|
Съзнателно избягвам употребата на личното (в)место...имение в първо лице, единствено число, тъй като го смятам за собственост на безличния, но понякога се налага употребата му, по-точно – не може да се избегне, за което се извинявам.
Аз съм - ей.... оная, малка буболечка, сред морето от буболечки и още по-малки мушици, в големия град.
А, може би... оня, да, да, оня - край групичката от нормални хора!
Знам, че не страдам от комплекси - като повече от плуващите,
знам, че нося спокойно човешкото си достойнство
и не изпитвам раболепие, към когото и да е!
Мисля и разсъждавам,
притежавам въображението на творец и
непрекъснато сравнявам всичко и всички,
защото съзнателно се числя към могъщата армия на подчинените на всемирната глупост.........страхувайки се, опасявайки се, да не греша.
Въпреки всичко!...
Умея да играя и се смея с глас,
подобно на човек.
Не нося маски на лицето,
нито на душата,
различни за всеки отделен случай и
пред всеки отделен човек,
oсвен - дадената ми от Създателя и Природата.
Не лъжа и не мамя,
за да си осигуря храна,
позиция или любов.
Като човек,
а не като мушица,
обичам децата си и
особено силно техните деца!
Почитам възрастните,
за разлика от клонираните биндивиди,
които нямат такива.
Аз съм малка буболечка и приличам само на себе си..........
за разлика от тях -
еднаквите.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ края на юли 2014
|
