Метаморфози в успоредни светове

Да сте чували за наредба на Министерството на културата, с която министърът не признава кавалетните артисти, графиците и дизайнерите, плакатистите и пространствениците за художници, освен скулпторите и скулптурата, която той практикува. Няма и да чуете, защото никой уважаващ себе си творец не би забранил на колега да твори.

Това не се отнася за малка част от архитектурната гилдия, която практикува професията в нейната патоанатомична област. Знае се, че за нея се изискват също висока култура и необикновенна всеодайност. Нейната декларативност, пък се нуждае от съвсем други качества, допълващи споменатите. Считам, че високите постижения на някои колеги, работещи в тази област са плод на продължителното копане в „една дупка”. Може да не се изисква абстрактно въображение, но без точност до пунктуалност, не би могла да се реализира, която и да е операция. Сравнението с патоанатомите в медицината вярвам, че ще се смята като признание. Това сравнение не е мое, а заемка, за чието ползване добих право.

Но, изведнъж се сблъскваме с наредба 165 на Министерството на културата. Нейната противоконституционност е очевидна, а опитът да се наложи – арогантен. Търси се добиване на монополно право, ограждане на територия от проектантската дейност и нейното пълно окупиране. Тези опити не са първите. Преди години, друга група беше облагодетелствувана по други причини, известни на всички.
Днес, в бедна България не става въпрос за творчество, за свобода и въображение, а за трохи хляб. Малка група колеги, отдавна забравила основните правила за хармония при планирането на градове и сгради, налага своето отделяне чрез манипулиране решенията на държавните институции, подвеждайки ръководствата им, като прокарва наредба за лична изгода и интерес. Наредба, неинтелигентна и непрофесионална по своята същност.

Предлагам да се съгласим! След което да се извадят от състава на професионалните ни организации. Нека се занимават само със своята част от професията, което вероятно напълно ще ги удоволетвори. Очевидно тази група от разединени в самотата си хора, подобно на каращите се философи от различни философски школи, търси това. Може би липсата на слънце при ежедневната работа на някои от тях, променя същностно очертанията на придобитата преди години професия, а липсата на пространство ограничава полета на въображението и човек се смалява, смалява, докато един ден се превръща в малка, дребна буболечка. Умопобъркваща е тази метаморфоза на човек – в буболечка. Примери има навсякъде около нас. Вероятно сте забелязали прогресивното нарастване броя на явните и скритите буболечки, които не обичат светлината, а водата е смърт за тях.

Непълноценността не е порок, но обединена с ламтежа за облаги я превръща в морална непълноценност. Не е комична дори.

24.10.2012

М.Петков