|
1. Лисици и чакали нападнаха селата. Търсят храна. Разхождат се сред хората! Подобни на тях, сякаш хората си нямат такива! Те и целокупният български народ търсят коричките от плесенясал хляб вече над 20 години!
Експроприаторите-пеликани напълниха розовите си гушки и се успокоиха,
че ще живеят и в бъдеще така, както са живели и преди.
Иска ми се да вярвам, че най-сетне ще дадат и на народа да печели и живее човешки, след като бе толкова търпелив и толерантен!
Изпитвам, все пак съмнение, че това ще се случи, защото ...” беден е този, на когото никога не е достатъчно това, което има..”, a необятността на ненаситната лакомия на тези пеликани е световно известна и тя се бори за популярност сред хората, единствено с гьонсуратлъка си, при усвояването на останалите мъртви производствени активи. И на нови, разбира се!
Известна е дори на науката, дори на фолклора!
2. Градът е капан за буболечките! Непрекъснато го търсят, нуждаят се от привилегиите му… и в стройни рсдици се насочват към него.
Кое е сиренцето? Какво толкова им дава?
Дали не е сигурността, че живеят сред толкова много себеподобни?
Дали не са жаждата за успех и възможността за реализация на мечтите?
Дали не е анонимността сред безкрая от развлечения или ...славата при победата и надмощието над други подобни?
Може би е удоволствието от нагаждането и договарянето за извършване на услуги - след изявената им угодливост към силните на деня и адаптирането им, толкова видими, особено днес.
Капанът привлича всички – и хора, и буболечки. Особено последните!
Капанът прилича на живота!
3. Замисляли ли сте се върху съдържанието на думите – ”побиха ме тръпки”? Кога ви побиват тръпки?
Защо? Кога се получава тази емоционална човешка реакция?
Побиха ме тръпки! И вас ли?
Дали и буболечките изпитват такова усещане на полазване?
От поразяващо удивление, от възхита, от преклонение?
От възхищение ли само? Биха били и тръпки на ужас, от страх?
Удивляваме винаги фалшифицирането на законността и държавността!
Удивлявам се от манипулацията и незачитането правата на другия...
Удивляваме се на глупостта! С нейната безкрайност и непреодолим хъс за съществуване.....
Удивлява ме интелигентността! И нейната непренудена интимност....
Възхищавам се на човешката красота... и тази на Природата...
Боготворя въображението на твореца! Нали то показва човешкото на човека.
Побиват ме тръпки и когато се замисля за изгубеното време от живота на народа! Питам се, кой ще му го върне? Може ли някой да стори това?
Дали времето на народа е така необятно, подобно на спрялото време за току-що обогатените буболечки?
Как мислите?
Побиват ли ви тръпки на отчаяние от безграничността на глупостта, от наглостта на малоумния и същевременно от безкрая на желанието за живот?
Михаил Петков / началото на април 2014 / 0887 974 392 / forma@abv.bg /
|
