|
„Нека отминем бързо тези твърде изкусни празнословия!“ – пише Луций Аней Сенека / стоик, живял 2 - 66 г. /
Очевидно, нивото на професията пропада! Ден, след ден!
Очевидно и образоваността й се изгуби нейде! И тя като мисълта изчезна от главите ни! Видно е, че степените и нивата, и изискванията към тях, все повече се свличат към елементарността на неможещия и несръчния, на очевидно ограничения и сетивен индивид! Изпадат до нивото на този, който не може да прецени познанията, подготовката и въображението си, който като глупавия, самоуверено ги надценява, гледа и вижда само себе си, дори не може да се обозначи със знанията и въображението си, защото краде и плагиатства, а и се оценява, без да се сравнява с другите. Това снижава, принизява творческите постижения на всеки и неусетно творецът не разбира, кога, как, а и заради какво започва да пее фалшиво, да мисли погрешно, да решава неточно, като в повечето случаи, дори не разбира, че това поле на изява не е неговото! А чуждо!
Причините за пропадането са също ясни и видими, толкова видими, колкото охлокрацията, плувнала в мазната си корупция и малоумие, деребейски разложила навсякъде умиращото си туловище и видимо сраснала се с държавата.
Работата на професията ни, винаги става обществено позната и известна, става видима, още повече, че е колективен труд, обвързан около ползите и компромисите, направени от всички участници и най-вече от града, защото е основният потърпевш! Тогава се вижда потенциала, знанията и всеобхватното въображение на колегите, виждат се дори степените на поносимост на града!
Обикновените сътресения в творческата биография се случват в първите години работа, когато всеки попада, случайно или не, на подходящото място или не, съобразно творческия му натюрел, капацитет и човешки качества. Опитите да постигне желанията и стремежите си за изява чрез реализация, се събират в първите години работа най-ярко в преценката, която всеки отчита за себе си - за какво става, за какво го бива….и се насочва натам, за да използва пълноценно своя потенциал, задоволявайки амбициите и собствените си очаквания и надежди! Но само тогава, когато преценката му е вярна!
„Изобщо никой нищо не учи само чрез слушане и който сам на дело не се помъчи в някои неща, познава работата само повърхностно и наполовина“... Гьоте
Парадоксални са случаите на несъответствие! Те са очебийни, дразнещи, но не и за амбициозния, обикновено млад, все още, колега. Амбицията доминира и трябва да минат години и поредица неуспешни опити в избраното за дълбока оран от него поле, за упражняване на професията, за да разбере, че е сгрешил. Или победил!
Най-общо казано – упоритостта и твърдоглавието, от страна на опитващия се да се наложи, обикновено завършва с фиаско и рядко с успех – видимо и звучно или тихо и мълчаливо. Във всички случаи болезнено или с, нетърпящите възражения, адмирации.
Чували ли сте тишината, а скандиранията?
Някои изведнъж изпитват нужда от употреба на други традиционни форми за постигане на успех – чрез помощни средства и коварство, за да получат любовта му? Независимо, дали е налице или липсва сравнение с другите колеги - с по-слабите или с по-добрите?
Сравнението е поле на точната преценка! То оставя в играта или отхвърля кандидата за творческата слава от живота на професията. Хиляди са примерите, хиляди са колегите, впуснали се устремно и с желание в областта на проектирането, които са се отказали и са се установили в спокойните води на администрацията или „науката“, но никой, никога не загубва желание да се доказва, дори чрез администрирането, дори чрез поучаването – да налага своите неосъществени амбиции, а в повечето случаи и най-вече, заради несъществуващите си творчески възможности!
Познавате ли колеги, които разбират архитектурата или градоустройственото проектиране, които им идват отвътре? Нормални ли са? А познавате ли колеги, които се страхуват да ги работят, опасявайки се от грешки или слабо, неподходящо решение? Питали ли сте се някога, защо не ви харесва този или друг раздел от професията? Дали необозримостта на единия или нуждата от много и разностранни знания на другия, ви кара да страните от тях? Отговаряли ли сте си - защо се подценявате, странейки, бягайки дори? Нищо, че продължавате да търсите и преследвате славата, признанието и популярността на умния, на знаещия, на оня човек - с богато и неограничено въображение, отдал се на професията?! Защо ли? Вие си знаете тайните. Чувствате и преценявате своите възможности при условията на живота ви, и начините им на употреба като никой друг - те ви поставят на подходящото място в професията, независимо апетита, независимо качествата, но и заради тях! Особено, ако сте публична личност! Духът не винаги слуша разума и понякога сте склонни да се самозаблуждавате, уверени, че ще измамите себеподобните и агресивно продължавате да се самоизтъквате, тъй като се нуждаете от енергията на славата, за да постигнете с измама, иначе непостижимото!
Измамата ви се мултиплицира след като включите в своя помощ най-различни странични, нетворчески умения, свързани, преди всичко, с подобряване на собствените ви качества и приглушаване на недостатъците. Всякакви по цвят, размер и материал чадъри, патерици и бастуни, шапки невидимки, партийни структури и граждански организации, и какви ли още не други хватки, уреди и помощ, които силно и измамно, спрямо творческите ви възможности, мамят и заблуждават обществото с недействителния си обхват и параметри!
Облягате се на тях, развявате високо знамето на недостатъците си, без да се притеснявате, растете и се катерите по стълбицата на живота и професията, самоуверено преценявате действителността и своята измамна „мощ“. Асансьорите летят, обикновено нагоре, пълни с подобни измислени творци, а всички заедно - мамите обществото и ограничавате, полагащото му се развитие и просперитет!
Мамите професията, мамите и себе си, но не можете да измамите вкуса и оценката на поколенията, защото сътвореното остава - от доброто ниво нагоре, защото общата полза и усъвършенстваната красота са очебийни! И за тях, най-вече за тях!
Защо не погледнем назад? Защо не направим трезва и коректна, творческа и професионална оценка на работата, и поведението на „изтъкнатите творци и администратори“ през изминалия току-що, четвърт век човешки живот? А и преди него, ако искате. Кой, с какво и с колко е допринесъл за развитието на обществото и града?! Или само е празнословил!
Каква е оценката ви? Не, не анонимната!
Предлагам колегията да оцени наложилите се, по някакъв начин, творци и администратори през този период - по свой избор, само в кръга на професионалистите, за да се открои истинското от фалшивото и измамното, постигнатото със собствени сили от постигнатото чрез корупция и чужда помощ?
Да се включат награди и премии, медали и титли, длъжности, конкурси, отношения и всички помощни средства, които обществото на архитектите и инженерите реши да преценява и оценява, като тежестта на характеристиката да падне върху общата регистрирана полза и създадената от твореца красота! В полза на града и гражданството! Оценката е необходима, както за самото общество, така и за професионалистите, за да могат всички да си направят изводи и да имат полза! Нужна е дори само, за да благодарим искрено на заслужилите, но и да видим измамниците! Дори, след дъжда от години да си сложим – качулка!
„Ако можем да бъдем учени с учеността на другите, то мъдри можем да бъдем само със собствената си мъдрост!“ – смята Монтен в „Опити“ / Мишел дьо Монтен / 1533 – 1592 г. и продължава … „Ние постоянно питаме – знае ли еди-кой си гръцки или латински? Пише ли стихове или проза? Но, дали е станал от това по-добър и по-умен, което е най-важното, оставяме на последно място. А трябва да се изясни, не кой знае повече, а кой мисли по-добре!“
Моля, оценете работата на тия, на които сте плащали, за да направят живота ви по-сносен, оценете тези, с които сте се конкурирали, оценете тези, които сте измамили или които са ви прецаквали! Претеглете, ако можете, приноса им. От едно до сто! За да престанат да се разтягат локуми от професионално неразвити, случайно домогнали се до власт и работа, партийни и сенчести играчи, за да помогнем на „тревожната“ администрация да избере верния път, форми и начини за управлението на града, а не да бърка незнаеща - при „избора“ на поредното професионално недоразумение!
Впрочем, човек живее, за да допринася и за да повишава богатството на живот и на останалите, а като архитект - това е основната му работа и ангажимент. Питам се, ако един човек е живял без да допринесе с нищо за развитието на обществото, за какво е живял? Ако един народ не е допринесъл с нищо за прогреса на човечеството – за какво е съществувал изобщо? Кому е нужен, та той е просто унищожител на ресурси и фабрика за отпадъци, никому ненужна биологична маса?!
Попитали Кратес, докога ще философства? - „Докато магаретарите не престанат да водят войските ни“, отговорил философа - Кратес Тивийски, IV век пр. н. ера, Тива, Атина, Беотия, циник, ученик на Диоген.
………………………………………………………
Проблемите на пропадане и липсата на самооценка не се забелязват само при нас архитектите и инженерите, нито само сред кандидатите за слава и власт, а и сред съвсем обикновените. Те са повсеместни!
Рядко гледам телевизия, но пред очите ми и днес е образа на една прастара „телевизионна звезда“. Манипулаторите я използват подло и лукаво, за да показват на останалите малоумни, какво представлява интелектуалецът, който не може да се контролира, сравнява и преценява, използват я, за да компрометира с поведението си и с буламачите, които ръси - останалата интелигенция, в пропадащата културна среда на изпадналата в несъстоятелност бедна държавица! Подигравката внушава малоумие на малоумните, използвайки непреценените и изпуснатите действия на самозабравилия се професор, който не усеща кича и пародиите на политико-комедийните ситуации, в които изпада, без да е в състояние да може трезво да оцени своята роля на клоун или шут и който цапа допълнително, и без това мръсното лице на уродливата и угодлива българска интелигенция!
Шоуто продължава, без да поучава, защото всички в тази държава са гении или техни деца! ...............................................................
Все някога обаче, трябва да се запитаме, защо градът и гражданите му трудно живеят, независимо изграденото? Защо администрацията на София не желае да се вслуша в разумните съвети на част от колегията? Защо не пожела да се отърве от ширещата се корупция, а само манкира дейност в тази насока? Защо предпочита немощта на един ум, пред ума на две-три дузини професионалисти и граждански отговорни хора? Защо предпочита далаверата и кражбата пред грижата за гражданите и условията им на живот? Защо предпочита да назначи един човек, дори с най-блестящия ум, пред общия разум на обществото? Докога гражданите и градът ще страдат от игричките на комбинаторите – на сенчести, зависими и подчинени хора? Дали властта счита, че разбира повече от устройствените проблеми на града от професионалистите? Кой от колегите-кандидати за длъжността главен архитект на София ще има доблестта да обяви своето професионално превъзходство над колективния ум и знания на мнозинство от професионалисти, над ангажираността и всеотдайността на всички будни свои съграждани?
Защо не бе коментирано предложението ми да се създаде отделно звено, което да се занимава с градоустройствените нужди и проблеми на настоящето, и бъдещето на града, и столицата. Създаването му е крайно наложително, за да могат да се решават тези проблеми, заедно с административната власт и гражданството, а не това да се прави само от един човек! Естествено - трябва да се назначи ръководство на тази структура, но то не трябва да има власт над професионалната му работа, защото тя трябва да е независима от променящите се интереси на временната власт! Дали в Общината има специалисти-урбанисти, дали има служители, които могат да четат линии и да разгадават пространствата и функциите, показани от тях, и които да мислят като нормални хора? В полза на всички!
Вижте състава на определеното журито и ще разберете! Колко са специалистите в него? Малцинство от трима! Преценете възможностите на всички останали негови членове и ще разберете, че администрацията се е загрижила да избере поредния чиновник, а не професионалист, който разбира града, който познава професията и е работил за нея. И най-важното - има необходимия опит в градоустройствената практика, а не носи само титла! Кой ще отрече, че при тези обстоятелства, изборът на главен архитект на София не е предварително опорочен и нагласен?! Не някакъв избор на обикновен чиновник, а избор с огромно значение за бъдещето на града и живота на жителите му!
Ще попитам за последно и не ще си позволя повече да коментирам властта и нейното психично състояние.
Не може ли да се разбере, да се схване, че предложението помага и на нея, и на града, и на гражданите, и на мигриралите от страната тук? То показва, как екип от специалисти, а не от санитари, би могъл да лекува всички. Иначе казано – градът и гражданите му страдат от безброй видими и невидими болести, но най-фрапираща и необяснима е болестта на ума, и неговото перманентно състояние на запек!
Михаил Петков / 11 - 16. 02. 2016 г. |
