|
Питали ли сте се, какво е загубил човекът от появата и утвърждаването на монотеизма? Дали е загубил или спечелил?
Ще отговоря – спечелил е страх, загубил е свободата си на човек.
Във времето преди, всичко живо се е занимавало с небесните си господари – боговете, към които тогавашният свят е отправял своите надежди и молитви. Назовавали са ги с човешки имена, рисували са ги с човешки образи, слагали са в устата им човешки думи и мисли, сравнявали са своите действия с техните, почитали са ги, както са почитали възрастните и мъдрите, устройвали са им тържества и състезания, обичали са ги и са убивали в тяхно име, зовейки ги за помощ и подкрепа, приписвали са им всички свои качества и недостатъци, измисляли са си, несъществували преди или са отстранявали слабите и недостойните, украсявали са храмове и жилища с техните образи и скулптури, обожествявали са ги, обожествявайки и себе си.....
Днес виждам единствено Иисус и Дева Мария така, както иска да ги виждам Светата църква, а не както ги виждат моите очи и душа.
А преди – е имало такъв своеобразен театър, карнавал от актьори, шарен и звучен, от хора и божества в тяхната естествена човешка среда и отношения. Монотеизмът носи уединение, самовглъбяване и обожестяване на образ, недостижим и несравним с човешкия. По-добър, всевиждащ, рядко прощаващ, рядко помагащ, друг...... Свят! Като светиня!
Носи и страхът, когато не си в синхрон с неговите изисквания, неговия ред!
Образ, по нищо не приличащ на образа на земния човек!
А преди?.....
Театърът на боговете и всичко около тях си е съперничил с театърът на човешкия живот, с всичко живо и неживо, около всички им и в космоса.
Богове и богини, титани и нереиди, обожествени планини и океани, езера и реки, вода и огън, слънце и луна, птици и цветя и още, и още....наричани с имена, измислени от човешкия ум и въображение.
Каква прелестна картина за поети – да възпеят и художници – да изваят, музиканти – да омаят, а архитекти – средата и пейзажа да съчетаят. В едно – за богове и хора. Заедно! Без страх и сляпо подчинение!
Новопоявилите се набожници днес, почитат боговете си – тези на парите и кражбата, на доноса и лукавството, обединяват измислените си нечистоплътни игри с духовни мечти и желания - в своя защита! Със страх! Да не ги загубят, толкова бързо, за колкото са ги спечелили.
Няма свобода, има страх. Отвратителен, дребен на глед, стиснал душата им, като че ли завинаги!
Няма въображение и шарения – огледало на всичко човешко!
Няма го богатството от митове, легенди и приказки, изчезнаха образите на силните и умните, на находчивите и красивите, на уверените, на ангелогласните, на прорицателите и достойните...Останаха магьосници и манипулатори, които всяват страх и подчинение, които клонират всичко и всеки, и себе си дори, за една игра – малко подобна на добрия човешки живот......Защо се случи това? Защо всичко обедня?
Хората трябва да отговорят – защо от живота им изчезнаха радостта от него, от играта, от творчеството, от съзиданието и морала му!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887 974392 / март 2014 г.
|
