|
И като млад съм бил слаб и с прилична външност. Не разбирах стойността на това, тъй като не ме вълнуваше, а бях зает с много други неща. Сигурно съм бил хубав физически, но не толкова, колкото майка ми и баща ми – забележителни по своята физическа и духовна красота!
Оприличавали са майка ми на царица, заради красотата й, и са я наричали „царица Мара“, а баща ми – за него няма да говоря! Приличам на него, приличам и на двамата естествено, и се гордея с приликата, нищо, че това е божа работа!
Защо? Защото и днес, човек трудно би могъл да намери, толкова красиви човешки същества, без да ги идеализирам, защото паметта и снимките са доказателство!
Отдавна ги няма, но споменът е останал в очите и душата на по-младите от тях и те, все още живи - говорят.
……………………………………………………………
Някакъв човек попитал Аристотел –
- Защо ни е приятно да общуваме дълго с красиви хора?
Философът отговорил –
– Така може да пита само слепец!
Красотата била, според него, дар Божи…, а Платон пък я считал за природно преимущество!
……………………………………………………………
Често размишлявам върху духовната връзка между баща ми и моя син. Внукът и днес обожава дядо си, години след смъртта му! Аз също храня почит и синовна обич, но тяхната връзка е различна и изкарва сълзи в очите ми - на радост и благодарност, и към двамата!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
|
