|
Разгъване на времето за града е нова тема и за мен. Създадох си я.
Приемем ли хипотезата на физика Жан-Пиер Гарние Малет - за разгъване на времето, веднага се появява и въпросът – в каква степен и дали хората, и градовете им - са двойници? Свързани величини ли са или търсенето на такава зависимост е безмислена? Хората - като материя, с нейните форми, aградовете - като основни притежатели на духовното.
Възможно ли е това? .......Не е ли по-вярно обратното?
Знаем, че градът е интелектуалната банка на човечеството, събираща човешкото познание чрез опита в материалните и духовните му форми. Натрупаното в хилядолетията е огромно и представлява отношението между материалните и духовните субстанции на човека, и на града, довели до тяхното израстване.
Така прието, очевидно градът се оказва в друго времево измерение и аз съм убеден в това, независимо хармонията с човешкото съществуване и, дори с проявата й в негова полза.
Ние всички сме двойници!
Нашият двойник е в друго измерение!
Ако коментирам, според възможностите си – нищо ново.......
Още бащата на съвременната философия Питагор / v век п.н.е./ търси и намира тези пътища, за да обясни паралелния живот на тялото с неговата материалност - и невидимия substratum на духа!
Ако човек се огледа ще забележи много подобни успоредни състояния.
Едно от тях – е съжителството!
При него нещата изглеждат сложни и объркани, преплетени, усукани, с неясни граници и форми. Може би, единствено ясни са функциите и техния обхват - за града, и за човека, а в повечето ситуации – и за двете страни.
Замисляме ли се, знаем ли.............. или си обясняваме по свой начин раждането на града? Всички ние – и научените, и обикновените граждани. Знаeм ли?
Той прилича изцяло на хората – по своето раждане, живот и смърт.
Днес обаче, съвременният град все по-силно заприличва и на боговете, онези от митологиите на човека - по своето безсмъртие и по своята сила и мощ. Градът си прилича с хората и по структурата на своите поколения – деца, родители, прародители и по пластовете в градската си култура и памет. И той като човека трупа своите знания и опит бавно и постепенно, като понякога ги губи напълно - при война или природни бедствия, губи и жителите си. Това се случва само с него, но не и с възкръстващия човек - твореца, независимо, че и двамата имат и носят памет, която се отлага с вековете в плановата му структура и пространствена композиция, в камъка, и в книгите, в плочките и папирусите.
За изтриването на паметта на града най-често е виновен човека.
Тогава той е или сляп, или глух, или задръстен, и неговите безрасъдни действия унищожават трупаната памет.
Тогава градът заживява с нова маска, измамна, с неотговарящ на историята му образ – променен, понякога до неузнаваемост.
Всяко съществуване се дължи на формата! – казва Боеций, но как градът ще продължи да живее? Питам се - как ще живее този променен град, загубил и образа, и душата си!? Загубил, натрупаното знание и опит при дългото си съжителство с човека. Това вече е друг град!
Къде се губи отпечатъка му, специфичността на духа му?
Къде изчезва предишното му лице?
Къде да ги търсят следващите хора? И те ли са вече с изменени лица?
Аристотел учи, че... “ точката е първична по отношение на линията и е лесна за възприемане, линията – е първична по отношение на равнината, а тя, равнината – спрямо обема.....Точката е граница на линията, тя – на равнината, а равнината – е страна на обема.”
При града е същото – човекът е точката, животът му е линията, а градът – обема, абстрактен и променлив. Неговата форма, мястото и времето, управлявани от човешкия разум са базисни за съществуването му, а тяхната предикация, вътрешната връзка и съответствието по между им, е несъмнена!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887 974 392 / 01. март 2014 г.
|
