|
Непрекъснато се учудвам на тази несекваща жажда за живот на човека!
Духът ли е виновника?
Той ли бута всеки от нас да върши всичко, само и само, за да поживее още малко и още малко, дори в това, отдавна изоставило го тяло, което го напуска и плаче, че духът го тормози с лекарствата за болести, с диети, с врачки, с чакръкчии и доктори?
Чудя се, за какво е тази титанична борба?
Ексхибиционизъм ли е, друга душевна болест ли е? Защо човек иска, тъй неистово още да живее, с цената на всичко? Тялото умира ден след ден, а духът се мята, все така жизнен, както на младини и продължава да играе танца си от живия живот, жизнен като преди и със същия ламтеж за слава! Изглежда във всеки човешки дух се е вселила душевната болест за прослава на разума и неговата реализация и именно той безкомпромисно ни бута, и задължава дори, да живеем още и още. Сякаш той е двигателят на човека и тялото му, който го дърпа, дори то да не иска и да се опъва, болно, изморено, прекипяло!
Духът ни кара ежедневно да поглъщаме всякакви по вид и род илачи и лекарства, упорито и малоумно по навик, за да продължим да живеем по навик, вярвайки и знаейки, че е жив, че може още с пълни сили да твори и разсъждава, чувствайки, че все още не е достигнал границите на своите възможности, след които може спокойно да нагази в земите на бленуваните висоти на интелигентността и да склопи очи, за да не вижда света! Чак тогава, когато е успял да запише името си в човешката култура, като творец, а не като началник! И това знае и разбира духа на всеки! Ако не твори действително истински, той се отдава на деца и внуци, за да предаде чрез децата на децата си дори, своите достижения, за да запише името си, все някога, защото това е неминуемо! Дори с гените си, които наследилите ги ще са задължени от техния дух, да се реализират по-добре и по-сигурно! Сякаш това е по-важно от другите му качества или недостатъци, при които той може и трябва да опази духовното си достойнство, а не човешкото, защото тялото има само един водещ дух. Тук изскачат гигантските образи на Сократ и Марк Порций Катон-младши, Утически / 95 – 46 г. пр.н.ера /, защото техният дух е възтържествувал над желанието си за още слава, тъй като по-нагоре от подвига им и отнемането на собствения им живот, в името на духовното достойнство, няма! Те остават за пример в човешката история, защото са достигнали до върха на духа, завинаги! / виж Платон, „Федон“ /
Днес всяка буболечка се бъцка с нещо, пие лекарства за хипертония или редовно ходи да изследва състоянието, на който и да е от телесните си органи. И навсякъде води със себе си и собственият си, независим от тялото, дух. Той търпи, защото все още не си е свършил работата на земята, а тялото му трябва, защото ексхибиционизмът му иска, няма насита и граници!
Защото всяка крачка към края на човешкото материално тяло е крачка и към неговата нежелана смърт, преди отново да се прероди в друго! Но той никога няма да се примери с това, дори на оня или тоя свят!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ края на октомври 2015 г.
|
