|
1. Знаете ли, че Бистришкото бранище се премести на територията на Южния парк?
Ако не вярвате – идете и вижте!
Стотина-двеста метра са достатъчни да извървите, след “входа”на парка от север и да попаднете в една самообслужваща се, самогрижеща се, занемарена природна среда, ще минете покрай река, подобна на рекичката и дерето – край Аспарухово, преди природното бедствие там!
Няма нужда да ходите до Бистришкото бранище, дори само от любопитство – то се е ашладисало към тънката клонка на “парка”, подкрепено от леността и пословичната немърливост на столичните служби по озеленяване, и на некомпетентното управление на столичната община и общински съвет!
София задължително трябва да популяризира своя опит сред другите кандидати за европейска културна столица!
Може да покани и ония епигони от Дъблин и TURaS.
За своя прослава!
2. Винаги съм се чудил, как може да се изостави един парк, как може този парк да няма ограда, да се пази, да се поддържа. Чудил съм се, защо няма архитектурно оформени входове, с пространство пред тях, с врати и охрана, чудил съм се, как можеш да изоставиш, до никъде, едно интересно градско пространство и да влизаш в него, като че ли влизаш в някаква дупка, в някакъв кемизарник. А паркът е наистина такъв, колкото и високо да си оценяват работата от Общината, по ревитализирането на този именно, северен вход.
Тук, а и другите входове са подобни, се влиза през две пешеходни пътеки, подобни на косъмчета, сравнени с площтта на парка!
Без хармония на пространствата и функциите, между него и града....
Но за това са необходими очи, знание и култура!
И любов към града, естествено!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ края на юли 2014
|
