КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 258: Запек

Сряда, 17 Февруари 2016 00:00
01

Градски ескизи 258
Запек

 

„Нека отминем бързо тези твърде изкусни празнословия!“ – пише Луций Аней Сенека / стоик, живял 2 - 66 г. /

Очевидно, нивото на професията пропада! Ден, след ден!

Очевидно и образоваността й се изгуби нейде! И тя като мисълта изчезна от главите ни! Видно е, че степените и нивата, и изискванията към тях, все повече се свличат към елементарността на неможещия и несръчния, на очевидно ограничения и сетивен индивид! Изпадат до нивото на този, който не може да прецени познанията, подготовката и въображението си, който като глупавия, самоуверено ги надценява, гледа и вижда само себе си, дори не може да се обозначи със знанията и въображението си, защото краде и плагиатства, а и се оценява, без да се сравнява с другите. Това снижава, принизява творческите постижения на всеки и неусетно творецът не разбира, кога, как, а и заради какво започва да пее фалшиво, да мисли погрешно, да решава неточно, като в повечето случаи, дори не разбира, че това поле на изява не е неговото! А чуждо!

Причините за пропадането са също ясни и видими, толкова видими, колкото охлокрацията, плувнала в мазната си корупция и малоумие, деребейски разложила навсякъде умиращото си туловище и видимо сраснала се с държавата.

Работата на професията ни, винаги става обществено позната и известна, става видима, още повече, че е колективен труд, обвързан около ползите и компромисите, направени от всички участници и най-вече от града, защото е основният потърпевш! Тогава се вижда потенциала, знанията и всеобхватното въображение на колегите, виждат се дори степените на поносимост на града!

Обикновените сътресения в творческата биография се случват в първите години работа, когато всеки попада, случайно или не, на подходящото място или не, съобразно творческия му натюрел, капацитет и човешки качества. Опитите да постигне желанията и стремежите си за изява чрез реализация, се събират в първите години работа най-ярко в преценката, която всеки отчита за себе си - за какво става, за какво го бива….и се насочва натам, за да използва пълноценно своя потенциал, задоволявайки амбициите и собствените си очаквания и надежди! Но само тогава, когато преценката му е вярна!

„Изобщо никой нищо не учи само чрез слушане и който сам на дело не се помъчи в някои неща, познава работата само повърхностно и наполовина“... Гьоте

Парадоксални са случаите на несъответствие! Те са очебийни, дразнещи, но не и за амбициозния, обикновено млад, все още, колега. Амбицията доминира и трябва да минат години и поредица неуспешни опити в избраното за дълбока оран от него поле, за упражняване на професията, за да разбере, че е сгрешил. Или победил!

Най-общо казано – упоритостта и твърдоглавието, от страна на опитващия се да се наложи, обикновено завършва с фиаско и рядко с успех – видимо и звучно или тихо и мълчаливо. Във всички случаи болезнено или с, нетърпящите възражения, адмирации.

Чували ли сте тишината, а скандиранията?

Някои изведнъж изпитват нужда от употреба на други традиционни форми за постигане на успех – чрез помощни средства и коварство, за да получат любовта му? Независимо, дали е налице или липсва сравнение с другите колеги - с по-слабите или с по-добрите?

Сравнението е поле на точната преценка! То оставя в играта или отхвърля кандидата за творческата слава от живота на професията. Хиляди са примерите, хиляди са колегите, впуснали се устремно и с желание в областта на проектирането, които са се отказали и са се установили в спокойните води на администрацията или „науката“, но никой, никога не загубва желание да се доказва, дори чрез администрирането, дори чрез поучаването – да налага своите неосъществени амбиции, а в повечето случаи и най-вече, заради несъществуващите си творчески възможности!

Познавате ли колеги, които разбират архитектурата или градоустройственото проектиране, които им идват отвътре? Нормални ли са? А познавате ли колеги, които се страхуват да ги работят, опасявайки се от грешки или слабо, неподходящо решение? Питали ли сте се някога, защо не ви харесва този или друг раздел от професията? Дали необозримостта на единия или нуждата от много и разностранни знания на другия, ви кара да страните от тях? Отговаряли ли сте си - защо се подценявате, странейки, бягайки дори? Нищо, че продължавате да търсите и преследвате славата, признанието и популярността на умния, на знаещия, на оня човек - с богато и неограничено въображение, отдал се на професията?! Защо ли? Вие си знаете тайните. Чувствате и преценявате своите възможности при условията на живота ви, и начините им на употреба като никой друг - те ви поставят на подходящото място в професията, независимо апетита, независимо качествата, но и заради тях! Особено, ако сте публична личност! Духът не винаги слуша разума и понякога сте склонни да се самозаблуждавате, уверени, че ще измамите себеподобните и агресивно продължавате да се самоизтъквате, тъй като се нуждаете от енергията на славата, за да постигнете с измама, иначе непостижимото!

Измамата ви се мултиплицира след като включите в своя помощ най-различни странични, нетворчески умения, свързани, преди всичко, с подобряване на собствените ви качества и приглушаване на недостатъците. Всякакви по цвят, размер и материал чадъри, патерици и бастуни, шапки невидимки, партийни структури и граждански организации, и какви ли още не други хватки, уреди и помощ, които силно и измамно, спрямо творческите ви възможности, мамят и заблуждават обществото с недействителния си обхват и параметри!

Облягате се на тях, развявате високо знамето на недостатъците си, без да се притеснявате, растете и се катерите по стълбицата на живота и професията, самоуверено преценявате действителността и своята измамна „мощ“. Асансьорите летят, обикновено нагоре, пълни с подобни измислени творци, а всички заедно - мамите обществото и ограничавате, полагащото му се развитие и просперитет!

Мамите професията, мамите и себе си, но не можете да измамите вкуса и оценката на поколенията, защото сътвореното остава - от доброто ниво нагоре, защото общата полза и усъвършенстваната красота са очебийни! И за тях, най-вече за тях!

Защо не погледнем назад? Защо не направим трезва и коректна, творческа и професионална оценка на работата, и поведението на „изтъкнатите творци и администратори“ през изминалия току-що, четвърт век човешки живот? А и преди него, ако искате. Кой, с какво и с колко е допринесъл за развитието на обществото и града?! Или само е празнословил!

Каква е оценката ви? Не, не анонимната!

Предлагам колегията да оцени наложилите се, по някакъв начин, творци и администратори през този период - по свой избор, само в кръга на професионалистите, за да се открои истинското от фалшивото и измамното, постигнатото със собствени сили от постигнатото чрез корупция и чужда помощ?

Да се включат награди и премии, медали и титли, длъжности, конкурси, отношения и всички помощни средства, които обществото на архитектите и инженерите реши да преценява и оценява, като тежестта на характеристиката да падне върху общата регистрирана полза и създадената от твореца красота! В полза на града и гражданството! Оценката е необходима, както за самото общество, така и за професионалистите, за да могат всички да си направят изводи и да имат полза! Нужна е дори само, за да благодарим искрено на заслужилите, но и да видим измамниците! Дори, след дъжда от години да си сложим – качулка!

„Ако можем да бъдем учени с учеността на другите, то мъдри можем да бъдем само със собствената си мъдрост!“ – смята Монтен в „Опити“ / Мишел дьо Монтен / 1533 – 1592 г. и продължава … „Ние постоянно питаме – знае ли еди-кой си гръцки или латински? Пише ли стихове или проза? Но, дали е станал от това по-добър и по-умен, което е най-важното, оставяме на последно място. А трябва да се изясни, не кой знае повече, а кой мисли по-добре!“

Моля, оценете работата на тия, на които сте плащали, за да направят живота ви по-сносен, оценете тези, с които сте се конкурирали, оценете тези, които сте измамили или които са ви прецаквали! Претеглете, ако можете, приноса им. От едно до сто! За да престанат да се разтягат локуми от професионално неразвити, случайно домогнали се до власт и работа, партийни и сенчести играчи, за да помогнем на „тревожната“ администрация да избере верния път, форми и начини за управлението на града, а не да бърка незнаеща - при „избора“ на поредното професионално недоразумение!

Впрочем, човек живее, за да допринася и за да повишава богатството на живот и на останалите, а като архитект - това е основната му работа и ангажимент. Питам се, ако един човек е живял без да допринесе с нищо за развитието на обществото, за какво е живял? Ако един народ не е допринесъл с нищо за прогреса на човечеството – за какво е съществувал изобщо? Кому е нужен, та той е просто унищожител на ресурси и фабрика за отпадъци, никому ненужна биологична маса?!

Попитали Кратес, докога ще философства?  - „Докато магаретарите не престанат да водят войските ни“, отговорил философа - Кратес Тивийски, IV век пр. н. ера, Тива, Атина, Беотия, циник, ученик на Диоген.

………………………………………………………

Проблемите на пропадане и липсата на самооценка не се забелязват само при нас архитектите и инженерите, нито само сред кандидатите за слава и власт, а и сред съвсем обикновените. Те са повсеместни!

Рядко гледам телевизия, но пред очите ми и днес е образа на една прастара „телевизионна звезда“. Манипулаторите я използват подло и лукаво, за да показват на останалите малоумни, какво представлява интелектуалецът, който не може да се контролира, сравнява и преценява, използват я, за да компрометира с поведението си и с буламачите, които ръси - останалата интелигенция, в пропадащата културна среда на изпадналата в несъстоятелност бедна държавица! Подигравката внушава малоумие на малоумните, използвайки непреценените и изпуснатите действия на самозабравилия се професор, който не усеща кича и пародиите на политико-комедийните ситуации, в които изпада, без да е в състояние да може трезво да оцени своята роля на клоун или шут и който цапа допълнително, и без това мръсното лице на уродливата и угодлива българска интелигенция!

Шоуто продължава, без да поучава, защото всички в тази държава са гении или техни деца! ...............................................................

Все някога обаче, трябва да се запитаме, защо градът и гражданите му трудно живеят, независимо изграденото? Защо администрацията на София не желае да се вслуша в разумните съвети на част от колегията? Защо не пожела да се отърве от ширещата се корупция, а само манкира дейност в тази насока? Защо предпочита немощта на един ум, пред ума на две-три дузини професионалисти и граждански отговорни хора? Защо предпочита далаверата и кражбата пред грижата за гражданите и условията им на живот? Защо предпочита да назначи един човек, дори с най-блестящия ум, пред общия разум на обществото? Докога гражданите и градът ще страдат от игричките на комбинаторите – на сенчести, зависими и подчинени хора? Дали властта счита, че разбира повече от устройствените проблеми на града от професионалистите? Кой от колегите-кандидати за длъжността главен архитект на София ще има доблестта да обяви своето професионално превъзходство над колективния ум и знания на мнозинство от професионалисти, над ангажираността и всеотдайността на всички будни свои съграждани?

Защо не бе коментирано предложението ми да се създаде отделно звено, което да се занимава с градоустройствените нужди и проблеми на настоящето, и бъдещето на града, и столицата. Създаването му е крайно наложително, за да могат да се решават тези проблеми, заедно с административната власт и гражданството, а не това да се прави само от един човек! Естествено - трябва да се назначи ръководство на тази структура, но то не трябва да има власт над професионалната му работа, защото тя трябва да е независима от променящите се интереси на временната власт! Дали в Общината има специалисти-урбанисти, дали има служители, които могат да четат линии и да разгадават пространствата и функциите, показани от тях, и които да мислят като нормални хора? В полза на всички!

Вижте състава на определеното журито и ще разберете! Колко са специалистите в него? Малцинство от трима! Преценете възможностите на всички останали негови членове и ще разберете, че администрацията се е загрижила да избере поредния чиновник, а не професионалист, който разбира града, който познава професията и е работил за нея. И най-важното - има необходимия опит в градоустройствената практика, а не носи само титла! Кой ще отрече, че при тези обстоятелства, изборът на главен архитект на София не е предварително опорочен и нагласен?! Не някакъв избор на обикновен чиновник, а избор с огромно значение за бъдещето на града и живота на жителите му!

Ще попитам за последно и не ще си позволя повече да коментирам властта и нейното психично състояние.

Не може ли да се разбере, да се схване, че предложението помага и на нея, и на града, и на гражданите, и на мигриралите от страната тук? То показва, как екип от специалисти, а не от санитари, би могъл да лекува всички. Иначе казано – градът и гражданите му страдат от безброй видими и невидими болести, но най-фрапираща и необяснима е болестта на ума, и неговото перманентно състояние на запек!

Михаил Петков / 11 - 16. 02. 2016 г.
 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions