МАЩАБЪТ НА ГРАДА
1 В статията се опитвам да събера своите разсъждения и изводи за състояниеto на свободните пространства на града, функционалните им предназначения, тяхното пространствено и планово значение, тяхната архитектурна рамка, възможностите им в бъдеще...
Градските свободни пространства ни привличат, те са необходимост за града и за хармонията в плановатa му структура и пространствена композиция. От изключително значение е пропорционирането в техния мащаб, от една страна и съразмерността им, спрямо мащаба на града като цяло, както и тяхната планова и просранствена обвързаност и преливане в една обща пространствена система.
Някои от значенията на чуждицата мащаб са - мерило, мярка, обхват, размер, значение и размах, като не коментирам познатите. Архитектите са обучени да си служат професионално и все пак, не всички отдават необходимото значение и тежест в работата си на мярката. Нейната оценка ни е необходима постоянно при вземането на решения в непрекъснато развиващия се град, необходима ни е и при оценките на неговите пропорции, при появата на новото и съотношението на новото към съществуващото, при оценяването на отделните градски градоустройствени елементи и т.н.
Освен за основните си предназначения, градът и свободните му пространства са и място за общуване между гражданите още от времето на древните полиси, като тогавашните им жители са ги втъкали майсторски в струкурата му, отдавайки почит и на природната среда и на пейзажа. А гората е онова пропорционирано свободно от застрояване градско пространство, което е изпълнявало тези функции. Изпълнява ги и днес в пропорциите на днешните малки и големи урбанизирани места по света, не приличащи на първообраза, единствено по мащаба си. Тези пространства са необходимата среда, в която трябва да се реализират възможностите за човешко, социално и културно, технологично и политическо общуване. Градовете и централните им пространства по света са толкова безкрайно различни, колкото вероятно са и жителите им. Градът прилича на човека, всеки носи своя характер, чар и аромат. Всеки носи своята музика, а мелодиите, с които го запомняш, остават завинаги. Различните дименсии в живота на града и човека в него, определено дават предимство на паразитите и глупавите, но това е за кратко, поради факта, че предимствата им са само за времето, през което живеят или управляват. След кончината му паразитът губи всичко или почти всичко, като остава лошата слава. Но това не стига – освободил се от едни, идват други, уж да го управляват, уж да се грижат за здравето му. Рядък случай е времето, когато той и хората в него туптят едновременно, мислят и живеят заедно. Тогава хармонията възтържествува в полза и на двете страни. Особено ценнa е за града, защото той я носи към следващите поколения, до следващият синхрон, до следващата полза. Приносът винаги идва чрез просветените и обществено ангажираните граждани и управници. Обогатяването и натрупването на ползи за града прави мястото все по-добро и интересно за живеене, търсят го всички, а то продължава да се усъвършенства, колкото и когато може, чрез хората. Търпението му е пословично. Ние хората можем да кажем само - живея, живях в него, харесвам го, обичам улиците и площадите му, миризмата и музиката му, но само тогава, когато имаме очи да видим красотата му и душа, за да почувстваме неговата.
А градът продължава да съществува. И след нас..
Затова от изключително значение е изборът на пътя, посоката и възможностите за развитието му, като важни са всичките му малки и големи проблеми, детайлите му и тяхното оптимално функциониране, взаимовлиянията помежду им, както и пропорциите и степенуваността. Важен е мащабът и хармонията в структурите и елементите му.
Особено силно това важи за централната зона - центърът, пространствата му, сградите и площадите, паметниците и археологията, ако има такава. Хармонията на обемите, хармонията на пространствата, цвета на сградите и настилката, дрехите на хората, зеленината и рекламата, както и поддържането на всичко това учи, възпитава и се запомня. А има още толкова много други неща, оформящи средата, в която живеем...
На София й липсва агората!
Още повече, че градът е с огромни проблеми в планово и транспортно отношение.
На София й липсва спокойна пешеходна зона, за да може да се почувства и подчертае духа на свещенната й територия, обвързана с малките и големите свободни пространства.
Има ли София площади.....
Задавам си въпроса, защото е очевиден факта на унищожение на малкото останали.
Обвързани ли са тези пространства със сградите около тях. Не е ли тази дисхармония уникален пример за градоустройствената теория и практика. Няма друг град в България и вероятно в света, в който главните обществени пространства да не са свързани с главните обществени и държавни сгради.
Липсва степенуваност, йерархия на функции, на пространства, на сгради. Хаос цари..........
Няма нито една сграда на държавната власт, която да лежи, на което и да е, и на каквото и да е площадно пространство, да доминира над него, да го осмисля с присъствието си, създавайки и поддържайки своето достойнство и това на институцията. Липсват сгради и пространства, които да изискват уважение и да внушават респект. Няма вероятно, защото ние се нямаме за нищо!
Съвременният ни град и държава са обхванати от неопотизъм и симония. В това състояние животът рано или късно замира, до друго време или други условия, с други хора. Дано са само българи....
Свободните площадни пространства в София не са нито площади, нито свободни. Те не изпълняват предназначението си, те не формират системи….
2..КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДНЕС СВОБОДНИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА СОФИЯ.... /Не от Ab urbe condida…/ Oт основаването на града,.... а днешните.....
Предлагам първо да погледнем към свободните пространства - площадите.
Има ли такива в София, свободни ли са свободните пространства на града, какво е било тяхното предназначение преди и какво е днес, каква е архитектурната им рамка, с какво са настлани т.н.
На Земята всеки гражданин си има своя град. За него се грижи, него обича, него оплаква,
в него се връща.....
Как чувстваме ние своя град. Познаваме ли улиците му, сградите и историите, хората, живеем ли с неговите неволи и нерешени, отлагани проблеми.. Кой се грижи за неговото здраве и метаболизъм, дали грижата е професионална или от немай къде, грижат ли се гражданите му или по наследена традиция са оставили всичко от грижата на избраната от тях администрация.
Дали тя си върши съвестно работата, работа, която се вижда, ако е свършена.
И ако не е, защо тези граждани не потърсят друга, по изпълнителна и друга по-устойчива форма на управление на техните проблеми, от друга структура, в чието изграждане и работа да е по-осезателно тяхното участие и глас..
Може би не искат. Може би са небрежни или пасивни, или не се интересуват как се харчат техните пари, или чрез тях се правят други пари, от същата администрация, която се кара, която изисква и последния къшей хляб от бедния, от безработния, вместо като общество от хора да им се притече в помощ. Не.
Живеем по 60-70 години, а понякога и по-малко, впримчени в ненужно човешко, партийно и религиозно съперничество, все едно, че сме вечни и ще имаме и времето за друг, приятен живот и развлечения. Природата ни е дала миг, а ние сме се хванали гуша за гуша, крадейки всичко, все едно - ще го притежаваме вечно, дори на небето... Знам защо. Защото всички сме се превърнали в буболечки, подобни на тия, за които отдавна говоря и пиша....
3.Винаги съм мислил, че промените в едно урбанизирано от човека място, трябва да са следствие от нуждите на обществото му от тях. То трябва да анализира, решава и възлага за изпълнение на необходимото на избраната от него администрация. Обратното е, доказало се грешно. То води до корупция, а тя изисква формирането на политически образования за усвояване на властта за лични нужди. Това поражда неистовия стремеж да я придобиеш и задържиш. Очевидно моделът е в ущърб на гражданите и града, тъй като решенията на властта са решения за нейното благополучие, майсторски прикрити зад грижата за хората и населеното им място. Обществото е нужно да намери други по-добри модели за собственото си управление, за да се развива оптимално благоприятно...
Et in Arcadia ego /живях в Аркадия.../..възклицание за ефимерността, краткостта на щастието../
4. От години си задавам въпроса и търся причините, които са накарали на времето проектантите на центъра да го ситуират така, ориентиран на запад Вероятно има неща, които не знаем, не познаваме. Центърът е невъзможно да е проектиран така, че да се’изсипва’ на запад, към нищото, независимо,че западната му част остава нереализирана, тази – огледалната, по оста. Идентичната сграда на съществуващия бивш партиен дом е трябвало да се изпълни на мястото на стария цирк, но също по незнайни причини не се реализира, като целта е била да затвори централното градско пространство..
Теренът е бил свободен – редицата безпричинни бомбени нападения са го разчистили. Това от своя страна е окрилило проектантите да направят проекта на живота си, без да мислят за града, за неговото планово и пространствено съществуване и мащаб, без да мислят за неговото минало, археология и ненужните им тогава културни пластове и артефакти. Ситуират архитектурата на новия ред, унищожавайки безценните богатства на ранна Византия, Днес, наследството от този период би могло да се намери в Равена, Солун и Истанбул. Не се наемам да квалифицирам това професионално престъпление към човечеството, а и не е моя работа.. Търся причината като проектант. Питам се, защо върху Serdica.. Дали, защото мястото е било сравнено със земята от бомбите на днешните ни съюзници или причината е друга. Дали не е от градоустройствена некомпетентност или е повлияна от диктата на чуждите специалисти.
Нямам обяснение, но е очевидна хирургичната операция в сърцето на града, която го е преместила, без да знае как и защо, запушила е аортата и клапите, заличила е възможността му за хармонично развитие в бъдеще – на град и градски център, обърнати и слели се с Планината, на град с уникални дадености, очакващ тяхното разкриване и ревитализация.
Днес центърът и свободните му пространства зяпат като малоумни с отворени уста на запад, към нищото, на там, дето няма нищо и няма как да се открие или измисли..
Животът, обаче иска своето и градът търси връзката си с планината и планово, и пространствено, и винаги разкопките в центъра му са ядрото, от което се тръгва. Не на запад, а на юг.. Вероятно и проектантите от 50-те години на миналия век да са имали намерението да постигнат същото. Не мога да гадая, резултатите им са отразени.... а унищоженото е безвъзвратно загубено, както и евентуалните потенциални градоустройствени възможности за града, като град и като столица.. Днес, очаквам оцелялото да го последва или премести някъде, а на неговото място се създаде макет и се напълни с нещо ерзац.... вместо оригинална история. Ситуацията е тъжна и смешна – опитите започнаха, опитите продължават... с пълната си посредственост. Но, колкото.. могат - толкова високо скачат хората, заели се с тая работа..
Задавали ли сте си въпроса – дали стореното тогава и предстоящото не е нарочно сторено, умишлено, за да унищожи миналото на града, миналото на народа, защото народ без минало е като човек без нозе и земя под тях...
Историята се поглъща само чрез културата, а културата се препредава. Понякога се и умишлено манипулира, въпреки, че парчетата от пъзела са тук, под нас. Защо не потърсим това, което останалите нации не притежават, а някои от тях още обикалят земната повърхност далеко от своите земи, за да търсят и присвояват чуждото, защото те си нямат свое, дори с километри да дълбаят към центъра на Земята.. Не знам дали си спомняте, че на острова наскоро откриха ... ”най-старата дървена къща” ... куриозно, но факт, кой знае още какво ще намерят, както кога и дали изобщо някога са стигали до добив на злато например, а за обработката му е немислимо и да се мисли... Най-вероятно в тяхната история това ще се е случило – по времето на Дрейк, Франсис Дрейк
Защо ние не потърсим. Още повече, че сред археолозите се появиха и любители. Защо не потърсим това, което се не среща другаде, а само по нашите земи - тракийското. И не да крадем, а да покажем своето. Разбира се не очаквам да поумнеем за една нощ.
Ще продължа с въпросите.. към себе си и към вас, ако четете написаното..
Защо социалистическата власт позволи ситуирането и изграждането на центъра, символ на новия ред в държавата, тук – в свещената му зона.. Близко до разума е търсеното внушение. И неговото място е безупречно избрано, но унищожавайки миналото с културните му пластове отдолу. Дори след изграждането на трите огромни сгради се продължава безогледното му унищожение – под Рила, под Кореком, под Детмаг, под Булбанк, под подземния паркинг пред нея, под католическата църква, под сградата до магазин Явор, по метротрасето, брутално пресичащо стария град по цялата му дължина.
Питам се дали предците ни, преди и след оная дата, са могли да бъдат по-прозорливи, и ако едните са сгрешили, другите да се спрат сами. Няма отговор. Властта иска да доминира, без оглед на каквото и да е. Днес, това се вижда, но като грозен факт и като доказателсво за некомпетентност, и ниско културно ниво..
Дали ситуирането така на центъра не е целяло унищожението на свещенната сила на тази земя или нейното усвояване...
Градовете с подобна участ трудно намират своя нов характерен и запомнящ се образ, защото силата на въздействие на предишния продължава и след хиляди години. Ние го усещаме, а градът се мъчи.
Средата, в която живеем отразява културното ни ниво като хора и общество, а тази, която продължаваме да моделираме, подчертава това. В изкуствено създадената среда главната роля при пространственото й формообразуване се подчинява на законите на архитектурното творчество.
Смисълът на написаното е да коментира липсата на синхрон между функция, планова структура и пространствен образ Пълното разминаване е следствие на редица фактори, от които най-открояващ се е този – на ниска цивилизационна култура.
ПЛОЩАДЪТ С ПАМЕТНИКА НА АПОСТОЛА
Малък кръгъл площад, изсипан на запад към по-голямото пространство около църквата ”Александър Невски”. Кръгово транспортно-комуникационно кръстовище, което обикаля около паметника на най-великия българин. Обикалят коли, а до преди години и трамваи, пречейки на достъпа до него.. И никой не го вижда, пазейки се.
Защо обожествихме Левски, като днес никой не може да му се поклони,
Недостъпно място..
ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО „ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ ‘
Това пространство принадлежи на духа на народа, то е сърцето на свещената му зона. Тук е паметта на нацията, Тук е кандилото на града.
Тук е и камъкът на народния поет и гроба му, тук е “Света София” и уникалният некропол на живелите преди нас.
Тук не е място за подскачане. Тук човек трябва да свали шапка и да мълчи. Това пространство не е обикновена улица, То е свято място и ние трябва да се научим да го почитаме. Не само по празници и церемонии. Длъжни сме.. Не можем да смесваме делничното с духовното, да сравняваме прозаичното ни ежедневие с концентрирания израз на духа на народа и историята му.
Тук е паметникът на незнайния воин..
Пространството е единственото, над което доминира сграда от национално значение .
Тази е и причината тук да се провеждат всякакви прояви – от тези на автомобилистите до митингите, за каквото се сетите. Сградата силно привлича и формира пространството около нея. Друго такова в града няма..
По моему, то изисква своето усъвършенстване и степенуване, както и по-плавното му преливане към всички други около него.
Това е пространството, което е събрало всичко или почти всичко свещенно на града и държавата, днес е паркинг, улица и битпазар... Едва ли има по света толкова оригинално решение на дисхармония. Явно този, който е измислил това парадоксално съжителсво е търсил подигравка, с почитта и уважението, което се полага на средата, и което тя изисква и получава от празника на армията - до някое посрещане на високопоставени гости.. Може и да е от малоумие. Лошото е, че на никого не му прави впечатление, а отсреща е и сградата на общината, кмета и общинските съветници.. Но, това може да се случи единствено в България...
ПЛОЩАД ‘ АЛЕКСАНДЪР 1 ‘
Паркинг...... Този площад показва възможните метаморфози на града, следствие на промяната във възгледите на жителите му, промяна – циклична по своята същност. Днес тя обезличи пространството и дори повлече след себе си и съседните му- като частта пред края на Московска и началото на Малко Търново, край градината около бившия дворец. Ситуацията не е безизходна и има решения, не само едно, разбира се.
Пространството на площада трябва да се преработи в полза на града, а тъй като то е и главният градски площад, би трябвало да изиска и принадлежността на сграда, на неговото ниво.
Днес, то не изпълнява функциите, за които е предназначено и създадено. Липсата на мавзолея го обезмисли изцяло, защото сградата на двореца не носи статута на сграда от висшата държавна власт. И сякаш от немай къде – там е докарана функцията култура. Вярно е – тя е важна, тя остава във времето, но не изпълнява и не носи тежестите на структуроопределящ елемент за главната градска среда и тогава се вижда грешката, допусната при формирането й. Градът изпитва необходимост от правилното функционално разпределение на сградите на висшата законодателна, изпълнителна и съдебна власт, както и отдаване на дължимото им уважение и респект. Подобна нужда изпитват и останалите свободни площадни пространства. Те и в бъдеще ще търсят своето прагматично решение, обвързано със структурите на града. Днес висшата власт има нови
функции и нужда от тяхното градоустройствено позициониране, но не намира правилното и оптимално решение. То е следствие от функционалния хаос, отразяващ се и върху облика на града. Решения в тази посока е необходимо да се вземат от професионалисти, а не от чиновници - еквилибристи. Необходимо е да се направят полезните планови и пространствени компромиси, още повече, че политическата власт е с променлив цикъл на реализация, докато градът е вечен, сравнен с нейният миг на съществуване. Тази е и причината, поради която разумът на властта търси помощта на архитектурата и града за своето увековечаване. Без нея – тя остава миг и листове хартия. В историята на столицата и държавата винаги идва власт, която търси решаването на проблемите си в своя полза и с поглед в бъдещето. Днес това е кардинален въпрос, защото властта все още е в процес на търсене на подходящите си изпълнители и поради това не й е до града и проблемите му.
Властта се осъществява винаги, когато използва архитектурата като основен инструмент за управление. Не парите и финансите, не икономиката дори, а тяхното синхронизирано единодействие в полза на града и градоустройството, са ползите и подкрепата за политическата власт, и те са важните за нея. Така е било винаги. Така е и днес. Трябва да се чете и учи историята на архитектурата, за да не се допускат неоправдани грешки, да не се губи време, защото то изтича. А днес е налице творческата немощ на властта Така се получава, когато няма власт или тогава, когато тя все още не е разбрала силата и възможностите на архитектурата и особено на градоустройството, подкрепящи нейната доминация.
Липсата на главна сграда на властта осезателно обезценява най-големия площад и разбира се, и града. За това площадът е паркинг.
Няма град, няма държава, няма достойнство, няма уважение към народ и институции. Навсякъде комплекси, полепнали по всички, обхванали душата и поведението на народ и управници, всичките без своя сянка....
ПЛОЩАДЪТ ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО
Прекалено хиперболизирано определение за това малко пространство, превърнало се от един по-широк тротоар в площадче, но по принцип неговото раждане бе осъществено с помощта на вълните на придошлата демокрация върху функционалните сруктури на отминалото време. Там се позиционира президентството и за известно време като главен вход се използваше основният – до ъгъла на огромната сграда. Как може да се проектира и изпълни подобно недоразумение е друг въпрос, но подобно има и отсреща, и без площад- пред най- висшата власт! Учудващи пропуски и те нямат оправяне. С времето бе усвоена част от пространството на колонадата, отварящо се към това, около ‘Свети Георги’ и там бе преместен главният вход. Тогава изникна проблемът за фонтана, но когато човек си затвори очите, проблем няма.
Мястото е приятно и уютно, най-вече заради прекрасния ансамбъл на Археологическия музей към БАН, заедно със сградата на БНБ.
Изключително е и пространството на кафенето, заело двора на музея. За мен това пространство, с общото си звучене, е едно от красивите градски места, украсени от огромните дървета и прекрасни сгради.
Сполука бе и уеднаквяването на настилката..
Дългият фронт на сградата на сегашното Народно събрание не тежи, въпреки огромната си тежест.. Наличието на транзитното движение, обаче, ще носи пространствени неблагополучия до тогава, докато не се реши цивилизовано. Това сме го предложили преди десетилетие и нещо, но все още не може да се възприеме, защото решения вземат, непознаващи проблемите хора, и то все различни.
ПЛОЩАД НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Не по-малко уважение и почит изисква и свободното площадно пространство, обединяващо все знакови за града сгради около паметника на Цар Освободителя. Красиво градско пространство, жълти плъзгащи се павета и неравностойни две половини от архитектурната му рамка.
И тук забързано движение и паркиране, които по безцеремонтен начин пречат да се види паметника и фамозните му скулптури около пиедистала. Никой не може да спре, да снима, защото ще бъде отнесен при цар Александър на небето, а този паметник е единственият в града на император, и то на кон без вдигнат крак, и си заслужава човек да го опознае, особено важно - от деца и туристи, както и от депутатите.
КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА
Каквото трябва съм казал за пространството на бившата княжеска градина. Мястото е подходящо за изграждане на национален исторически музей, за да се помогне на града, на жителите му да се отърсят от досадата на комплексите си, насадени от наши и чужди манипулатори. Мястото е неделима част от свещенния център на града и държавността на държавата.
ЛАРГОТО
Уникално музикално название на градско пространство, където никой не се разхожда, ходейки бавно и протяжно.Тук адски духа, с изключение на лятото, когато е убийствено горещо, защото няма дървета и сянка
Пространството можеше да се превърне в единствено в света, но бе пропусната възможността да се съпоставят архитектурата от средата на миналото столетие и тази от преди две хилядолетия, дори при създаден днес декор, но ..... всеки си заслужава средата, в която живее..
А колите профучават и го превръщат, подобно на всички разгледани до сега, в откровено транспортно трасе. За пешеходната площ ще са необходими чадъри и всякакви тенти, хвърлящи сянка, и легени за гражданите - да си топят краката през лятото..
Имаше предложение на долното ниво да се обединят пространствата на „Св, Георги” с това пред банята и пространството около нея, но и то умря скоропостижно. Поколеинията след нас ще ни се смеят, заради пропуснатите възможности и за безграничната ни и последователна обич към тъмните и затворени подземия. Очевидно ние нямаме сетивата да оценим богатството, което градът притежава. Аз не искам да се превръщам в буболечка, други имат такова желание..Може някои да се страхуват, да не се откраднат артефактите, познавайки основното занятие в държавата. Не знам, а вие..
Може и да имат право, от какъв зор ще се открива, от какъв зор ще се повдига кюмналото самочувствие на гражданите на София, по-добре тъпи и с комплекси, по-добре паркинг с изпотрошена настилка и прах, като на изток от нас, по-на изток.
Малоумието е болезнено състояние за всички отстрани и спокойствие за притежаващите го буболечки.
Ще чакаме, ще чака и градът. Той има на разположение вечността.
А на една крачка разстояние е джамията, синагогата, православната румънска църква, католическата, дори „Свети Спас” в подземията на Булбанк. Само да не сбърка човек и да влезе в подземния паркинг пред нея, защото ще се уплаши от наглостта на собствениците и онова управление зад банята, покрили огромните каменни плочи с един метър дебела бетонова основа, во веки веков.. Да преминем сега на юг, към гвоздейчето......
ПЛОЩАД „СВЕТА НЕДЕЛЯ „
Мястото е уникално със своя потенциал и спокойно може да се третира като самостятелен културен обект, ако хората и столетията не се бяха възгордели и не бяха изградили своя град върху стария, засипвайки го с мръсотията и праха на времето, крадейки го до втръсване. Градът е бил в цветущо здраве, заедно с изградения от Константи Велики дворец, който той е обитавал десетина години. За кратко е идвал Атила, а години преди него тук се събират духовните водачи на ранното християнство за Сердекийския събор, а император Галерий сече монети, а не главите на християните
Добра среда за витализиране на сърцето на града. От тук на юг се вижда прекрасно Витоша. Вярвам си спомняте нескопосните опити на един съвременен гений да я скрие, даже беше ги публикувал, за общ срам на колегията. Толкова за това надарено от предците ни място. Градът и гражданите му заслужават да получат този бисер, обработен и блестящ
ПЛОЩАДЪТ НА ПРАВОСЪДИЕТО
Такъв просто няма, а е пространствено необходим. Случаят е идентичен с липсата на площад на властта, както и този на културата, защото не е редно за такъв да се ползва сакралният.. За да се създаде, са необходими компромиси, надхвърлящи дори професионалните мечти, които няма да споделям писменно ........
Наблизо е пространството пред Рила - с южната кула и крепостната стена, ..... а на изток от него е ......
ПЛОЩАД „ ГАРИБАЛДИ”
Малък площад, пресечен от улици и трамвай. Малък площад с още по-малък паметник. Паметник в друг мащаб, учудващ създаден от професионалисти. Малък площад, кръстен на велик италианец. Малка скулптура, лошо вързана за земята и още по-лошо ситуирана в пространството. Учудващо е неумението да се улучи мащаба, дори от майстори. Затова ще взема паметничето и ще си го сложа в джоба. От „Гарибалди” ще тръгна на изток, за да стигна до „Славейков”
ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ”
Отново същото – задръстено, без въздух и отново сбъркан мащаб на склуптурите, не толкова очебийно, но дразни.
Изглежда чиновниците в общината не могат да търпят свободно пространство или по-точно то алармира съзнанието им като корабна сирена, че от него може да се напълни джоба на няколко клати ....... и веднага го запълват, с каквото им хрумне.. Тук отново се натъкваме на сбъркан мащаб - в средата на тесния и дълъг площад е цопнато едно твърде голямо бахчисарайско фонтанче. Абе, що ли не си /....../... гледате работата, защо не се изчисти площадът, а букинистите не изпратите някъде другаде..
Знам къде, но не е време да го соделям още. Когато му дойде времето, то само ще се разприказва, защо да будим чиновниците от сладка дрямка.....
Искам да видя площад Славейков чист и свободен Пишейки тези думи се запитах – на кого от двамата е кръстен плящада - на великия баща или на гениалния му син, въпреки, че знам....
ПОСТРАНСТВОТО ОКОЛО ПАМЕТНИКА НА „ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ „
Средата наскоро бе реновирана, но и тук сбърканият мащаб крещи, ще ни избоде очите този семкаджийски подход. Не стига, че пространството е твърде малко, а се пълни с най-различни дребнави форми и шарки. Защо, не знам .... Сигурно, за да се оправдае хонорара.
Интерес предизвиква хаосът на рамката от петте ъгъла. Загледайте се, моля. Никакво единство, поне в материала или члененията на фасадите, въпреки,че са разнородни по функция и че по различно време са се появили.
ГРАДИНАТА И ПАМЕТНИКА НА СТАМБОЛОВ
Това приятно пространство с паметника на Стамболов би могло да бъде едно от красивите места на града, ако не бяха мръсотиите по пешеходната част на Аксаков. Години наред изоствено, мръсно, сякаш стои като противовес на прекрасната градина с дупка. Вероятно знаете защо е изкопана и кога.. А на мен ми е неизвестно, защо сградите от юг навлязоха в градинката преди години, толкова агресивно...
ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО НАРОДНИЯ ТЕАТЪР
Това е най-чаровното от всички площадни пространства в града, а за да се поддържа и опази са нужни много любов и грижи. От това пространство не би могло да се иска и търси нещо повече, освен да се намери подходящото пространствено решение, което да замести сградата на липсващия мавзолей и да осъществи приемлив контакт с площада. Архитектурната рамка е превъзходна с изключение на бруталната обемно-пространствена намеса на хотела от юг, който затвори погледа към сградата на пощата и скъси перспективата на градинското пространство. Сградите от всички страни са в добро състояние. Настилката и водната площ са с приемлив вид. Безспорно има и още неща, които трябва да се подобрят, за да се усъвършенства средата – като връзката на градината с градската художествена галерия, някои пътеки, чешмата и други.
Тук няма нарушения в мащаба на пространството и неговото отношение към цялостния пространствен образ на територията.
На запад има още няколко примери, които трябва да огледаме и преценим ..............
ПРОСТРАНСТВАТА - МАКЕДОНИЯ, РУСКИ ПАМЕТНИК И ВЪЗРАЖДАНЕ
Тези пространства имат еднакви характеристики - те са транспортно-разпределителни и е неправилно именуването им като площади. Другата неблагоприятна характеристика за тези пространства е липсата на архитектурна рамка. И при трите тя е неовладяна градоустройствено и това състояние е от десетилетия като няма изгледи за реализиране на професионална намеса. Хаос и безпорядък.
Паметникът в центъра на пространството, носещо името Руски паметник, е в отлично състояние след рехабилитацията му, но вижте паметника на Ботев....! Срам и унижение изпитва човек винаги, когато минава покрай него..
Промяната към по-добро е в ръцете на гражданите и иа общината.
Подобен характер и с идентични недостатъци притежават и пространствата, които само ще посоча - Орлов мост, Журналист, Велчова завера, Родина, така наречения Гаров площад, Женския пазар и прочее .....
Нашето внимание, все пак, заслужава една важна част от градския център....,
ПЛОЩАД БЪЛГАРИЯ И ПРОСТРАНСТВАТА ОКОЛО НДК
Тези пространства са подчинени на голямата сграда и чувството е за - недостатъчност и маломерност... Основен и непоправим недостатък е липсата на визуална връзка с планината и ако тя съществуваше нещата щяха да бъдат коренно различни и великолепни.
Пространствата нямат достатъчен капацитет за многообразието от функции, за които се използват, но като няма къде другаде да се случат, това ще става тук.
Изграденият паметник и неизградените - са проблем на тези граждани, които разбират от изкуство, а не на случайно попитаните всезнайковци. С тях е пълно навсякъде..
Основен недостатък на цялото околно пространство е неподходящата настилка, но..
И ТАКА, нека обобщим прегледа на част от свободните градски пространства, предимно
от централната зона на София.
Градският център и всичките му елементи са пулсиращото сърце на града. В него са съсредоточени обществено-политическият, административен, стопански, научен и културен, както и деловият му живот. Той е основният структуроопределящ елемент в плановата и пространствената му композиция. Той е определящ при създаването на архитектурният образ на целия град, свързал в едно всичките качества на средата и нейната история. Той е привелигированото място, където гражданите задоволяват своята значимост като част от обществото и където се развива духа и желанието им за прогрес и хармония. Той е сърцето и мозъка на града, и са необходими интелигентност и знания, средства и воля, за да намери и поддържа своето правилно развитие.
Свободните площадни пространства са неговите малки театрални сцени на открито.
Свободните пространства са малките сцени в градския спектакъл. Те са паузите в неговата еднообразност, дори там, където архитектурата е на висота. Тези пространства са богатствата на всеки град и особено ценни са за големите градове.
Те правят образа на града по-приемлив, по-хармоничен и разнообразен. Преливането на тези форми една в друга създава необходимата му динамичност, продължителност и устойчивост.
Скучни са градовете, само с техните улици, дори различни по своята ширина и функция, ако нямат нейде джоб, без площад, без градина, без причудливостта на формите им, без неочакваните панорами, без хармоничното им преливане и човешки мащаб, дори без комбинацията между пространствата, архитектурата, цветята и дърветата, пешеходните връзки между тях, и най-важното без хората. При създаването на градската среда обществото се оповава на решенията на архитектите и останалите специалисти от общият голям колектив.
Богатствата на един град се коренят в богатствата на системата от свободните пространства в неговата структура, обвързваща ги с тяхното многообразие и контакти с улици и булеварди, с пешеходните и велосипедни алеи, с архитектурата около им, с материалите на настилката, с тяхното изложение и ослънчаване, с паметниците и пластичните форми, с богатството на историческото наследство, вклинено в историята на града и съхранено с неговата интелектуална устойчивост, защото и то като града носи своето безсмъртие.
Така в продължителното си съществуване, градът постепенно се сдобива със свой печат, със свои символи, които го отличават от другите, а хората в него живеят с удоволствие и се гордеят, че участват съзнателно в неговото обогатяване и просперитет. Защото той е и техен, и всички те живеят, работят и творят в него, и се гордеят заслужено с това.
Колко различно е у нас, нали...
През изминалите две десетилетия в София се засели огромна част от населението на страната, особено младите, които останаха и не потърсиха препитанието си навън. Градът нарастна почти двойно и всичко в него натежа, промени се мащаба му и този на всеки негов елемент и детайл, промениха се пропорциите, но никой не отчита това, Липсват детски градини за най -малките, утре ще липсват места в училищата и така, безкрай..
Ще липсват, защото е променен мащабът, променени са пропорциите в града. Катo най-прост пример е промяната в съотнощението между постоянното увеличение на размерите на града и константната големина на „езерото” Ариана в началото на Борисовата градина, а така е с всичко, накъдето и да се обърнем. Мисля,че отдавна отмина времето, когато трябваше да се вземат управленски мерки за управляването на процесите.
Днес е вече късно, а и няма кой. Ние активно участваме и поддържаме римската сентенция за постоянната промяна на всичко около нас и в нас, оставяйки го на самотек...
Все пак градът продължава да живее. Някога го бях оприличил на достолепен старец. Днес виждам, че той е непрекъснато обновяващ се организъм, със свои правила и закони за да живеете в него, трябва да сте във взаимна полза. Не става само да смучеш и нищо да не даваш, а това се разбира с възрастта от човека. Раните, които хората му нанасят със своето малоумие, се връщат върху тях.
Днес град София е най-сбърканото място за живеене у нас и сигурно най-безцветната европейска столица, но си е наша.
М. Петков /08.01.2013 /
|