|
Архитект Кирил Бойчев беше известен с усета си към красивото.
Рисуваше великолепно, особено архитектура.
Носим си ние курсовите проекти по жилищни сгради при него,
тогава все още асистент, преглежда ги и им дава оценката си.
Влизам аз, отварям си проектите, той ги разглежда - без обяснения или творчески емоции....... и от двете страни.
Пише ми пет. Характерното за работата ми по време на следването бе, че нямах проект, оценен по-ниско от тази степен. При изпитите беше шарено.
Събрах си проекта и тръгнах да излизам, oгорчен.
Затворих вратата зад себе си.
Изведнъж вик разцепи тихата академична среда.
- М., върни се!
Връщам се, а той – дай си проекта!
Отново го разтварям, учуден! Какво ли ще последва?
Задраска написаното преди малко и написа едро... отличен.
Парадоксално, нали!
- Имаш най-високата оценка на клаузурата!
- Изчезвай!
Артист, уверен в поведението си, дори и най-вече в оценката си!
Де такива днес!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ януари 24 / 2015 г.
|
