някой от вас, някога ще я намери! Завиждам му благородно! Помагайте му, може пък тази болест да е прилепчива!
A дали сред буболечките има претенденти и носители ? Как мислите ?
Михаил Петков / 0887 974 392 / forma@abv.bg / 06.10.2013год.
|
