‘..Та нуди ли ме някой на слепци дъга да показвам и на глухи да дрънкам на арфа ..... Не ме разбират. Нямат уши за словата на мъдростта ........ Човек самин си твори бог и вяра, и път нагоре.’.... Н. Райнов
Всеки от нас чете структурата на града и пространствените му възможности с очите на гражданин, а архитектите – и като професионалисти. Едва ли има хора, които да не желаят неговото културно и архитектурно израстване. То носи общата ни, като нация идентификация. Градът олицитворява нашата глобална конкурентноспособност.
Ако оставим тези приказки за в бъдещето, на всеки от нас му се живее в по-уютен, по-красив, по-подреден и богат град, с всичките му степени на услуги. Искам да живея в град на културната българска идентичност, в град със символи, с витализирано културно наследство, а не захлупено отгоре с дебела мостова конструкция, изпълнена поради липсата, може би на въображение или други по-подходящи градоустройствени и архитектурни решения.
Те бяха също на масата на Времето, но бяха подминати като всяко нещо, което не се разбира и не се побира в човешкия кръгозор на вземащите решения. Не се съмнявам в тяхната убеденост, но очевидно е, че не е била достатъчна. Пак във времето и след него, тя и днес се вижда.
Градоустройственото проектиране спомага живота на града, търсейки да засили неговите качества и да преодолее с времето недостатъците му. Днес,такова няма. Учудващо, но факт Градът живее благодарение на съживяването на отделни парчета от неговата плът. Копае се, за да се изгради подземен паркинг там, където се знае отдавна, най-малко от столетие за наличието на археология и след това се зарива, независимо проектите, независимо парите. Крайно време е да се направи и приеме трайно решение. Трябва да се повярва на специалистите, а не самозванци от различни крайша на България да творят творчески, от позициите си в администрацията на града.
Обяснявам го като за малоумни – трябва да се създаде устройствен план на територията, обхващаща ядрото на града, да се обсъдят с обществото, да се определят етапите и тяхната реализация така, че всяко следващо управление да знае, какво предстои да се извърши. Досегашната практика щипеше ту тук, ту там и направи гениални реализации като католическата църква, като Солни пазар,като циганския пазар за буболечки, като Лъвов мост и всички останали болезнено в паметта на града, като изцепките на откритото метро трасе към Младост и Обеля .....
Архитектите мислят за бъдещето, едни за близкото, други – за далечното. Някои от тях обаче не мислят изобщо. А трябва, както съветва оня гений ....
... ”Много отдавна се научих, че човек не трябва да се бори с прасе – целият се изпоцапва и освен това, на прасето му харесва..’.. казва Джордж Бърнард Шоу, но търсенето на оптимално доброто решение не е привелегия само на едно поколение архитекти.Всеки прибавя по нещо, стига да е смислено. Архитектите трябва да разширяват човешкия и културен хоризонт на вземащите решения. Често, да не кажа винаги, те се нуждаят от помощта ни и цивилизованите градове са примерите за добро сътрудничество.
Наличието на археология в структурата, в тъканта на града за мен е цитирането на гениалната мисъл на признат творец. Тя украсява, обогатява написаното, прави го различно, цветно, по-богато, по-умно, по-ясно и по-убедително. Тя засилва стойността на написаното. Така е и с града!
.’........Те вещаеха, че всичко се мени, и трон по трон рухват държави, а остава само нетленния лик на това, което човек е направил...”...... /Н.Райнов/
М.Петков /28.12.2012
|