|
Хората от векове и хилядолетия го правят.
Хората отдавна си говорят с града!...
Виждали сте го, нали! Чували сте го! Изпитвали сте го!...
Днес хората разговарят с града така, както преди пет хиляди години са си говорили на малоазийския бряг с боговете на Олимп. Какъв майтап! Какъв чаровен театър са играли тогава! Оприличавали са богове и богини с човешки образи и качества, със своите недостатъци!
Дали от тогава не им е останал навика да си говорят с някой, който не ги чува, дори не иска да ги чува, с някой, който ги презира, на това отгоре! Боговете са били по върховете на Мала Азия и в недрата на Родопите. Едните са си живеели живота на небето, а другите – са вадили мед, желязо и злато от недрата на планината, за да ги дадат на хората, та да почнат и те да живеят, и да се убиват с тях, и заради тях.
Гърци ли? Та в Гърция, от Атина надолу, никога и преди милиони години не е имало злато, желязо или мед, а хората, които са знаели, как да ги вадят от земята и как да ги обработват, преди всичко, са живеели тук, по нашите земи. Тук се е трупала човешката култура, а след това другаде по света – на изток, на юг или, значително по-късно, на запад.
И днес, месец и нещо след началото на протестите, протестиращите граждани говорят и скандират сред града и пред сградите на властта. А вътре няма никой!...
Хората споделят одобрението или възмущението си с града, с площадите, с паметниците и най-вече със сградите му....
Парадокси! Градски парадокси!
Жива материя и разум се карат, аплодират или с респект уважават - неживата, мъртвата материя на живия град. Хората вменяват, вдъхват живот, ум и разум, мярка за морал, отговорност и достойнство на своя град и сградите му, сякаш са живи, независимо че всички ние уверено смятаме, че градът и сградите, и улиците му са неживи, и напълно безчувствени. Дали не се лъжем? Дали е така? Дали не са одухотворени – и градът, и всичко в него?
А дали не го лаская?... От отдавна мисля и говоря за това...
Хората скандират, пеят, декламират, за да убедят безмълвния град! Няма друго изкуство, с което човек да си приказва така непосредствено, да убеждава толкова спонтанно, дори
чрез словото, дори чрез музика, дори чрез скандиранията си, чрез духа си, оприличил града и сградите му на тези, които работят в тях или ги владеят. Мрази ги, презира ги, хули ги, а към някои се отнася с уважение, други обожествява.
Изглежда е загубил страха си от него! И е без маски, без онези – всекидневните! Забелязахте ли?
Но, неодушевеният град мълчи!
Викат и ръкопляскат, плюят и яростно обвиняват, сякаш той е виновен за вината на едни хора, пред други. Изглежда хората загубиха страха си наистина, и викат, и ръкопляскат, свободни от ограниченията му!
Оставка, оставка! Само това повтарят, едно и също, а не знаят съдържанието на думата! – каза пред обектива възрастен човек със смачкан вид.
Отново парадокс! Възрастният демонстрант определи своите деца и внуци - като необразовани!. Обвини своите деца и внуци в безпросветност! Но, нали нашето поколение трябваше да научи, да образова следващите. Очевидно, тези логични разсъждения не са достигнали до мозъчето на малката безпомощна хлебарка.
Да му простим! Той не знае, какво говори!...
Вероятно сте забелязали друго парадоксално съвпадение – градът кипи от вълнения, а националната опера представя на открито „Залезът на боговете” на Р. Вагнер!...
Сещам се и за оная, мъничка душа, която харесваше образа на адаптивната буболечка, вживяваше се в него. Срещам я преди време, с микрофончета в ушите, надула до пръскване музиката...
Какво слушаш, я питам, чул и познал преди това, творбата.
Не знам, беше краткия и многозначителен отговор.
Отговорът изкара от задрямалата ми памет думите на Едгар Алън По – „ Народът няма нищо общо със законите, той трябва само да им се подчинява.”..казани в началото на по-миналото столетие, но стриктно спазвани и до днес от тези – адаптивните....
Вероятно сте видели и разбрали, как олигархията създаде сама гражданското общество! Нарочно! Уверена вече в живота и богатството си – сама организира „свалянето” си, чрез усилията му! За да покаже своето величие!
Винаги ми е било приятно да търся във външната, видима природа примери и метафори, за да окачествя наслади и импресии от духовно естество, споделя Бодлер..
Михаил Петков /17.07.2013 / 0887974392
|
