|
Какво наистина?
Вижте този старец, едва се държи прав......и пее! Какво пее? Разбират ли, какво пее – малките буболечки, които го слушат?............ Дали го слушат?
Пеят фалшиво и всички около него...без чувство, без сърце, сякаш и те не разбират смисъла на това, което пеят.
Четат и пеят, пеят и викат, с книга в ръце и очи, втренчени в текста, който машинално четат...
Нали разумът на разумните го е написал за тях – дребните, клонираните, манипулираните, нали на тях е нужен, а не на пеещите.
Четат слова, написани преди хилядолетиe, нямащи нищо общо с живота днес, четат на видоизменените хора!
Поне те, да бяха разбрали написаните слова, да бяха вникнали в съветите на написаното!
Но, затова се искаше ум и разум, и душата на неклониран човек.....
Когато ги нямаш, едва ли се чудиш – кой си и защо си тук на Земята?
Защо, пеещият пее толкова фалшиво?
Нямаш и доблестта, нито силата на решимостта, да попиташ илюзиониста, защо не знае – защо съществуваш, защо и той съществува, и защо наивно си мисли, че е вечен и безсмъртен?
Няма и кой да ти каже, дори да те упъти.
Но и ти не искаш да знаеш!
Така ти е добре, нали си човек, нали си творец, нали си гений, професор, майстор или крадец! Поне се смяташ за такъв......и това ти е напълно достатъчно!
|
